Политици, учени, публицисти, интернет-форумци и нормални граждани обобщават частни случаи и използват метафори, представящи България като дразнещ остатък от минали времена. При това я мерят с видения за "истински живот" в епохата на глобализация и свободно движение на хора, стока и капитали; обикновено разполагат образците си в САЩ и ЕС, както някога в СССР и СИВ. Така напоследък дори тук все по-често се пише с иронично-изобличителен патос за феодализъм, който настъпвал или направо съществувал у нас и ни отдалечавал от съвременността с водосвети, крепостни, вероучения и т.н. Не непременно за защита на Родината и на феодализма, а за уточняване на нещата са следващите бележки.

Най-напред трябва да е ясно, че



образците са такива, защото никога не се осъществяват



Както твърди Макс Вебер, това са идеални типове, които само помагат да се мисли и подрежда действителността. Реалните неща, особено когато са следствие на съзнателни взаимодействия и различни шансове за постигането им, винаги съдържат чертите на няколко исторически времена и на множество човешки цели. Изобщо не е задължително те да бъдат общочовешки, но пък е задължително някои да преобладават над други, за да имаме сравнително верни съждения за съвремието. Затова цялата история присъства в настоящето, като образува тук-там гнезда на досегашните си, пък и на бъдещите си реализации. И за да мислим правилно нещата, е добре да ги описваме, не да ги оценяваме.

Няколко бегли примера водят до следната теза с оглед на феодализма: има го навсякъде по света с типичните си форми на управление, вярвания и начини на производство, като в някои отношения България е доста по-съвременна държава, отколкото си представяме.

Ето, запазването на различни видове власти в ръцете на едно семейство е сред отличителните белези на феодалното общество. Извън различията според политическата коректност, идеологическите предпочитания и реда на овластяване известни фамилии си приличат в едно: те постоянно присъстват в политическия живот и управлението така, както (по асоциация, не по важност) Ким Ир Сен и Ким Чен Ир, Джордж Буш-старши и Джордж У. Буш, Саддам Хюсеин и Удай Хюсеин, Хафез Асад и Башар Асад, Бил Клинтън и Хилари Клинтън, братята Кастро и близнаците Качински, Франсоа Оланд и Сеголен Роаял, семействата Папандреу, Караманлис, Чаушеску, а защо не Живкови и т.н. Но да оставим настрана нашенските примери точно в деня за размисъл, че току-виж повлияем на изборните резултати утре.

По-нататъшна



отличителна черта на феодализма е убеждението,



че с религиозна вяра и съответни ритуали се предизвикват и решават почти всички лични и обществени драми и се избягват природни катаклизми. Тук няма съществена разлика между патриарсите Максим, Павле, Алексий, Вартоломей и т.н., главния мюфтия Мустафа Хаджи Алиш, Далай Лама, Бенедикт ХVI, Шейх-ал-ислям, аятоласите Хаменей и Систани, жреците на вуду-магиите и съответните верски общности - все лица и общества, достатъчно популяризирани от медиите, които имат поне това предимство пред средновековните, че бързо разпространяват продуктите си и рядко някой ги гори или троши без държавна санкция и полицейска охрана.

Но това се неща от надстройката, ако използваме марксистката терминология. Те следват от базата, т.е. от господстващия начин на производство и собственост, където е действителният живот на хората. Има ли такива, които днес учат, работят, живеят и мрат като във феодализма? Очевидно има навсякъде по света. Най-натрапчиво е това във войните, които са по-кървави от феодалните. И гражданското, и военното решение за съдбата на етнически, верски, социални или племенни групи, което не се съобразява както с политически представителства, така и с общественото мнение, днес продължава отмъстителността на абсолютисткия произвол от миналото. Е, предимството е да се убива от разстояние, което намалява чисто човешките терзания от прекия допир с кървищата на противника. Затова са редки истеричните покаяния, но пък изобилстват разумните оправдания на ефективността в стил "Избийте всички, ООН ще познае своите".



Но не броим ли стопанството към резиденция "Враня",



навсякъде по света е забележима прослойката, която всъщност представлява действителната основа на феодализма: натуралното производство и обмен, но не толкова за пари, колкото за достъп до господарския начин на живот. Тя ще се разширява у нас, нищо, че наследствената ни аристокрация се размножава предимно в чужбина, а новата гине в улични битки. Наред с кулите на новите замъци в полите на Витоша, по хълмове и край язовири все по-често се срещат рецепти за природосъобразен живот. Изпълнението им зависи от наличието на екологично чисти продукти, произведени от работливи и честни селски семейства. Нещо много модерно в САЩ и Западна Европа, съдим ли по филма на Ал Гор. В отплата селяните получават не само пари и похвали, но и възможността децата им, докато следват, да се грижат за градината, конюшнята, кухнята и наследниците на господата в града. При всичките си водосвети и програми за религиозна просвета тук изоставаме и има какво да наваксваме откъм гнездата на феодализма в съвременния свят. Дори само затова, че всяка истинска дама трябва да има слугиня, а всяко добро дете - гувернантка.