Надали има дума от академичния лексикон, която да поражда повече объркване от commencement - американския еквивалент на дипломиране. Тази дума неизбежно повдига веждите на англо-саксонския свят - зад нея стои сбъркана психология. Докато ние приемаме дипломирането като край, завършване, американците - по природа по-оптимистични от нас - виждат в него начало: какъвто е буквалният превод на думата. За да поддържат този приповдигнат дух, американските университети и колежи наемат професионални говорители за церемонията по дипломиране.

Ако проследим тази практика назад до колониалните времена, ще открием началото й във вдъхновяващите проповеди, държани от духовници в рамките на достолепни церемонии. Първият такъв говорител, който успях да открия, е преподобният Чембърлейн, обърнал се с реч към студентите на университета в Кънектикът през далечната 1882 г. Парадоксално, но факт - тази първа реч се оказа анти кулминационна. Нито един от студентите през въпросната година не успява да покрие критериите и университетът в крайна сметка не връчва нито една диплома. След тържествената церемония участниците се връщат обратно в лабораториите.

Днес картината е различна. Дипломирането е най-лъскавото събитие в академичния календар. Но дори и днес в 10-минутните речи личат следи от някогашната пионерска благочестивост и проповедничество. Да вземем например думите на Бил Клинтън, който ще успее да обслужи 6 университета това лято (заетата кандидатка за президент Хилъри е вписала в програмата си само 2). "Винаги ги окуражавам да имат мечти, които са същевременно и постижими, и вечни, и невъзможни; да се опитват да изживяват мечтите си, съзнавайки, че най-големите разочарования в живота се коренят не толкова в провала, колкото в отказа да опиташ и да откриеш удоволствие в усилието", казва Клинтън. Мечтай за невъзможното - къде ли съм чувал тази сантиментална глупост? А, да - Опра Уинфри, 12 май, пред възторжената, облечена в тоги публика на университета Хауър. "Стоя пред вас като символ на това, какво е възможно в живота, когато вярваш в мечтата си", каза Опра.

С цената на тази сюблимно-безсмислена баналност проф. Уинфри, която



с колекцията си от почетни титли може да конкурира



обувките на Имелда Маркос, получи нова диплома в областта на хуманитарните науки. Може да е получила и щедър хонорар, а може би не. Университетите са пестеливи на информация за плащаните суми - току-виж повяхнал блясъкът на баналностите.

През последните 3 десетилетия говорителството на церемониите се превърна в голям бизнес. Като Курик - телевизионна водеща, ще говори този юни в Уилямс Колидж. И тук сумата се пази в тайна, но миналата година за телевизионерката Оклахома плати сочните 110 000 долара. Според публикация на "Уошингтън пост" Курик дала ценен съвет на новозавършилите: "Не само харесвам куража - вие трябва да го имате." Несъмнено съвет за милиони.

Средната тарифа по неофициални информации се движи наполовина на парите, получени от Курик. Но за тази сума вероятно няма да получите звездите Бил Козби, Майа Ангелоу или късния Кърт Вонегът. Козби, който е навъртял 21 речи за последните 5 години, вероятно се нуждае от малък склад за получените като подарък свитъци с академични гербове и плакети.

Лицемерието зад тези плоски приказки на моменти буквално спира дъха. Барак Обама например призова дипломиращите се студенти в университета на Южен Ню Хемпшир да се съпротивляват твърдо на "културата на парите" във време, в което



се опитва да изтръска и последния донор



за предизборната си кампания. От януари до края на април Обама успя да събере без никаква съпротива срещу "културата на парите" 25 милиона долара от 100 000 поддръжници.

Конкурентът му Джон Едуардс пък през януари говори на студентите от Калифорнийския университет по темата "Бедност, големият морален проблем на Америка" срещу хонорар от 55 000 долара. През май Едуардс говори и пред дипломиращите се младежи в колежа Ню Инглънд: "Неудържимата сила на Америка е във вашите ръце", каза им той. Колко са постъпили в неговите - не се разбра. Може и да е нищо. Надали отплата очаква и собственикът на "Майкрософт". Бил Гейтс ще говори в Харвард през юни. Той буквално е в състояние да го купи - най-богатият студент на университета, отпаднал по време на следването, за да направи първия си милион. Само идиотите се задържат до дипломиране. Въпреки това, струва ми се, и той ще даде дан на баналността - мечтай за мечтата си!

Политиците обичат подиумите на дипломирането. Дори когато систематично отказват пари, като Бил Клинтън например, усилието се изплаща. Студентите и гордите им родители са най-добронамерената публика, а академичната банка придава финес. И преди всичко - церемониите се отразяват от националните медии.

Но по-значимият въпрос е друг - кой решава? Преди решенията се взимаха от академичното ръководство. Все повече обаче вотът е в ръцете на студентите. Когато университетът Райс реши през 2005 г. за пръв път да ползва професор от собствения си академичен състав, студентите експлодираха. Техният избор бе друг - колоездачът Ланс Армстронг, актьорът Робин Уилямс или Бил Гейтс. Институционалните аргументи от типа "с хонорар 25-35 хил. долара можем да издържаме асистент за цяла година" не помогнаха, а някой дори изгъргори непочтително: "Ако исках да я слушам, щях да ходя на лекциите й." Така тазгодишният говорител на университета е Джон Доер - представян като "най-добрия венчър капиталист в света".

Тази болест още не е прихванала британските университети и може би никога няма да успее. Но бъдете сигурни, един британец ще се включи в кръгчето през идната година. Пазете лаврите си, говорители, Блеър идва.