Десет души в една сграда сноват като луди между четири стаи. Всеки убеждава другия в нещо. Всички говорят за едно и също, но всеки е на различно мнение. Всеки иска да бъде известен, всеки иска да стане герой. Всичко това пред десетки камери и микрофони. Не, това не е сцена от "Биг Брадър", нито лош сценарий за филм. Това са лидерите на българската опозиция, а сградата е Народното събрание.

Пореден напън за общи действия направиха десните партии и "Атака". Поводът този път определено си струва - държавата се тресе от един от най-големите скандали на прехода. Неясно защо дни наред опозицията мълча по въпроса. После, като верижна реакция, се отприщи вълна от изявления, декларации, инициативи, подписки. Всъщност,



за опозицията това е перфектният скандал -



замесени са най-големите политически врагове - БСП и ДПС, става дума за корупция, развива се дни преди изборите. Какъв по-добър повод за мощен тласък на кампанията с адекватни тежки критики? Какъв по-добър момент за бой по канчето на омразния "троен картел"? Вместо това предизборната кампания продължи по предварителните сценарии. А в парламента протече луда надпревара на принципа "дайте да дадем". Заваляха подписки, развихриха се бойкоти, надцакване, надлъгване и всичко се превърна в едно голямо дежа вю. Започна поредното наддаване на тема - кой е по-истински опозиционер.

Няма спор - искането на вот на недоверие е крайната мярка за една опозиция. Точно затова с нея не трябва да се злоупотребява, за да не бъде изхабена и изпразнена от съдържание. Вотът на недоверие не трябва да е тежък пазарлък за лидерство вдясно, а натиск и преговори с депутати от управляващите. Все пак това би трябвало да е борба за сваляне на правителството. Целта обаче очевидно не е тази. Призна го и Петър Стоянов с репликата



"предсрочните избори в момента едва ли са най-добрият вариант".



Стефан Софянски пък създаде нова интрига с напъна си вотът да е преди изборите. Неговите мотиви са напълно прозрачни - безплатното ефирно време, което ще получи в скъпичкия медиен период до 20 май. ДСБ със своето дежурно искане - създаване на комисия, този път съвсем се самозабрави. Костовистите поставиха и допълнително изискване - въпросната комисия да е без БСП и ДПС. Най-много се изложи незавимисият Лъчезар Иванов от ГЕРБ, чиято подписка за отстраняване на Румен Овчаров му беше безславно върната от делеводството на парламента. Оказа се, че тази инициатива, освен че е юридически неграмотна, бе и неправилно адресирна. Софиянски и Стоянов пък решиха, че е ужасно хитро да приканят "нашите стари приятели от НДСВ" да се разгранчат от социалистите и ДПС и да излязат от коалицията. Защо ли двамата решиха да дадат аудиенция на царистите, които по някаква случайност този път са сухи от текущия скандал? Или пък имат илюзии, че царят ще изпусне питомното, за да гони дивото?

От този скандал дивиденти можеха да извлекат всички партии извън властта. Опозицията обаче не успя да бъде дори хартиен тигър, а остана мъничко мастилено петно.

Иван Костов обаче е прав за едно - истинският вот е на 20 май. Резултатите ще покажат дали десните партии са придобили по-голяма тежест в обществото, отколкото имат в парламента. Ако не - отиват на поправителен през есента. А провалят ли се и там, вече ще съществуват само на хартия.