Една истинска случка. Съвсем близко до "Солунска", в синя зона, е паркирана s-класа. Въпреки очевидното финансово състояние на собственика талони няма. Някой от онези умрели от скука служители на "Паркинги и гаражи" му е лепнал стикерче, на което е написано каква му е глобата. Точно в този момент се появява момчето - естествено облечено в черно, естествено подуто от анаболи и естествено с късопола, изрусена девойка. Силно вбесено от стикера, момчето го смачква с една ръка, след това отива до уплашения служител, хвърля му го в лицето и му крясва: "Как ще ми цапаш колата, бе, нещастник. Аз съм тигър, ей..." Качва се и отшумява с галоп на 300 коня.

Много момчета мечтаят да станат такива - тигри. Искат да се возят в бързи коли, до тях да има манекенки, да могат да вървят по улиците и всичко живо да свежда очи пред неясно защо гневния поглед на мутрата. Легендите разказват, че



когато се качиш на s-класа, ставаш недосегаем



Е, съществува риска да те застрелят, но пък легендите разказват, че стрелят само ако сбъркаш. Ако слушаш, "бръмчиш" качествено, можеш само да растеш в йерархията и да блажиш.

Навремето беше модерно секретарката да се издигне в професията до директор, стига да е вярна на шефа във всеки един смисъл. Днес е модерно да си бодигард. Както се казва, бодигардовете могат да достигнат дори до премиерски пост. Пред тях няма невъзможни неща, защото са недосегаеми.

По-тревожното за нас е, че могат да си позволяват всичко. Могат да разиграват правосъдието, могат да разиграват полицията, могат да разиграват всеки. Кой не би искал да е такъв? Според тяхната философия има тигри, има и глупаци. Тигрите имат всичко. Имат покровители, имат приятели. Имат пари. Могат да купят всичко. И правосъдието даже.

Точно поради това обичат да демонстрират - дали е комплекс или сила, няма значение. Гнусно е те да са пример в тази държава.

Друга една истинска случка. Автомобил се движи с огромна скорост на участък с много ограничителни знаци. Шофьорът е без колан, говори по мобилен телефон. Спират го полицаи. Той: "Колега, къде сгреших?" Те: "Покажи картата! Мда... благодаря. Внимавай, колега... Участъкът е опасен."

Гарван гарвану око не вади. То е ясно. Много момчета искат да притежават служебна карта. Тя дава власт. Можеш да носиш оръжие, можеш да караш пиян, можеш да правиш "пичовски" работи. Можеш да оставиш палката на задното или служебния пропуск на предното стъкло на колата и да паркираш на най-забранените места. Можеш да караш по иначе забранената "Граф Игнатиев" и няма да имаш проблеми. Момичетата на тези момчета не носят онези къси поли и русото им не е чак толкова русо, но комбината е ясна. Ако "бръмчат" по улиците и се отчитат на началството, имат шанса да израснат в кариерата. Вярно е, че могат да изгърмят. Но



според легендите "гърмят" само нещастниците,



дето не споделят и дънят. Според легендите другите са недосегаеми. Имат покровители, имат приятели. Точно поради това демонстрират - дали е комплекс или сила, няма значение. Гнусно е те да са пример в тази държава.

Още една истинска случка, понеже споменах за покровители. Министър влиза в парламента с охрана. Охраната е наперена, брутална, грозна на вид. Почти като онези момчета от първата случка. Охраната го следва навсякъде по петите, сякаш всеки народен представител е потенциален убиец. Говори със самочувствие, защото се смята за... недосегаем? Не, за властелин. Когато можеш да си позволиш да обиждаш парламента с поведението си, когато можеш да си позволиш да се държиш надменно и с медиите, очевидно се смяташ за властелин. Защо се чувства така ли?

И стражарите, и апашите могат



да бъдат недосегаеми само ако имат покровител



Когато се държиш прилично, плащаш редовно нагоре по хранителната верига, можеш да бъдеш недосегаем. Ако сгрешиш - глобяват те, уволняват те, пребиват те. В Якудза сами си режат пръстите, тук нямат някаква легенда по въпроса, но много хора си отиват. Важното е друго.

Важното е, че над всяка мутра, над всеки корумпиран полицай (защото има и много честни момчета) има началник и този началник в крайна сметка е политик. Извратен е целият този кръг, защото политиката се храни от корупцията, от престъпността и няма сила в България, която да го прекъсне. Според легендата има такива, които властват, и глупаци. Кой иска да е глупак?

Само че това не е никак оптимистично. Ние си мислим, че има някаква борба с престъпността, а се оказва, че това е някакво вътрешно уреждане на сметки. Ние си мислим, че полицията трябва да ни охранява, а тя (както стана ясно онзиден) пази големите риби на подземния свят. Всъщност логиката на събитията е ясна, но отчайваща и затова ни е трудно да се примирим с нея.

Някак си не върви моралът, ценностната система на цялата държава, да е с главата надолу. И ако всичко порочно става пример за подражание на следващите поколения, то тази държава се нуждае спешно от операция. Тук не става въпрос за избор на тази или онази популистка партия. Въпросът е могат ли политиците да се самоорганизират и да отрежат опашката си или пак ще разчитаме на някой дядо Иван или чичо Сам, за да ни измъкне. Разбира се, че животът си продължава, но е важно за нас как ще го изживеем - по казахстански или по ирландски.