|
| Иван Нейков |
- И да, и не. Да, защото от днешна гледна точка в следващите месеци не виждам сериозни аргументи да се предлага повишаване на цената на билетите. Опасявах се, че това може да стане център на дискусията. Слава богу, не стана, което означава, че при тези цени на петрола градският транспорт би могъл да задържи положението. Но трудно мога да повярвам, че в резултат на тези допълнителни средства, които бяха предоставени, ще имаме осезаемо различно качество на услугата. Ето защо мисля, че кризата в добрия смисъл на думата, това засилващо се искане за ново качество на услугата, трябва да продължи. Тук искам да подчертая и друго - ние някак си необяснимо 18 години след началото на прехода изведнъж се оказахме на път да изпаднем в истерия, че ще има стачка. Няма страшно, че има стачка, няма да се срути нито България, нито правителството, нито общината. Нека си спомним - имахме и по-щури години.
- Покрай стачката отново бе повдигнат въпросът за ниския дял от данък общ доход на столичани, който се връща в общината. В същото време от финансовото министерство обясняват, че този данък не е местен и в разпределението му има логика, защото сумата е предназначена да покрива само делегираните от държавата дейности.
- По тази тема не мога да надприказвам кмета, но истината е, че трябва да има разумна мярка. Всъщност София дава повече пари на републиканския бюджет, отколкото даваше Международният валутен фонд с неговите траншове. Никой не си прави илюзията, че София може да е затворена система, която не се интересува от останалата България и иска да харчи всички пари. Но тази тенденция, която е започнала преди няколко години, вече стигна до неразумни нива - да започнеш от 60-70% отчисления от ДОД и завършиш с 24%. Това е улица без изход. Държавата непрекъснато увеличава изземването, а нуждите на града нарастват - и заради бурното му развитие, и заради по-високите изисквания на гражданите. В резултат от всичко това общината е принудена да води един диалог между глухи с правителството, като иска пари за конкретни неща - за Околовръстното, за "Цариградско шосе", за метрото, а държавата от време на време дава нещо и започва да се бие в гърдите. А в същност става дума за едни и същи пари. Ако вземем тези 500-600 млн. лв., които се генерират като данък общ доход от София и от които се връщат само 100 млн., и прибавим останалите, които сме успели буквално да изкрънкаме, се приближаваме около разумната граница.
- Наближава краят на мандата на този общински съвет. Каква е оценката ви за работата му?
- Този мандат беше особен заради няколко рубикона, на първо място приемането ни в ЕС. Всяка столица на страна-членка се превръща в нов международен център, а това поражда нови изисквания - като започнеш от инфраструктурата и завършиш с възможността да пиеш по всяко време студена наливна бира на една ръка разстояние. Другата особеност е, че този общински съвет работи с три кмета. Това създаде допълнителни трудности. Третото и много важно - този СОС успя да възстанови пирамидата на местната власт в нормалния й вид. Заварихме ако не обърната, то поне килната пирамида. Общинският съвет фактически бе циклостилът, чрез който виждаха бял свят кметските решения. Нещата дойдоха по местата си. Бяха приети и много нови актове, а в някои отношения политиката коренно се промени. Искам да припомня, че онова, което заварихме, бе машина за трансформиране на общинско имущество в лично богатство. Например идвам, изревавам, че съм социално слаб и се нуждая от жилище. Общината ме картотекира, а после аз, социално слабият, тичам с една торба пари и продължавам да рева - продайте ми го, но на базисни цени, за да си го препродам и трансформирам в хубава тлъста сметка. Това вече го няма. Тук гражданите могат да опонират, че това не е толкова трудно и може да се свърши много по-бързо, но най-бързо решенията се взимат в тоталитарната държава. Това е и другата голяма поука от работата на този общински съвет - той наистина работеше в условията на реална политическа конкуренция. Много хора в този общински съвет натрупаха и персонален управленски опит и аз ще се радвам част от тях да предадат и на следващия този дух, защото всеки кмет ще се опита да подчини на себе си общинския съвет. Има такава тенденция - лобито на кметовете в парламента е изключително силно. Измененията, които се готвят на уредбата на местното управление, през цялото време са фокусирани в посока засилване властта на кметовете, което в парламентарна република е нонсенс. Не си ли дават сметка, че ако успеят да създадат еднолична местна власт, една сутрин ще се събудим със стройна президентска държава?
- В кои решения на законодателя виждате това?
- Могат да се посочат десетки примери. Като опитите да се внуши, че общинските съвети трябва само от време на време да се събират. Погледнете и в момента как работят те - нямат експертен потенциал, това са хора, които имат своите професии, но в болшинството си не са специалисти в местното самоуправление. Ние започваме едва ли не на втората година от мандата да разбираме какво е местно самоуправление. В България няма една институция, където общинските съветници да могат да бъдат квалифицирани да работят с тези над 32 закона и незнайно колко подзаконови актове. На всичкото отгоре най-стабилната администрация в България е администрацията на местната власт. В Балканския институт по труда и социалната политика, където работя, правихме анализи на капацитет на общинските съвети. Намерихме съвети без нито един човек със средно образование, всичките бяха с по-ниско. Ако кажеш на един такъв общински съвет самоуправлявай се и от утре определяй сам данъци и такси, това ще е илюзия. Една главна счетоводителка с 15 години стаж в общината ще върти на пръста си целия общински съвет. Това е проблемът - говорим за местно самоуправление, докато в главата ни е кметът.
Всички кметове, които са народни представители, сигурно в един глас ще изреват: "Ти не ги знаеш общинските съвети, само за далавери мислят". Това е една мантра, тема, която непрекъснато се слага на масата, включително за СОС с прословутите замени. В същото време клакьорите на тази тема не искат да видят цените, срещу които стават замените. Замяна кон за кокошка в София вече няма да стане. Замените, които се правят, се правят на такива цени, че брокерите от къщи за недвижими имоти откровено заявяват, че цените на Столичния общински съвет влияят на пазара, тласкат го нагоре. Значи може един общински съвет да не бъде синоним на далавераджийство.
- СОС наистина вдига цените на общинските имоти, но продължава да не знае какво точно получава отсреща. Цената и местоположението на получаваните в замяна апартаменти не се контролира от съветниците.
- Цената на получаваните в замяна на общинския имот жилища не се определя от частника, а отново от общината. Но приемам, че наистина би следвало да засилим вниманието, и аз ще изискам такава информация от администрацията за средните цени на придобитите жилища. За да се върнем отново към този разговор и проверим дали от едната страна не наливаме водата, а тя от другата страна на кацата да се излива.
- Кое не успяхте да свършите?
- Явно не управляваме столичната икономика както трябва, защото тези близо 100 фирми би трябвало да генерират много повече доходи. Ние обаче в един момент сме го допуснали и това надали ще се промени до края на мандата фирмите да работят сами за себе си и да идват да ни доказват колко е важно да не дадат дивидент, защото им пречим на развитието. Част от директорите забравят, че фирмите са създадени само и единствено с целта да носят печалба на собственика. Изглежда в Столична община имаме някакъв софийски капитализъм и се оказва възможно една ликвидация на фирма да тече 5 години, може едно предприятие с години да не дава дивидент, защото всички го разбираме.
- Какви според вас трябва да са приоритетите пред следващия СОС?
- Бих призовал следващия общински съвет като във филма на Чарли Чаплин да вдигне очи и да се огледа по Софийското поле. Време е да започне развитието на новите райони на София - цялото северно направление е от огромно значение, развитието в източна посока до Горни и Долни Лозен. Едва в последната година от мандата ние се сдобихме с общ градоустройствен план, поне това няма да спъва следващия общински съвет. Трябва да има и друго отношение към инвеститорите в София. Никой не трябва да си прави илюзиите, че да инвестира в София ще е евтино. Напротив - ще става все по-скъпо. Но следващият общински съвет трябва да се научи да слуша и чува инвеститорите. Ние продължаваме - това е част от облъчването, което получаваме от централната власт, да диктуваме на инвеститора какво да прави. Да, ние ще му диктуваме, когато е повредил инфраструктура, когато е замърсил околната средна, но не можем да диктуваме в какво в същност да инвестира. Още не сме се научили да го правим и се държим постсоциалистически. Чудесно е, че започнахме да разработваме стратегии за развитието на София, но нито веднъж не сме питали бизнеса на София приема ли ги или не в една или друга посока.
