Ден след Св. св. Кирил и Методий по стар стил в дома на българския данъкоплатец отново нахлу "Всяка неделя". Като че самата фортуна ни зададе значим за всички ни контраст. Единият ден - ден на просвета, будителство, на събирането на парченца ред от хаоса на живота и подреждането им в постройка, осветена едновременно от Разум, Бог и хилядолетна просветена Империя. Вторият ден - неделята - ден на разпад, хаос, гниене в отдавна невиждани размери.

Оставяме настрана, че великите професионалисти на "Всяката" пак прехвърлиха отделеното им време. Оставяме настрана и нивото на предаването, което би било срам за всяка квартална кабеларка. Да отминем без коментар и ченгеларските хуморески - реколта 1979 година. Нека не забележим



"стената на позора" или "петминутка на омразата"



- по подобие на едновремешните стени "Они позорят наш город!", срещащи се в съветските градчета преди четвърт век. Нека се направим дори, че не видяхме борец-милиционер, отново пиян, да се извинява неизвестно за какво (то всички знаем за какво - за това, че пак си беше намаркучен предния път).

Важното е да видим дискурса - фоновото послание - което е закодирано в онова, което ни предлага "Всяка неделя". Освен възраждането на живковизма и на съветската версия за реалността - това е очевидната цел на извличането на този червясал телевизионен труп на светло - върви много важно историческо внушение.

То е: Държавна сигурност на Живков се връща във владение. Поиграхте си малко без надзор, но - свърши. Това тече втора година и пристигането на т. нар. цар на българите е - вече очевидно и за нарочно ослепилите се - един от елементите на това усилие.



ДС демонстрира, че пак е тук и прави, каквото си иска



Засега - тъй като наистина е оставена да прави, каквото си иска - ДС бълва и бурна радост от ставащото. Предлага ни да се включим в празнуването на нейното завръщане.

Онова, което обаче виждаме от "Всяка неделя", е, че на ДС предстои да се изненадва болезнено от разни неща. Например, от това, че светът, в който се е върнала да прави каквото си иска, вече е друг. Тя - ДС - не го разбира. И все повече ще недоумява защо става така, че тя - разведката - си се радва, а никой не й се подчинява, нито - споделя нейната радост. Нещо подобно се случи на Виденов преди известно време, а той и до днес не е схванал какво стана.

Другото, което предстои на ДС, е да разбере - ако изтрезнее за достатъчно време, разбира се - че самата тя се разпада.



Нищо по-добре от "Всяка неделя" не илюстрира този разпад



ДС показва модел на старческа дезинтеграция, известен отдавна на психиатрите: с мъжкарското си фукане, с пиенето си, с говоренето на нецензурни думи в публичното пространство (на езика на специалистите това се нарича "копролагия"); с опиването от бивше свое величие, което всъщност днес не намира отзвук или възхита (освен сред тям подобните из някои газети, разбира се).

Държавна сигурност се върна и... май няма страшно. Страховитите великани от нашето национално детство, застанали наново пред нас в нашата по-зряла възраст, се оказват спаружени и спиртосани старчета. Фъфлят си нещо, фукат си се, кряскат си - но само те си го разбират. Във всяка квартална "тенекия" ги има - от сутринта жулят ракия с бира, ръкомахат и викат.

Разбира се, ако станем пак бебета, ще ни е страх отново, дори от тия. Наш избор.