|
Хората не ги разбират. Даже в собствените им партии не ги долюбват. Гледат на тях като на странни, кресливи птици, които просто не знаят кога да спрат. Смятат ги дори за луди, на които целият им живот минава в битка - с враговете, със собствените съпартийци, въобще с каквото и да е. Понякога началниците им видимо ги използват - пускат ги да нападнат врага и те го правят с охотата на питбул, влачещ автомобилна гума. Понякога началниците им се разграничават от тях като от чумави - всичко зависи от конюнктурата за момента.
Те обичат партиите си - синята и червената, толкова много, че са
готови да влязат в огъня заради едната гола идея
В същото време обаче сините толкова приличат на червените, а червените са толкоз близо до сините, че всички те заедно образуват една обща виолетова смес.
Това са те - т. нар. хардлайнери! Тях ги има навсякъде - във всяка партия, във всяка мъничка партийна ядка. Точно те са тези, заради които, особено в днешни дни, СДС и БСП започват все повече да заприличват една на друга.
Всъщност, че СДС и БСП си приличат това едва ли е новина, защото 12 години те въртят основната политика в страната, която по едно време сполучливо бе кръстена "синьо-червената мъгла". Хардлайнерите, тия непримирими борци, бранещи със зъби и нокти партийната крепост, са ония (колкото и странно да звучи), дето сега хвърлят мостовете между синята и червената партии. И, както ще се види по-нататък, героите в новата битка (на сините и червените срещу властта), са едни и същи.
Откъде започна всичко?
Миналата година народът тури и БСП, и СДС в опозиция, а днес разликата в популярността между тях е около процент. Завърналият се с гръм и трясък от странство бивш цар и формираните от него "нов морал" и "нови политици" породиха ненавист както у крайните леви, така и у крайните десни политици - всичките стари бойни пушки. И някак си те се сближиха (искат или не). И изведнъж сякаш отколешните дрязги, вихрещи се на полето комунизъм-антикомунизъм, замряха. Желанието за критика към новопоявилото се управление се оказа по-силно, отколкото старата синьо-червена вражда.
Тъй станахме свидетели на първите им съвместни военни действия. Събитие, което само преди година бихме нарекли невъзможно. Факт, който дори кметът Софиянски използва като аргумент за напускането на синята партия. "Не мога да спя, откакто видях Муравей Радев и Татяна Дончева заедно в опозиция", рече Софиянски, възмутен от снимка на двамата, на която те сладко си гукат в парламентарните кулоари.
За първи път БСП и СДС си допряха бузите, още преди да са минали първите 100 дни от управлението на Симеон Сакскобурготски. Тогава те скочиха срещу ексмонарха-премиер и програмата му, вбесени, че той отказа да им прочете намеренията си. Сходните критики излизаха от устите именно на т. нар. най-яростни и кресливи депутати.
"Някой забравя къде се избират, отчитат и свалят кабинети", дръпна тогава заплашителна реч зам.-шефът на социалистите Румен Овчаров. "Обещанията на управляващите се превърнаха в пожелания, в работата на парламента цари хаотичност и неподготвеност", додаде Овчаров. След него Муравей Радев завърши: "Доведете си премиера! Извадете си главите от пясъка!"
Няколко седмици по-късно сини и червени отново се обединиха - тоя път, за да критикуват на воля изминалите 100 дни от управлението на НДСВ. Депутатите от БСП и СДС коментираха с абсолютно едни и същи думи свършеното от жълтите: "100 дни излъгани надежди". Героите пак се оказаха същите. "Цари хаос и немощ. Министрите действат разнопосочно и водят изключително лоша кадрова политика", разпени се Муравей. "Социалната политика е върната там, където бе в началото на 1997 г.", допълваше го зам.-шефът на БСП Румен Овчаров. "Управленската програма е абсолютно противоречива и е представена "на крак", центрираше Муравей. "Държавата все още е мащеха за хората и бизнеса, а държавността ерозира", отработваше топката Овчаров.
В началото на годината, около кризата с лекарствата, съвместните учения на синьо-червения боен отряд продължиха с пълна пара.
Враговете на царщината подпукаха новите данъци
"Повишаването на ставките ще доведе до социално напрежение", рече тогава бившият зам.-министър на икономиката Иван Г. Иванов, който по-късно стана главен секретар на СДС. "Не можем да подкрепим данъчна политика, която поставя на риск не само производителите, търговците и дистрибуторите на лекарства, но и живота и здравето на обикновените българи", поде и Румен Овчаров. Тук в хора се включи и социалният президент Георги Първанов, който обеща да връща закони, които не са съобразени с възможностите на българите. По време на тези дискусии данъчните закони вече бяха влезли в сила и напънът на политиците бе всуе.
Атаките на сините и червените обаче не спряха.
Остриетата се насочиха към друга мишена
Два месеца по-късно БСП и СДС отново заедно атакуваха правителството, заради секретния договор за митниците на финансовото министерство с английската фирма "Краун ейджънтс". Оказа се, че синият Муравей Радев взел копие на договора, а после го дал на колежката си от БСП Емилия Масларова. Когато на 7 март неизвестен диверсант проникна в парламента и напуска в кутиите на депутатите копия от секретния договор, журналистите притиснаха най-напред Муравей и Масларова. Че кого другиго? А те в един глас заобясняваха колко е лошо туй, дето прави правителството. Радев отрече да е в дъното на диверсията, но поздрави оня неизвестен храбрец, дръзнал да запознае депутатите с "позорния" договор. И БСП приветства изнасянето на бял свят на документа, който и според тях бил "позорен".
Няколко дни по-късно сини и червени депутати заедно поискаха Симеон да им се яви в парламента, та да си каже всичко за сделката с "Краун ейджънтс". После, пак в един глас, те пожелаха спешно изслушване на Симеон във връзка с изтеклата в "Труд" секретна стенограма от заседанието на МС за договора с "Агентите на короната".
Общо-опозиционното поведение по случая "Краун ейджънтс" е повече от интересно, понеже за първи път видимо си пролича как позициите на дадени сини и червени депутати са далеч по-близки, отколкото между тях и ръководствата на партиите им.
Тъй например
тандемът Радев-Масларова бе забележителен в единомислието си
Двамата враждуващи инак депутати даже се появиха заедно по телевизията - и критиките им си приличаха, и се допълваха, и се усмихваха един на друг почти другарски.
Точно по идея на Муравей Радев СДС даде Милен Велчев на главния прокурор, щото финансовият министър бил нарушил конституцията и закона за международните договори. Радев, ексфинансовият министър на Иван Костов, обяви случая за "българския Уотъргейт", а кабинета - за "шайка мошеници", и накрая заплаши изпълнителната власт с нов вот на недоверие.
По същото време Любен Корнезов от БСП поиска оставката на финансовия шеф Велчев. "Министърът си позволи да заблуждава колегите си, депутатите и обществото. Той скри становището на МВФ по договора с "Краун ейджънтс", включи се в атаката и червеният Румен Овчаров.
А докато биткаджиите се пънеха, ръководствата на партиите им мълчаха
На извънредно заседание на ПГ на СДС и НИС решиха да не искат вот на недоверие на кабинета, нито пък оставки. "Оставките трябва да ги поиска премиерът, негова е отговорността", каза синята зам.-шефка Екатерина Михайлова. Ръководството на БСП също реши да не иска оставката на Велчев - пак защото това било работа на премиера.
Малко по-късно в БСП пламна скандал, заради изявление на Емилия Масларова, че левите почват подписка за внасяне в Конституционния съд на договора за митниците. Според депутати инициатор бил Любен Корнезов. Но соцлидерът Сергей Станишев и част от ръководството на БСП, барабар с доста леви депутати, не искаха договорът да се дава на висшите магистрати, преди да се разбере ще има ли положителни ли резултати от работата на "Краун ейджънтс" по разчистването на Авгиевите митнически обори. В крайна сметка БСП даде договора на КС. СДС през това време си траеше. Вероятно един Муравей Радев е разбирал колегите си от БСП Масларова и Корнезов - та нали точно с тях той бе рамо до рамо в битката срещу властта. Тъй заедно, както и със съпартийците си дори те не бяха.
На 12 март сини и червени депутати пак застанаха в общ фронт. Тогава те напуснаха пленарната зала по време на дебата за външния дълг и бойкотираха сделката за замяна на брейди-книжата с еврооблигации, предложена от правителството. ОДС и Коалиция за България възроптаха, че били нарушени конституцията и правилникът на НС, тъй като материалите по сделката им били дадени същата сутрин. "Явно депутатите от мнозинството не са български граждани, а поданици, които остават заложници на диктата на правителството", рече тогава Любен Корнезов. "Не може да променят правилата с мотива, че законът е даден в комисиите миналия петък и ние трябва да го гласуваме, защото финансовият министър бързал и трябвало да ходи в чужбина", помогна му и соцдепутатката Татяна Дончева. "Ще сезираме Конституционния съд, защото преди ратификацията трябваше да се даде възможност за водене на преговори", допълни картинката и Муравей Радев.
А после НДСВ и ДПС сами одобриха договорите с банките посредници. "Бързането прикрива някаква далавера", заподозряха сините. Муравей Радев обвини наследника си във финансовото министерство, че обслужвал интересите на бившите си работодатели от "Мерил Линч".
Точно по време на този дебат, зашеметен май от близостта на БСП и СДС, депутатът от НДСВ Димитър Пейчев поиска да бъдат отнети масово пропуските за парламента на репортерите, защото отишли да слушат СДС и БСП в кулоарите, вместо да следят дебатите в пленарна зала.
Атаките на сини и червени
дадоха резултат в средата на април,
когато НДСВ загуби временно мнозинството си в парламента. Как стана това? На 10 април при обсъждането на проект за промени в Закона за лечебните заведения НДСВ на два пъти не успя да събере повече гласове от малцинството и проектът бе отхвърлен.
Това са само видимите за обществото прилики между синьо-червения боен отряд срещу Новото време. А колко пъти извън трибуната журналистите са били свидетели на размяна на реплики между сини и червени депутати от типа на: "Докога ще ги търпим, тия"?, "Докога ще ги учим как се пишат закони?", "При вас (при сините - б.р.) поне имаше ред, а сега никой не е наясно с правилника!" и т.н.
И все така ще е, докато една от двете партии - синята или червената, не поеме управлението на страната. Дотогава ще сме свидетели на подобни общи седесарско-бесепарски атаки срещу властта, които даже вече няма да са събитие, достойно за първите страници. Просто защото всяко чудо у нас е за 3 дни. А трите дни на новия синьо-червен боен клуб отдавна минаха.