- България преминава през период на т. нар. "постмониторинг", т. е. на последващо наблюдение. Имате ли информация за някакви значителни промени в позицията на страната спрямо 9-те критики, отправени към нея в резолюцията, с която бе сложен край на мониторинга през януари 2000 г.? Какви трябва да бъдат следващите стъпки на България и на Съвета на Европа в тази насока?
- С доклада на Парламентарната асамблея през януари 2000 г. приключи официалният процес на наблюдение над България, но разбира се, мониторингът над ангажиментите на страната към Съвета на Европа никога не приключва напълно. Всяка държава - новоприета или членуваща отдавна, от Изтока или от Запада - е призвана да доказва, че работи за покриване на стандартите на Съвета на Европа. Този процес действа чрез присъдите на Европейския съд за правата на човека, чрез посещения на експертни групи - като например групите на Комитета за предотвратяване на изтезанията, и чрез работата на контролни органи - като Европейската комисия срещу расизма е нетърпимостта. България е напълно привлечена в проектите за подобряване на стандартите и нашите специалисти забелязаха добър напредък през последната година. Въпреки това още чувстваме нужда от по-активни действия в правното сътрудничество, за да се гарантира свободно и справедливо правосъдие, а също така сме загрижени и за положението на ромското малцинство.- Съветът на Европа има сега 44 членове. Увеличава ли се неговата значимост заедно с броя на членовете, или ефикасността му намалява поради нуждата да прави компромиси, за да види под един покрив всички държави, включително и страните, които не са добре подготвени?
- Истина е, че Съветът на Европа сега е твърде различна организация в сравнение с онова, което са си представяли бащите основатели след Втората световна война. Когато падна Берлинската стена, съветът намери новата си роля като оранжерия за установяване на демокрацията, за разпространяване на най-добрите практики на континента. С приемането неотдавна на Босна и Херцеговина вече гледаме в бъдещето, когато работата на съвета ще засяга буквално всеки европейски гражданин. Това никак не е лесна работа, но силата ни е да действаме като средище за идеи и обмяна на опит. И естествено имаме юридическите мускули на Европейската конвенция за правата на човека, за чието спазване няма да допускаме компромиси. Струва си също да помним, че политиката се прави чрез преговори и че преговорите често могат да намерят път, който удовлетворява всички заинтересовани. Това може да бъде голяма сила и не бих се въздържал да насърчавам диалога като път към разрешаване на политическите проблеми. - Кои са най-важните задачи на Съвета на Европа за тази година и за близкото бъдеще?
- Събитията от 11 септември хвърлиха тъмна сянка върху света и Съветът на Европа прие предизвикателството да работи срещу тероризма. Много съм разтревожен също от разрастващото се насилие в обществото и в едно предложение формулирах няколко мерки за справяне с това бедствие. Тези проекти отиват отвъд текущата работата на Съвета на Европа за развиване на демокрацията и човешките права и за борба с корупцията, която продължава да бъде проблем особено в Югоизточна Европа.
- Не се ли притеснявате да гледате как Европейският съюз присвоява символите и идеите на Съвета на Европа и по този начин иззема и неговите функции? Можете ли да си представите как някой ден Съветът на Европа ще изчезне, каквато бе съдбата на Западноевропейския съюз?
- В някакво идеално и много далечно бъдеще би било хубаво да си представим всички страни в Европа като част от голямото европейско семейство, споделящи общите принципи и ценности на Съвета на Европа. Струва ми се, че този ден е още много далеч, а междувременно Съветът на Европа и Европейският съюз имат да играят много различни роли. Най-ценното богатство на Съвета на Европа е неговото ноу-хау и фактът, че можем да го предложим целенасочено и по небюрократичен начин, работейки в партньорство със страните и давайки им идеи за развитие. Също така е окуражаващо, че Съветът на Европа и Европейският съюз все повече работят заедно като партньори, съчетавайки силните страни на всяка организация за изграждане на демократичното бъдеще.
***
931203 Валтер Швимер е роден на 16 юни 1942 г. във Виена, женен е, има двама сина.
През 1964 г. завършва Юридическия факултет в Университета във Виена и след това специализира по трудово-социални въпроси.
През 1964 г. започва професионалната си кариера, като постъпва на работа в юридическия отдел на Съюза на частните работодатели. През 1971 г. става ръководител на Отдела по социални въпроси към Австрийската федерация на работниците и служителите, а от 1976 г. оглавява нейната политическа служба. От 1979 до 1984 г. последователно е бил ръководител на Отдела по вноските, осигуряването и одита и заместник генерален директор към Виенския фонд за здравно осигуряване (с 3800 служители).
Като член на австрийския парламент от 1971 до 1999 г. заема постовете зам.-председател на парламентарната група на Австрийската народна партия, зам.-председател на Комисията по социалните въпроси, председател на Комисията по здравеопазване, председател на Комисията по правосъдието, председател на Комисията по жилищната политика и строителството.
Член е на австрийската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1991 г. Председател е на групата на Европейската народна партия-християндемократи от 1996 г. Бил е докладчик по наблюдението над Румъния, Словакия и Турция. През 1996 г. става зам.-председател на ПАСЕ, а през юни 1999 г. е избран за генерален секретар на Съвета на Европа.
През 1964 г. завършва Юридическия факултет в Университета във Виена и след това специализира по трудово-социални въпроси.
През 1964 г. започва професионалната си кариера, като постъпва на работа в юридическия отдел на Съюза на частните работодатели. През 1971 г. става ръководител на Отдела по социални въпроси към Австрийската федерация на работниците и служителите, а от 1976 г. оглавява нейната политическа служба. От 1979 до 1984 г. последователно е бил ръководител на Отдела по вноските, осигуряването и одита и заместник генерален директор към Виенския фонд за здравно осигуряване (с 3800 служители).
Като член на австрийския парламент от 1971 до 1999 г. заема постовете зам.-председател на парламентарната група на Австрийската народна партия, зам.-председател на Комисията по социалните въпроси, председател на Комисията по здравеопазване, председател на Комисията по правосъдието, председател на Комисията по жилищната политика и строителството.
Член е на австрийската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1991 г. Председател е на групата на Европейската народна партия-християндемократи от 1996 г. Бил е докладчик по наблюдението над Румъния, Словакия и Турция. През 1996 г. става зам.-председател на ПАСЕ, а през юни 1999 г. е избран за генерален секретар на Съвета на Европа.