12 Юни 2007 03:21
Интересен цитат от Петър Стефанов - цит. по Величко Тодоров, "Знам ги аз тях (сърбите)" "Защо в България (в 1999 - б.м.) не върви параноята (антисръбската - б.м.)?" - "Защото Живков забрани да научаваме какво пишат за нас съседите"
"Тито сглоби федерация от много народи. Нямаше как да я задържи, без да раздухва страха от външни врагове. Съседофобията се използваше като лепило за една държава, която рано или късно трябваше да се разлепи. За да приеме ограничената независимост в СФРЮ, македонецът трябваше да знае, че другата възможност е в тежкото българско робство. Затова официалната пропаганда в Белград и Скопие винаги раздуваше престъпните великобългарски кроежи. У нас бе обратното. Цялата македонско-съседска тема бе табу. На журналистите бе забранено да я споменават дори. Наказанията бяха безмилостни [...] А най-голямото табу бе какво западните ни съседи пишат по наш адрес. Секретен отдел в БТА вкарваше тази информация в секретен бюлетин.Той пък отиваше при шепа специални хора, които трябваше да го изядат след прочитане. Така и ние, и западните ни съседи, сме в две противоположни състояния на невежеството. Там се налагаха измислени страхове, тук - пълно неведение." * Коментар Това е самата истина. Ние учихме история в СУ в 1986-88 по времето на перестройката и при Д. Гоцев, четяхме и К. Палешутски. Но сборника документи за Македония излезе още в 70-те години. Имах достъп и до закрития бюлетин на БТА, пишеха често за Косово. Абсолютно различен свят от това, което пишеха в нашите вестници. После се занимавах със събиране материални за сръбски и македонски нарушения на правата на българите във Външно, събрахме две дебели папки документи. Четях и докладите на Т. Мазовецки - специален докладчик на ООН за правата на човека в бившата СФРЮ. Бях сащисан от описанията му на сръбските паратруперски кланета в Босна. Когато стана клането на Сараевския пазар бях в Женева на комисията по правата на човека, а по Сребреница - тъкмо се готвехме за сесията на Общото събрание - и на двете места вкарахме нови текстове за българите в общата резолюция за Сърбия-Черна гора. * Не само масовият българин без достъп до такива източници и опит, но и голямото мнозинство от българската, сообеня "лява" интелигенция, бяха в пълно, и смятам доброволно, неведение, по-скоро самозаслепение, за ставащото на няколкостотин километра на запад от тях, и което все пак показваха и по БНТ всяка вечер. В казаната книга на покойния славист В. Тодоров са събрани просто оглушителни цитати от наши интелектуалци в подкрепа на Сърбия и анти-НАТО. Един самотник Любен Дилов - баща казал в "Труд", че нападението на сръбската телевизия си е в реда на нещата, като нападение над една кланица (и според мене е така - телевизията беше главен антибългарски отровител и непосредствен виновник за кръвопролитията), и биде оплют, едва ли не изтрит от лицето на земята, вкл. от някой си "велик" български писател Виктор Пасков. Как сме щели да влезем в Европа с такива "лумпенски" писания. Поема (първосигнална - не са разбира политическата й позиция) от Блага Димитрова за "Босно - болко моя", стихове от някакви неизвестни ми поети - имитация на Дебелянов - па как сме щели да затрием сръбския народ, па как "Сърбия не могла да бъде победена, а само унищожена" и пр. патетични Хемингуейовски плиткоумия. * Българският масов интелектуалец в 60-те и 70-те години не знаеше историята на страната си, не познаваше запада, не знаеше езици освен руски и криво-ляво сръбски, и виждаше в Белград своя идеал за Запада с главно З, своя рай на свободата, потреблението, хедонизма и кефа. Откриваше някакви непонятни откровения в блудкажите на някой си Милорад Павич, който в 90-те години като много други писатели се изяви като върл слобовист. Бълг. интелектуалец и в 90-те години се отнасяше с абсолютно презрение към идеята за правата на човека и често отричаше самите факти на Сребреница и 300-те хил. жертви и 2.5 милиона бежанци (без косовските в 1999). На форума в 2001-2002 г. сме изяли тонове фекални смески от "патриотите" по въпроса. * Тази интелектуалска болест беше интелигентския вариант на простонародното увлечение по "сръбското". В Сърбия всички магазини са Корекоми, евала на сърбите - и да нямат да ядат, пак ще се веселят, пичове, на никого не се кланят... Това са идеологеми, митове, нямащи нищо общо с реалността. Те са им наложени от чужда пропаганда. И на простите, и на "сложните". * Наистина опустошенията от комунизма и изобщо от левичарството още от 20-те години насам у нас, върху националната ни свяст, бяха (са) убийствени. Да сравним какво е отношението на българите преди войните към сърбите като народ (не към великосръбските политици, за които добре знаем мнението още на Раковски, Левски, Каравелов, Ботев и Стамболов) - не само на Вазов, а и на обикновените хора. Българинът в 1890 г. няма никакви комплекси пред сърбите. Той щедро признава предимствата им, особено в печата и градските салтанати. В същото време има оправдано високо самочувствие - в сранение с България Сърбия е бедна и гола страна, няма развити занаяти (освен опинчарството - което не вирее в България, дето всеки селянин см си прави опинци), сърбите са лениви и гуляйджии, с мръсна уста, псуват Бога. Всички занаяти в страната са в ръцете на българи и други - дюлгерите са македонци и албанци, градинарите - лясковци, а сърбите нямат желание да изучат занаятите, нямат и свои думи за термините им и използват българските (турските). * Бедите ни са все от наложена ни изолация, наложено ни невежество, наложена ни бедност, наложена ни гузност.
|