|
- Господин Марчевски, предричате, че ако папата дойде у нас, той ще донесе в сребърно ковчеже костица от мощите на св. Кирил. Това ли ще бъде приятната изненада за българите от Светия престол?
- Надявам се именно това да бъде приятната изненада, макар че не съм сигурен. Въпреки всичко чувал съм за такъв един подарък, който Ватиканът евентуално е готвел за България. Но дали това ще се осъществи този път, не мога да бъда сигурен.
- От какви среди сте го чували?
- Само от среди на Ватикана, от ранг на кардинал надолу. Да речем, мои приятели, между които кардинал Казароли. Навремето той ми беше споменал за една такава възможност. Ако стане, това ще бъде едно голяма признание за приноса на България към светото дело на св. св. Кирил и Методий.
- Къде се съхраняват мощите на св. Кирил?
- В базиликата "Свети Климент". Когато на 14 февруари 869 година почива Кирил, който тогава още не е бил обявен за светец, по нареждане на папата бива погребан в криптата на старата базилика "Сан Клементе". Тя вероятно е оцеляла от нормандското нашествие в Рим през 1084 година. Много по-късно, по нареждане на папа Паскал II, подземията биват запълнени с пръст и отгоре се построява сегашният храм. Преди това според историци и специалисти от Ватикана мощите са били извадени от подземието. Впоследствие тези мощи няколко пъти биват пренесени в "Сан Джовани Ин Латерано", оттам в друга църква, оттам са върнати отново в "Сан Клементе". По този начин са странствали в продължение на няколко века.
- Българската делегация, която посети Рим за тържествата на 11 май, се поклони пред гроба на св. Кирил в подземието на църквата "Сан Клементе". Там ли лежат мощите на св. Кирил?
- Не, мощите му не са в гроба. През 1984 г. аз си позволих едно светотатство, по-скоро едно любопитство. По онова време ние ходехме и давахме бригади за 24 май, за да почистим помещението в подземието на "Сан Клементе", където е гробът на св. Кирил. Бяхме няколко шофьори, един дипломат и аз. Проявих любопитство и убедих няколко момчета, хванахме се и натиснахме плочата върху саркофага. Оказа се, че е празен. Тогава останалите се върнаха в посолството. Аз се качих на горния етаж при падре Бойл (ирландец), който беше игумен на манастира "Сан Клементе". Занесох по българо-ирландска традиция една бутилка сливова ракия, почерпихме се и на втората чашка му изказах съмнение, че може би мощите не са долу, в саркофага. Той ми каза: "Разбира се, че не са там." И тогава ми разказа цялата история около изчезването и намирането на тези мощи. В момента те са зазидани отляво, в стената на олтара, веднага след като се влезе от външния вход на черквата "Сан Клементе".
- Значи ирландецът падре Бойл има основна заслуга за издирване мощите на св. Кирил?
- Той е любител библиограф. Почина преди година-две. Беше станал дори директор на Секретния фонд на Ватикана. Падре Бойл отдавна е обичал книгите, винаги обикаляше книжарници и антиквариати. Един път попаднал на съвсем малка литография, на която била изобразена базиликата "Сан Клементе". На гърба й пишело: "От "Сан Клементе", инвентарен номер 7, Фамилия Матей." Фамилия Матей е много известно аристократическо семейство в Рим. Падре Бойл веднага се усъмнил, че щом има инвентарен номер, значи това са някои от хората, които са прибрали църковна утвар в техните замъци. При идването на Наполеон в Рим, страдайки от своята мания за величие, той решава да построи триумфален булевард, който да тръгва от Колизеума и да върви успоредно на "Виа Апиа Антика", там, където са били разпъвани на кръст гладиаторите на Спартак. Наредили да бъде опразнена базиликата, тъй като тя ще бъде разрушена, попадала точно на трасето. Опразвайки я, римски аристократи спасяват каквото могат - стенописи, статуи, кръстове. Падре Бойл предполага, че тогава са прибрали и ковчежето с мощите на св. Кирил. Падре Бойл тръгва по пътя на тази малка литографийка. Отива в замъка Матей, който е в центъра на Рим, близо до реката Тибър на "Площада на костенурките". Оказва се, че фамилията Матей отдавна е продала собствеността си. Той не се отчайва, открива наследниците на тази богата фамилия в околностите на Анкона, до едно градче Реканати. В параклиса на фамилията открива малко ковчеже на което пише: "Ex ossibus S.Cirilli", т. е. част от костите на свети Кирил. Падре Бойл ми е разказвал, че всъщност това е дясната ръка. За нас е важна, защото това е ръката, която е написала "а, б, в...". Откривайки реликвата, той, разбира се, не смее да пипне ковчежето. Извиква комисия от Ватикана, прибират го. Интересното за нас, българите, е следното: това става в 1963 г., по времето на папа Павел VI. Той е папата, който пръв прие Тодор Живков, отнесе се добре към България, към Людмила Живкова. Той отвори Секретния фонд на Ватикана за нас, да потърсим източници на българската история. Един много интелигентен и чувствителен папа по отношение на външната политика на Ватикана. По нареждане на Павел VI църковното служение, което се извършило, за да се върнат мощите в църквата, е било извършено от българския свещеник Кирил Куртев. Този факт показва, че самият Ватикан знае за огромния принос на България и българите към делото на Светите братя. На тази служба е присъствал лично и папата. По-голямо признание от това аз не виждам.
- Падре Бойл имаше ли предположение къде е останалата част от мощите на св. Кирил?
- Предположения има много. Падре Бойл ми е споделял, Бог да го прости, казвал ми е: "Виж какво, Марчевски. Много по-свободни от вас да действат са били гърците. Предполагам, че в някакво богато гръцко семейство се намира останалата част от костите на св. Кирил." От друга страна, макар че сме бедни, успях да издействам някакво спонсориране от италианска фирма на ст. н. с. Трендафил Кръстанов, мой личен приятел. Той отиде в Албания и в някакъв град е видял лично костите на Светите Седмочисленици - Ангеларий, Горазд... Там е чул нещо за тази "гръцка следа", че някъде в Гърция се губи останалата част от мощите на св. Кирил.
- Самият падре Бойл и Ватиканът правили ли са опит да издирят останалата част от мощите?
- Не са правили такива опити. Това не е било нещо много съществено, нито много важно за тях. Минало е много време, следите се губят.
- Като преводач сте се срещали с трима папи. Може ли да кажете какво е било отношението им към България и българите?
- Отношението и на тримата папи, на които съм превеждал, е било изключително добро. Първият папа, на когото попаднах, беше Йоан XXIII, папата българин. Случайно като студент по време на едно мое пътуване в Рим нашите от посолството ми казаха: "Ела да превеждаш, отиваме при папата." Отидох, преведох две изречения, на третото той ме пресече и каза: "Нека сега да поговорим на чудния, хубав и любим на мене български език." Тогава много се учудих, в първия момент останах с отворени уста като поразен. След това разбрах, че той 9 години е бил папски нунций у нас. Папа Павел VI за първи път прие комунистически ръководител - Тодор Живков. Отношението му към България беше много добро, това се чувстваше. Знаете, че преводачът винаги схваща това. Според мен той беше много добре известен за това как действа Людмила Живкова, за това, че тя дърпа малко надясно, за това че нашите отиват с най-добри намерения във ватиканските библиотеки. Той пусна Аксиния Джурова, проф. Иван Дуйчев, Йоана Списаревска и ред други наши хора, които успяха да проникнат в архивите на Ватикана. А за сегашния папа мога да ви кажа, че той си ни обича. Той никога не е казал нито една дума за атентата, че българите са виновни, че има "българска следа". Напротив, винаги много любезно и деликатно се е отнасял към тази тема. А на тогавашния зам.-министър на външните работи Любен Гоцев му заяви: "Аз съм сигурен, че един българин не може да стреля по поляк." Имайки предвид славянството, което ни свързва и историята с Владислав Варненчик. Знаете, че през 1444 г. този полски крал, обявен по-късно за светец, пролива кръвта си край Варна, за християнството. Доколкото знам от мои добри приятели във Ватикана, в спалнята на папата виси картина на Владислав Варненчик.