ВИЗИТКА

Проф. Георги Бижков е дългогодишен преподавател в Софийския университет. Има 42-годишен опит в образованието. Специалист е в областта на тестологията и методологията на изследванията. Участвал е в провеждането на международни оценъчни и сравнителни изследвания. Председател е на постоянната комисия по педагогически науки в Националната агенция за оценяване и акредитация. Автор е на два образователни теста, които са единствените стандартизирани в България.



- Проф. Бижков, как ще коментирате резултатите от тестовете за IV клас, които тази година се проведоха за първи път? Оказа се, че децата са най-слаби по български език и литература.

- Резултатите показват спад, но колко е голям този спад не може да се каже на базата на простото изброяване, защото тестовете имат специални изисквания към инструментариума за измерване. Задължително трябва да се знае трудността на задачите, да се определи коефициентът на дискриминативност, тоест от решението на една задача бихме могли да определим дали даден ученик е към групата на по-добрите или към групата на слабите. Когато има изборни отговори, се вземат предвид и дистракторите, т.е. неверните отговори. Тези три характеристики трябва да са известни. Още по-важна е надеждността - доколко и в каква степен този инструментариум е точен. И още по-важна е валидността - дали е точен по отношение на изискванията, тъй като българските стандарти не са правени по стандартни световни методики, а са правени повече или по-малко на око.

- Добри ли са тестовете, публикувани в сайта на МОН?

- За мен това е набор от задачи. Не е ясно кой е математическият модел, въз основа на който е изработена скалата за оценяване. Не е ясно и кои са хората, които са правили тези тестове. Доколкото ми е известно, колегите, които имат познания в тази област, не участват.

- Да се върнем на четвъртокласниците. За тях преминаването в следващия клас като че ли в повечето случаи е шоково. На какво се дължи този срив?

- Начинът на преподаване в началното училище е много по-различен от това, което идва в V клас, където обучението вече е предметно. Значение има и начинът на поднасяне на учебното съдържание - учителите се държат като с много по-големи, а не като с 9-10-годишни хлапаци. Системата на проверка след IV клас не щади децата, тя ги затормозява, защото е свързана с почти диктаторски похвати. Въпреки огромното ми уважение към учителите, има такива, които крепят своя авторитет благодарение само на това, че поставят оценки, от които зависи бъдещето на децата. Може би следващата причина е, че учебното съдържание е с много висока степен на абстрактност и неадекватност към възприемателните способности на децата. Като прибавим и някои неблагоприятни явления, свързани с реда, дисциплината, слободията, и ето ви картината. Образованието вече няма тази социална ценност, която имаше. Какво се втълпява в главите на децата? Че най-уважаваните хора са борците, бандитите, побойниците. Данни от различни изследвания показват, че от 3 до 6 часа дневно се гледа телевизия. Какво се показва по телевизията? Насилие, убийства, измами - неща, които не се вписват в традиционните ни ценности.

- Това как се отразява на представянето на децата в училище?

- Мотивацията за учене е силно намалена. Вече наблюдаваме сегрегация в образованието не само по отношение на ромските деца в гетата, а образованието вече се купува открито, то става стока. Купува се чрез частни уроци, защото чрез тях се влиза с повече пари в по-добри училища, които дават по-добро образование. Кой може да го плати? Плащат го заможните родители, само че те не са толкова много. Всичко това е свързано с девалвация и криза, която за съжаление галопира.

Мотивацията на учителите е фактор, който по никакъв начин не може да се пренебрегне - заплащане, социален статус и т.н. Партиите вече не изпълняват обещанията, които дават в предизборни кампании. Изобщо не се провеждат сериозни научни изследвания, които да покажат накъде да върви образованието. Всичко, което се прави, в повече или в по-малко случаи има пропаганден и PR-ски характер. Не бива да вървят така нещата.

- Защо частните уроци се превърнаха в паралелна образователна система?

- Когато държавната образователна система не изпълнява функцията си да подготвя децата като достойно поколение, тогава по естествен начин възниква една помощна структура, каквато са частните уроци. Много държави са минали през този период. Типичен пример е Япония, където хората отдавна са осъзнали, че когато има пропуски в образователната система, трябва да има компенсаторен механизъм. Там те развиват системата на занималните - частни или държавни, където се подпомагат децата.

- Успешни ли са новите учебни програми, които постепенно навлизат вече до VI клас?

- Не може на око да се кажи дали са добри или не, успешни или неуспешни. Трябва да се направи оценъчно изследване - какво е мнението на учителите, на учениците, на родителите и какво е мнението на специалистите. За съжаление в последните години изследвания се възлагат на социолози, но те само забулват, закриват истинските проблеми и не дават абсолютно никакво решение. Просто това е излишно и прахосване на пари.

- Трябва ли нещо да се промени в модела на началното или прогимназиалното образование?

- Трябва да се намалят драстичните различия в организацията, в учебното съдържание и начините на излагането му. Писането на учебници стана най-голямата далавера, кой ли не пише учебници. Издателствата вече започват да диктуват тези неща. Липсват достатъчно добри стандарти. Щом липсват стандарти, субективизмът за оценяването се свързва с личността, настроението, подготовката, дори с незаинтересоваността на учителите, а има и такива. Промените, които се правят, за съжаление, избягват тези достатъчно тънки и професионални моменти. По-скоро се гледа някакъв външен ефект. Основният въпрос, който се задава е: Ще подобрят ли нещата тестовете? Моето мнение е категорично: при така съществуващата организация на работа по създаването и използването на тестовете няма да доведат до промяна. Тестовете са инструмент, с който може да се направят много неща, но може и нищо да не се направи. Докато той не се вплете органически в цялата система, тестът не може да промени и да преодолее недостатъците.