Най-голямата тайна у нас е потокът на публични средства към частния сектор по линията на обществените поръчки и концесиите. Това обяви вчера ръководителят на правния екип на фондация "Програма достъп до информация" (ПДИ) Александър Кашъмов при представянето на годишния доклад на фондацията за състоянието на достъпа до информация в България през 2006 г. Достъпът до договори между държавните и общинските или други публични институции и частни фирми продължава да бъде един от основните проблеми по отношение на правото на достъп до информация.

Докладът на програмата констатира, че през миналата година не са предприети значителни стъпки за подобряване уредбата на правото на достъп до информация. Кашъмов подчерта, че властите нямат никакъв интерес да се усъвършенства законодателството по този въпрос, тъкмо обратното - на първо четене е приет текст, който създава паралелен режим за достъпа до информация.

ПДИ препоръчва под "обществена информация" да се определи информацията, създавана или съхранявана от публичните институции по Закона за достъп до обществена информация. Предлага се и да отпадне делението на обществената информация на официална и служебна, да се въведе също и задължение за предоставяне на определени категории информация от страна на търговски дружества, извършващи обществени услуги, както и да има по-високи санкции за неизпълнение на задълженията по закона и ясна процедура за налагането им.

От ПДИ препоръчват също да се предприемат конкретни действия за осигуряване на пълна достъпност за публичните регистри, включително и по интернет. "България е единствената страна в ЕС, в която "Държавен вестник" не е достъпен в интернет", заяви Кашъмов.

45 са случаите за миналата година, когато е било нарушено конституционното право на гражданите и им е отказан достъп до информация. Общо по 350 случая е потърсено съдействието на Програмата за оказване на правна помощ. 260 от тях са били свързани със затруднения при достъпа до информация, а 39 от сигналите са за нарушена защита на личните данни. Най-често за правна помощ се обръщали отделни граждани и журналисти. Челното място по откази да предостави информация държи изпълнителната власт - 129 случая, после е местното самоуправление с 81 случая на отказан достъп. На трето място в отрицателната класация е съдебната власт - 13 случая.