На "Раковски" 134 и около сградата има няколко царе на изкуствените проблеми. Ако им се събере един скучен месец, започват да се въртят на стола и да драпат, да драпат, дорде не измислят кардинален проблем. Ето го - Едвин Сугарев. Хубав човек, принципен. Демократ, та дрънка. Ама от време на време нещо му прищраква и започва да стреля напосоки в мрака.

Атаката на Сугарев срещу експрезидента Петър Стоянов, която се върти от понеделник насам, отново върна СДС на територията на скандала. Вместо да го задържи там, където той се намираше от 13-ата национална конференция насам - на територията на политиката. През последните два месеца сините сменяха политически лица, градяха партийни структури, спечелиха местни избори - с две думи, опитват се да формулират нова политика. От началото на седмицата, с включването на Сугарев, те отново се върнаха във времената, от които тръгнаха. В онези времена, в които в партията имаше няколко враждуващи лагера - едните бяха мачкани, другите замразявани и отлюспвани, а онези, които падаха от борда, бяха обявявани хем за удавници, хем за гадни ренегати.

Сугарев върна ренегатската тема в СДС.



Спорно е дали поетът метач сам реши да заговори



за ролята на Петър Стоянов в политиката, или просто се подведе от външна атака. Спорно е, защото и СДС, и хората, които бяха в СДС, преди да си направят десни партии, имат интерес да се говори изобилно и публично за съдбата на Стоянов.

Бисеров, Бакърджиев, Бонев, та дори и Софиянски са политици, които сега стоят на гарата и чакат да мине влакът "Стоянов". Ако мине - ще се метнат в него и ще се включат по-активно в политиката. Ако не мине - ще трябва да дремят няколко години на перона, преди да получат шанс за ново участие в играта. Тези хора сега искат да докажат научно, че без Петър Стоянов животът вдясно от центъра ще замре безвъзвратно.

В СДС също имат полза от това говорене - за да покажат, че Стоянов може да е обединител само и единствено на ренегатите. Поставяйки го в тази роля, сините отстраняват поредния вътрешен враг - потенциален или реален. По въпроса за Стоянов всички крила на СДС като че ли са единни - хората на дядо Иван Костов отдавна припознават експрезидента като противник, а новата власт в СДС го брои за съперник в лидерството над дясното пространство. Не бива да се забравя обаче, че групата около Костов припознаваше дълго време Надежда Михайлова като "човек на Стоянов", а Лучников твърдеше, че тя ще продаде партията на аварите.



Покрай тези поредни лични драми



- кой кого мрази, кой кого обича и т. н., отдавна на втори план минаха реалните проблеми, които разделят хората в десницата.

Сугарев например разправя, че Стоянов искал да отстрани Костов, за да може СДС да направи широка коалиция и да спечели изборите през юни 2001 г., щото без такава коалиция сините били загубени. Е, какво лошо има в тая работа? Ами точно така и стана - СДС загуби изборите и една от причините бе точно липсата на истинска широка коалиция в дясно! И Костов беше в основата на нежеланието на СДС да направи такава коалиция. Какво значение има кой е предупреждавал за загубата - Стоянов, Бисеров или лелинчо им. Фактът си е факт. Кой може да стане и да каже, че обединението на десните партии - независимо кой лидер ще свърши тази работа - е нещо лошо? Това е все едно земеделец да говори против единението на БЗНС-ата.

Разбира се, колкото е истина, че такова обединение е хубав ход, толкова е вярно, че на този етап то е невъзможно. Просто защото на "Раковски" 134 не им трябва - смятат, че могат да се оправят и сами. Може би бъркат - времето ще покаже. Когато Костов смяташе, че СДС е самодостатъчен - бъркаше.

Проблемите около Сугарев ясно показват, че когато политиката се прави на тъмно и с недомлъвки, тя рано или късно се пука като балон. Години наред например никой не смееше да обясни какви са принципните различия между Костов и Стоянов. Зарежете другите проблеми около бившите президент и премиер - за политически различия става дума. Вестниците пишеха, но политиците мълчаха.



И ето сега проблемите цъфнаха



Тази драма вероятно ще продължи с реплики на Петър Стоянов. Човекът скоро се прибира от Америка и сигурно ще се обади някак си. Засега този, когото го броят за шапка на дясното, по-скоро мяза на човек с шапка-невидимка. Никакъв го няма. Рече, че няма да участва в политиката една година, ама така го рече, че дори и Сугарев може да го заподозре в партийно строителство. Затова първата му работа, като се появи на летището в София, е да каже какво смята да прави, ще обединява ли Бакърджиев с Надежда, ще пие ли една ракия за здравето на малкия Иванчо и други подобни важни нещица. Шапката му е невидимка.