Когато държавата не овладее мафията и финансовата й мощ, мафията я завладява. Максимата е стара и в никакъв случай не важи само за България. Но при нас се случва пак - за кой ли път от началото на прехода.

Несекващият политико-магистратски скандал и убийството на поредния "недосегаем" - шефа на общинския съвет в Несебър Димитър Янков, са на път да преобърнат точно в обратната посока декларирания процес, че държавата се справя с организираната престъпност и корупцията по висшите етажи.



И двата случая всъщност са върхът на айсберга



Явно под повърхността ври и кипи, тече мощно пренареждане на босовете в туристическия, енергийния и гангстерския сектор. Което пък дава своето партийно и политическо отражение.

Димитър Янков се считаше за недосегаем - за полиция, прокуратура, съд. За всеки с бизнес по Южното Черноморие беше ясно, че ако нещо трябва да се уреди, то е най-добре да се обърнеш към Янков. Но явно и самият той се е чувствал недосегаем, защото изведнъж се оказа без охрана. Но това са детайли. Важното в случая е, че убийството му ще бъде приписвано на кого ли не, а то е елемент от подмолната игра в туристическия бранш. Едва ли някой от големите играчи в сектора вече е спокоен за живота си. След Емил Кюлев Янков е вторият "могъщ хотелиер", който вече не е сред живите.

А парите в бранша са много повече, отколкото можем дори да си представим. И пренареждането върви с всички средства - чрез слагане на правилните хора на определени постове - управленски или контролни, чрез използването на прокуратурата и строителния надзор, чрез реклама и цакане в медиите.



Няколко души, и те се броят на пръсти,



се опитват да завземат всичко в този сектор. Янков беше един от тях. А държавата е един наблюдател при разчистването на сметки. Как иначе да си обясним, че нищо до този момент не е излязло от прокурорските проверки на законността на построените огромни хотели в Пампорово, Банско, Слънчев бряг, или пък кой как купи туристическите комплекси? Там някъде са едни от господарите на държавата.

Убийството на Янков отново връща на дневен ред темата и за огромните по мащаби пари и интереси в местната власт. Преди 4 месеца бе убит кметът на Елин Пелин Янко Янков. Дори имаше шествия на кметове, шефове на общински съвети, съветници срещу насилието. Какво се случи? Нищо. Нито беше открит убиецът, нито се разбра какви игри са въртени в Елин Пелин, нито вече някой протестира. Просто идват местни избори - по всичко личи, много кървави и преносно, и буквално. И това не е преувеличено. Като гледаме какво се случва в настоящите избори за евродепутати.

От едно нищо и никакво дисциплинарно уволнение на следователка започнаха да изскачат такива потресаващи разкрития, че никой не може да каже докъде и до кого още ще се стигне. Но пак режисьорите на този скандал водят обществото за носа и подхвърлят нещица на час по лъжичка.

А нека да надникнем и по-навътре. Категорично става дума за поне няколко неща - битка за контрола над "Булгартабак", за търговия с оръжие и за енергетика. Както впрочем и за



война на хазартния фронт, който изобщо не трябва да се подценява



Защото е повече от странно, че от трите обвинения - тютюна, енергетиката и хазарта, се замълча само за последното. А основните играчи в този сектор се потопиха, за да не им се появят имената в медиите, за да не ги осветят и да не се наредят на опашката за разпити.

Покрай всичко това шокиращо бяха осветени политици и партии. Подозренията, че не те управляват държавата, че не контролират криминалния контингент, че нямат влияние върху ключови за националната икономика сектори като търговията с оръжие, тютюна, туризма и енергетиката, се оказаха верни. Основните играчи се явяват кукловоди на политиците и партиите.

Последните просто ги обслужват.

Със специални разузнавателни средства, снимки, разпити на едни (а спестявани на други), с вадене на информации от уж секретни заседания на комисии, с обтягане на коалиционни отношения, с ползването на цели специални служби и службички за лични разправии и разчистване на сметки - включително коалиционни и вътрешнопартийни. Явно върви подмяна на партийните спонсори.

Като цяло няма лошо да се осветят фигурите от света на сенките. И в това е последният шанс на политическата класа и съдебната власт. Да извадят на показ всички криминали от партиите и политиката и майсторите на търговията с подкупи и влияние, на т.нар. браншови кукловоди. С неясни като законов статут прокурорски проверки, с отпуски и дори само с оставки и с уволнения, както и с водене на въженце на този или онзи из коридорите на Съдебната палата няма да стане. Иначе си подписват смъртната присъда. А за тях няма да има място и в царството на сенките дори.