20 мл бейлис, 20 мл мария бризер какао, 90 мл сметана и 20 мл водка - всичко се "шейква", изсипва се в изстудени чаши за мартини и отгоре се поръсва с какао за украса... Ако смятате, че от раз ще забъркате това "Бяло изкушение", грешите. Трябва талант, сръчност и желание. Изглежда, че дванайсетокласникът Цветелин от Професионалната гимназия по туризъм в Разлог притежава и трите. Плюс това е работил няколко лета в хотел в Банско, където по думите му го е обучавал невероятен барман. Цветелин още не е сигурен дали ще стане професионален барман. Първо, заради страстта си към спорта, и второ, защото смята, че тази работа е до време.

Скептични към бъдещата си реализация са и момичета от гимназията по туризъм в Бургас. "Винаги можем да се хванем като сервитьорки в някой крайпътен пъб, но не и да намерим хубава работа с добро заплащане", казват двете момичета, които предпочитат да запазят имената си в тайна. А иначе кадрите продължават да затвърждават челната си позиция в списъка на проблемите в туризма.

28-те професионални гимназии с обучение по туризъм у нас не достигат, категорични са от образователното министерство. Липсват квалифицирани кадри, твърдят и от туристическия бранш. По данни на Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, само за този туристически сезон има нужда от около 10 000 души, поради което част от българския бизнес вече търси работна ръка от чужбина. В същото време доста от учениците в туристически паралелки са на мнение, че да се намери работа е доста тежка задача.

"Имам голямо желание да се занимавам с туризъм, но вероятността за това е малка", споделя ученичка по туризъм от Бургас, която е работила като барманка на "Елените". Според нея повечето възпитаници на гимназиите по туризъм се насочват към университети в София и Варна, където жестоката конкуренция намалява шансовете за намиране на работа. На същото мнение е и съученичката й, която смята, че изискванията на работодателите са много големи, почти никой не се интересува от това, какво учат, и повечето искат хора с опит. "Ако кажеш, че ти е за първи път, те вземат на стаж. Ако обаче не се справиш, ти казват "Чао!" и не ти плащат за изработеното", казва тя. А така може да минат и месеци.

Анастасия от гимназията по туризъм в "Слънчев бряг" работи вече 10-и сезон на морето, където забавлява туристите с различни атракциони. "Минималната заплата е 180 лв., барманите не изкарват повече от 300 лв., а сервитьорите - повече от 450 лв.", казва тя. Като се включат разходите за транспорт, храна и др., чистите пари са едва към 100 лв. Барманската заплата на Цветелин е 350 лв., към която прибавя по още 150 лв. месечно, които се полагат за храна. От бакшиши обаче си докарва още толкова. "Най-големият бакшиш, който съм получавал, е 60 лв., но това може да го направи само мацка", казва младият барман, очевидно навлязъл в тънкостите на професията.

Петър от 12-и клас в гимназията по туризъм в Пловдив също припечелва добре в свободните си дни - хонорарите му за 6 часа са 20 лв. Той определено смята да продължи като сервитьор. Възнамерява обаче да се учи предимно от практиката. И без това в училище инвентарът бил под всякаква критика, доста съдове били счупени, кристалните чаши пък изобщо липсвали.

"Това, което виждате на масата - прибори, чинии, покривка..., молили сме се на различни заведения да ни дадат всичко това", казва Никола от гимназията по туризъм в Кюстендил. Някои от съдовете в училището му са отпреди 20 години, няма дори четири чинии от един и същи вид. Въпреки лошото оборудване обаче той заема "вечното" - по думите му - второ място в конкурсите на МОН за млад сервитьор. Очевидно влияние върху уменията му оказва и работата в различни заведения в Кюстендил. Никола е от късметлиите, които са били харесани на друго подобно състезание. Блестящото представяне му осигурило договор с петзвезден хотел в София. Това ще стане обаче, когато дойде в столицата, където смята да усъвършенства в университет знанията си в туризма.

От бранша обаче също имат своите аргументи. "Доста от младежите нямат мотивация да се занимават по-нататък с туризъм и това си проличава в уменията им", казва Дилян Байчев, управител на хотел "Бургас бийч" в "Слънчев бряг". Според него най-важно е желанието за работа, затова изисква от служителите си да имат хъс. "Може и да са без стаж, важен е подходът към работата", казва той. За задържането на кадрите според Байчев важни са не толкова финансовите стимули, колкото допълнителните екстри, които самият той предлага на работещите в хотела.

От туристическия бизнес твърдят, че биха давали повече пари, стига обаче младежите да докажат, че могат да вършат професионално работата си. Немалко собственици смятат, че в учебните занятия трябва да се предвидят повече практически занятия, както и да се наблегне върху езиковата подготовка. Те се оплакват и от разминаването между изискванията на учителите в клас и на работодателите в офисите към младите.

"На много места в България виждам, че има идеи, но не и развита и действаща концепция за работа. В много от училищата, в които съм бил, няма кухни, съответно учениците някак къде да придобият умения да готвят. При това се обучават от преподаватели, голяма част от които не работят реално в сферата на туризма", казва Даниел Гоуон, професор по мениджмънт в туризма в Швейцария. Той определя като добра единствено базата на училището по туризъм във Велинград. "Училищните ни корпуси са много добре оборудвани - имаме три учебни кухни и два кабинета за сервиране с по 15 места", обясняват обаче от гимназията по туризъм в "Слънчев бряг". Там наскоро са се сдобили и с нови кабинети по барманство, за чуждоезиково обучение и две компютърни зали.

Гоуон се чуди и дали учениците се учат на най-важното в професията - усмивката. "Когато отида в някой хотел или ресторант, очаквам още от вратата някой да ме посрещне усмихнат и да каже: "Добре дошли, заповядайте!" Недостатък според него е, че в училищата по туризъм у нас не се учи много френски, за сметка на което се набляга повече на английски и немски.

"Обучението по барманство в повечето професионални гимназии е добро, но в немалко от тях има какво още да се желае", казва и Павел Чаталбашев от Българската асоциация на барманите. Основният проблем той вижда в лошата материална база, както и в създадения през последните години вакуум. "Имаше един период, в който старата школа си отиде и нямаше наследници, това налага училището да възроди отново тази професия", смята той.



НЕДОСТИГ

"За последните две седмици загубих четирима квалифицирани служители, които заминаха в чужбина", заяви Алекс Орешков, директор на "София принцес хотели", на дискусия за висшето образование по туризъм по повод 40-годишнината на специалността в СУ. По думите му очевидно има раздвижване - из европейските среди започва да се говори, че кадрите ни са квалифицирани и търсенето им расте. Затова според него на студентите трябва да се посочва ясна перспектива за развитие у нас. И преподавателите, и студентите обаче са на мнение, че за да не заминават навън, младите трябва да получават повече. "Въпросът кой на кого ще плаща е спорен, тъй като все пак ноу-хау е у нас", смята обаче Любомир Пармаков, управител на столичния "Даунтаун", който за 5 години се е разделил с над 60 свои служители. "След влизането ни в ЕС средата за бизнес- и за университетско обучение по туризъм у нас се влошава", коментира пък Байко Байков от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции. Той е на мнение, че университетските катедри трябва да поставят по-сериозни изисквания за стажовете, които осигуряват на студентите си. Създаване на специалност, която да обучава кадрите да боравят с безкрайно многото резервационни системи, които се появяват напоследък, поиска пък Ирина Найденова от "Александър тур".