Той беше най-твърдият от неоконсерваторите. Десетилетия наред Пол Улфовиц - съархитектът на войната в Ирак, беше сред най-близкото обкръжение на Белия дом, когато той бе обитаван от Ричард Никсън и Роналд Рейгън. А апогея достигна при Джордж У. Буш.

Тогава за първи път неговата неоконсервативна идеология, вменяваща на САЩ ролята на глобален месия, доби широк отзвук. Перфектните интелектуални оправдания за нахлуването в Ирак тогавашният заместник-министър на отбраната Улфовиц нахвърля още преди терористичните удари от 11 септември 2001 г.

А когато Ирак се превърна в провал, президентът Буш започна да търси нова служба за човека, който за мнозина в Европа е символ на американската арогантност. През март 2005-а Улфовиц бе предложен за шеф на Световната банка - една от онези международни институции, които всъщност неоконсерваторите презират.

Критиците на Улфовиц даже се стреснаха. "Той не изпитва нищо освен пренебрежително отношение към евентуалното взаимодействие с други страни - възкликна Дейвид Уоскоу от природозащитната организация "Приятели на земята". - Как може такъв човек ефективно да ръководи Световната банка?! И с какви последствия?"

Две години по-късно тези вопли се оправдаха. Първо неоконсерваторите излязоха от мода, а сега и Улфи си го получи: След дълги седмици на кавги и скандали неговото време като главнокомандващ кредитор на света стигна до своя трагичен и безславен край. А като продължение на бял свят лъсна и една интимна афера.

И до ден днешен аферата е толкова озадачаваща, колкото и гадна - така че пасва идеално на лигавия имидж на Улфовиц, пресъздаден класически в онази сцена от филма на Майкъл Мур "Фаренхайт 9/11", в която той сресва мазната си коса с наплюнчен гребен.

Ето и фактите: когато Улфовиц - днес 63-годишен, дойде в Световната банка, стоеше пред една дилема. Неговата дългогодишна приятелка Шаха Реза вече работеше там като експерт по въпросите на жените и обществото. А това породи първия конфликт на интереси - банката забранява "близки взаимоотношения" между шефа и подчинените.

Координирайки решението си с Улфовиц, бордът на директорите на банката реши проблема, като прати Реза в Държавния департамент и увеличи годишното й възнаграждение с около 60 000 долара - до днешните 193 590 долара на година. Доста повече от доходите на началничката й Кондолиза Райс, която получава само 183 500 долара годишно.

Когато тази небивалица лъсна наяве по време на тазгодишната пролетна сесия на Световната банка и Международния валутен фонд във Вашингтон, Улфовиц набързо смутолеви някакво извинение: "След всичко искам да кажа, че се доверих на първичния си инстинкт и се оттеглям от преговорите - каза той с половин уста. - Допуснах грешка, за което съжалявам."

Въпреки това лавината вече бе набрала достатъчно скорост и обем. "Оставка! Оставка!", скандираха колегите му в Световната банка. Дори Алисън Кейв, председател на организацията на служителите, поиска гласно главата му пред събрания екип. Повечето от близките му приятели сред 185-те членове на Световната банка също забиха поглед в земята или директно му обърнаха гръб.

И понеже едно зло никога не идва само, аферата само разпали дълго потискан гняв лично срещу Улфовиц - заради диктаторския му стил на управление и цялостния му мироглед, и не на последно място срещу САЩ като цяло - за това, че те винаги от създаването на Световната банка през 1944-а са определяли нейните президенти. В крайна сметка историята прерасна в международна равносметка за американските неоконсерватори. "Това е дебат на тема "Буш и неговите отношения със света", призна "Ню Йорк таймс".

Може би нищо от това нямаше да се случи, ако преминаването на Улфовиц от Пентагона в Световната банка е било осуетено: още тогава е направен неуспешен опит за дворцов преврат срещу новоназначения шеф. "Трансферът предизвика не един и два опита за свалянето му", сподели един от колегите на тогавашния управник. Улфовиц така и не се сдоби с вътрешна подкрепа и когато най-много се нуждаеше от съюзници - по време на скандала целият фронт се обърна срещу него.

Улфовиц се биеше в гърдите, че като шеф на Световната банка се е преборил успешно с корупцията. Неговият голям проблем по това време бе, че Ирак се превърна в бедствие и това окончателно го дискредитира - ограниченият му мироглед, диктаторското поведение, незачитането на чуждото мнение изобщо, не става дума за критика.

Всъщност стилът му е бил краен през цялата му почти 40-годишна политическа кариера. Неговата вечна роля на флагман на бунтарите срещу елита въобще, включително и републиканския. Веднага след 11 септември той търпеше вътрешна критика за "вкопчването" си в Ирак. Но той се оказа брилянтен интригант и в крайна сметка постигна каквото искаше - стигна се до войната в Ирак. По подобен начин стилът му на управление на Световната банка доведе до тотална липса на прозрачност - развъдиха се безброй клики, които интригантстваха и практически убиха смисъла на работата в екип, разказа бившият икономист на банката Денис де Трей. Той напуска, въпреки че там е заработвал почти половин милион долара годишно, а говорителят му - 240 000 долара.

"Той имаше типичния манталитет на крайните консерватори, незачитащ различни мнения - твърди експертът към Световната банка Себастиан Малабай. - С други думи, той се доверяваше само на тесен кръг от лоялни нему. Целият останал свят той го схващаше като влак."

В крайна сметка работата му в Световната банка се превърна във Ватерло за Улфовиц. Останалата част от света винаги е била срещу него. Бяха нужни само няколко седмици, за да го изоставят и лоялните към него. Когато се нуждаеше болезнено от съюзници, Улфовиц вече нямаше къде да ги открие. "Ще бъде голямо удовлетворение и за банката, и за него самия, ако той напусне", прозря още преди месец германската министърка на икономиката Хайдемари Вичорек-Цойл.