Съвсем наскоро по сайтовете се появи информация за японска лаборатория, която е специализирана в изработката на протези за кутрета (малките пръсти на ръката). Протезите изглеждат като истински пръсти - такова е усещането дори и на допир. Клиентите са много, макар всичките да са от Якудза. В страната на изгряващото слънце честта е поставена на много високо ниво в ценностната система на хората. Мафиотите си режат пръстите, когато в тях се съмняват, когато са сгрешили (не става дума за сериозни грешки - там се реже нещо друго). Така подчинените доказват своята вярност, показват своята принадлежност. Подобно поведение можем да видим и извън стройните структури на мафията. Един министър си направи харакири поради факта, че е заподозрян в корупция.

Как би изглеждал българският парламент или правителство, ако по този начин депутати и министри трябваше да доказват пред избирателите си своята вярност към ценностите на демокрацията? Да премахват съмненията, че са корумпирани. Японската лаборатория щеше да се премести да работи у нас. Повечето политици щяха да изглеждат като стар оператор на банциг. Разбира се, в една нормална държава рязането на плът няма как да се случи. Затова са измислени други демократични саможертви, чрез които



сгазилите лука да могат да излязат с чест от ситуацията



Оставките например.

Приблизително на втората година от управлението си всяко едно правителство задължително изпада в криза, след която започва ремонт. Първата година всичко се прощава, на втората започват някакви процеси на недоволство - в партиите; в политическите кръгове; сред бизнеселита и сред народа. Управляващата коалиция започва да се тресе като ръка на алкохолик в абстиненция - вътрешнопартийна съпротива към действията на собствените министри, гладни партийни апаратчици, съмнения в корупция, политически гафове. Някои от министрите се самозабравят, други очевадно доказват, че за нищо не стават. Тогава идва сезонът на доброволните и на принудителните оставки. Сменя се водата на рибките.

Какво се случва и как трябва да се действа през такъв сезон? Няма ясни процедури, но има нещо много важно - човек трябва да излезе с чест от ситуацията, доколкото това е възможно. Нашите министри не подават оставки. Защо? Защо оставката винаги се приема като слабост, а не като добър тактически ход - отстъпваш днес, за да се съхраниш като политик в бъдеще? Защо никой не прави като британския премиер Тони Блеър например, който сам обяви датата, на която ще се оттегли, при това по средата на мандата си? Защо няма български министър, който, като види, че доверието в него драматично се е сринало, да каже: "Бях на този пост 2 години. Мисля, че това е достатъчно не само за мен, но и за цялата страна. Понякога единственият начин да спечелиш властта е като се оттеглиш от нея."



Има две причини за ината на нашите министри



Първата е, че у нас много често членове на кабинета обслужват икономически интереси. Те са поставени там, за да свършат някаква работа, защото постът им е гарантиран от сериозни фигури от света на бизнеса. Тези дни бившият шеф на държавния резерв Димитър Димитров размаха документ, в който става ясно, че Мирчо Циганина (не е смешно - бизнесмен е човекът) е написал отчет, в който се вижда, че похарчил между 200 бона до 1 млн., за да бъдат назначени верни министри. На бизнесмен с такова име вероятно не трябва да се доверяваме. Не може да се отрече обаче, че у нас линията власт - бизнес работи от началото на демокрацията. Министърът гарантира сделки, поръчки, а бизнесът му гарантира просперитет - личен и партиен. Ако се чудите защо аферата около "Топлофикация" продължава да се заплита, а да не се разплита, то е поради тази причина - там се води бой за интереси, а не война за законност.

Трудно е да се откажеш от пост, когато не си довел до край поетите ангажименти. Веднага ще ти вдигнат телефона и ще кажат: "Как така ще подаваш оставка?! Знаеш ли колко съм пари съм инвестирал в теб?"

Втората причина е, че в лидерските партии, каквито са повечето политически сили у нас,



министрите се поставят с ясни задачи и ангажименти към вожда



Задачите отново са свързани с икономически интереси, но в този случай те са основно интереси на партийния бос. Кой например от ДПС министрите ще има смелостта да си подаде оставката, за да запази честа и бъдещето си? Ами няма да видите такъв. Защото там честта на един министър зависи най-вече от благоразположението на Доган, а не от мнението на обществото. Това е и основният проблем на българските партии. Те не функционират по нормалния демократичен начин. Как се прави политическа кариера на Запад например? Ами, дълго и постепенно. Ставаш обикновен активист. Минаваш през множество битки - започваш от 10-ото неизбираемо място в листата за общински съветници. Ако си кадърен, комбинативен, компетентен и последователен, след години ще дойде моментът, в който ще се конкурираш с някой друг съпартиец за министерско кресло. Ще трябва да доказваш пред партията, че ти си подходящият човек. Това се нарича изграждане на кадри. Ако нещо се обърка и се наложи да подадеш оставка, не се случва нищо страшно. Ако гафът не е грандиозен, просто слизаш едно-две стъпала в йерархията и отново чакаш своя ред. Не че там няма корупция, но хората пазят кадрите си.

У нас партиите търсят верни хора за важни постове, след което



постовете изяждат верните хора



Поради онези две причини. Ако си назначен от вожда, той ще ти се отблагодари с добри жестове. Ако обслужваш икономически интереси, обикновено загиваш като политик и прекарваш следващото десетилетие по съдилища. Така че защо да подаваш оставка? Нима честта има някакво значение тук?