Екзотичните депутатски идеи край нямат. Миналата седмица зам.-председателят на НДСВ Веселин Близнаков обяви, че ще иска да се въведе час за гласуване в парламента, а депутатите да не са длъжни да участват във всички дискусии и парламентарни заседания. Според него такава била европейската практика. Всъщност идеята на Близнаков не е нова. Тя бе лансирана от председателя на парламента Огнян Герджиков в разгара на най-големите скандали около повсеместното гласуване с чужди карти и почти постоянната липса на кворум в пленарната зала. Е, вярно, Герджиков после би отбой.



Сега знамето, съвсем сериозно, е поето от Близнаков



Неговите аргументи са, че заради задължението да стоят в залата по време на пленарните заседания депутатите не можели да вършат другите си високоотговорни задачи и да бъдат постоянно сред хората.

И тук идват няколко въпроса. Не е ли добре този явно опиянен от народната любов депутат, преди да лансира екзотични идеи, да прочете конституцията, в чието спазване се е клел? Защото в нея е записано, че "Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители". Или по-простичко казано - при обсъждането на закон или решение в залата трябва да има 121 депутати. Така че за да мине идеята на Близнаков, трябва да бъде променена конституцията.

А сега да сметнем



колко време работи един депутат седмично?



Едно обикновено пленарно заседание трае, цифром и словом, 5 часа, от които поне 1 час са почивките. При това само три дена в седмицата - сряда, четвъртък и петък. Или общо 15 часа, от които три часа почивка, т. е. общо 12. От нас да мине, с някое и друго извънредно заседание или удължаване да станат 20. Още 3-4 часа заседания в комисиите на седмицата - пряко сили общо 24 часа. Има ли българин, който да работи толкова малко? Може на места в Европа да е така, както казва Близнаков. Да си говорят в пленарна зала 4-5 депутати и в точно определен час останалите да идват и да гласуват. Може, но там имат други закони, друг манталитет, други експерти, друг морал, друга социална база. Най-малкото там не избират кого и да е за народен представител.

В България постоянно лансираната от мнозинството идея е не само екзотична, но и смешна, дори жалка. Защото е най-малкото обидно българският народен представител да се превръща в скъпоплатен депутат на повикване и дори да не му се даде възможност да се постарае да проумее това, което гласува в пленарна зала. Не че сега разбират нещо, но ако поне стоят в пленарната зала и слушат, а не решават кръстословици и не четат вестници, може да попитат за какво става дума в съответния законопроект. Не е ли срамно и обидно депутатът да не се чувства добре на мястото си в пленарна зала и да идва и само да натиска бутона за гласуване? Ами ако законът не е добър, ако е против интересите на хората и държавата?

И може ли да обясни Близнаков



кои са другите високоотговорни задачи и задължения



на един български депутат в момента? И как точно ще помогнат на хората, като ходят сред тях и им говорят не как ще им оправят дереджето, ами как щели да си въведат час за гласуване? И защо е необходимо тогава в българския парламент да има цели 240 депутати, повечето от които получават над 1000 лева? И за какво им са цели две трети над заплатата за представителни и експерти, като не се допитват до тях и не вземат отношение по даден законопроект, преди той да бъде гласуван? Ами тогава 10-20 депутати в парламента стигат. Ще си определят един час за гласуване и готово.

Крайно време е депутатите



да разберат за какво всъщност са избрани



- да стоят в парламента и да гласуват закони, а не да търсят начин да не присъстват в пленарна зала. Защото и с час за гласуване, и с час на класния няма кой друг да им приеме законите.

Ако продължават да ходят по улиците, кафенетата, ресторантите, Палма де Майорка, Венецуела и т. н., рано или късно, когато искат да се върнат в пленарната зала, ще се намерят достатъчно българи, които да не ги пуснат вътре. С вот или без вот.