Уж евроизборите бяха безинтересни и предварително обречени на всенародна апатия, а ето, че с наближаването им предизборната гълчава става все по-оглушителна, а политиците - все по-заети с политагитация. Защо ли на партиите им е жизнено необходимо да спечелят тъкмо тези скучни наглед избори? Защо битката за Европарламента, в който присъствието ни ще е пренебрежимо, разгаря толкоз страсти? Защо Станишев, царят и Доган инвестират толкова ресурси и себе си дори в непопулярен вот? Що за европейски блян е този, който кара лидера на ДПС да зареже прохладата на сараите и да се впусне в автопоход по села и махали? И какво печели БСП от надпреварата, та хвърля милиони за привличане на тълпите с естрадни уловки като Тото Кутуньо и Азис? Нима залогът на този вот е сам по себе си достатъчен за царски скейт-парад и други акробатики? Ако съпоставим тази ш(о)умотевица на повсеместната скука, която съпровожда избора на евродепутати из цяла Европа, ще видим, че средствата не съответстват на целта. Очевидно отвъд преките ползи от участието в европейската политика вотът е зареден и с други залози. Какви?
Да зарежем картоиграческата формула 8:5:3
и да започнем анализа отзад напред - от поведението на Ахмед Доган. Рядко лидерът на тази партия се е инвестирал толкова себеотдайно в предизборна кампания. От месец не спира да разлайва своите крепостни избиратели из смесените райони. Нещо повече - като тореадор в умопомрачение размахва пред цялата политическата класа турскосин плащ и откровено се гаври с търпението й.
Защо е този устрем към Европарламента? И този път Доган цели с един куршум няколко мишени. Най-напред солидно присъствие на етническата по своя произход партия в ЕП ще й донесе европейска легитимация. Евросъюзът ще се види принуден да признае правото на съществуване на подобен род формации. Отделно от това представителите на ДПС ще са сред най-активните лобисти за бъдещото членство на Турция в ЕС. Правят го още отсега, та камо ли като се намърдат в сърцето на Европа. Това със сигурност ще осигури както политически, така и финансови дивиденти на Доган. ДПС ли не знае цената на лобизма? Нали бе автор на законопроект за легалното ходатайство. Ползите на движението не спират дотук. Във вътрешнополитически план ДПС окончателно и безвъзвратно ще се утвърди като основен и незаобиколим политически играч, без който няма възможно управление. В момент, когато всички партии се сриват, неговата върви триумфално напред. Как да не се опияниш до самозабрава? При бъдещо преразпределение на властови позиции в коалицията, което изглежда е неизбежно, Доган ще има необорими аргументи - всекиму според електоралната тежест. Засега срещу него има една-единствена заплаха и това е Бойко Борисов - другият възможен триумфатор на тези избори.
Неслучайно Сокола се цели тъкмо в този "мухльо",
който единствен разбужда политическите му комплекси.
За БСП присъствието в Европарламента носи директни ползи. С широкия гръб на европейските социалисти, на бесепарите ще им е значително по-лесно да прокарват решенията си в управлението. Но победата е и въпрос на чест, особено след унизителните подозрения за гигантска корупция на партийни фактори и министри. При бъдещото дялово преразпределение на власт в правителството на социалистите им трябва внушителен брой червени баби, за да удържат мегаминистерството на икономиката. Победата е важна и за наближаващите местни избори, защото по правило в политиката една загуба влече след себе си втора. Ако БСП сдаде първенството на ГЕРБ, това автоматично ще размести пластовете в партията и ще отслаби позициите на сегашния лидер. "Инсайдърите" на Борисов могат и да вземат връх. Нищо чудно да вдигнат мерника на премиера и да предизвикат предсрочни избори. Тогава ще се сбъдне пророчеството на столичния кмет за възможен съюз с БСП, но не и с това ръководство.
Колкото до най-малкия партньор,
НДСВ води отчаяна битка на живот и смърт
и затова в ход са пуснати всички възможни уловки. Царската водачка кара скейт-борд, дискретният юрист Пламен Панайотов изведнъж се преобразява в диджей и шофьор на тежкотоварен камион, Антония Първанова пленява с женски чар и произволни приказки за европейски стандарти на българските медицински работници. За царистите е от особено значение да запазят монопола си върху марката "европейско лице на България". И най-вече да не изпаднат напълно от властовия оборот. Що за претенции могат да имат в тройната коалиция с 4% електорално влияние?
Най-подир и СДС се бори да бъде пръв на село, в обезлюделия резерват на десните. Завъртяха се винилови плочи с химните от време оно. Но партията е толкова безобидна, че срещу това не възразява никой от по-големите играчи. На този фон зле мутиралото кресчендо на "Атака" направо се обезличи.
И още една важна особеност. Във вентилатора на евровота се завъртяха голям брой нови имена на потенциални кандидат-кметове и общинари, което го превръща в генерална репетиция за есенната надпревара. Всички фанфари, гайди и ручила днес са увертюра към същинското състезание за местна власт.
Унищожете царистите!
Те нямат място между турци, цигани и комунисти!