Час по български език и литература в столично училище. Току-що изпитано момиче започва да плаче. Причината - учителката й е написала четворка. Госпожата вижда реакцията на ученичката и веднага й повишава оценката с една единица, за да не разстройва момичето. Подобни случки вероятно са ежедневие за учителите на петокласници. Точно в този клас децата преживяват голям стрес и причините за това са много и разнообразни. Различни емоционални сътресения заради училището преживяват голяма част от учениците, без значение в кой клас са. Според различни проучвания 33% от децата са с повишена тревожност и имат проблеми с адаптацията. При всеки десети гимназист проблемите се задълбочават.

Стресът всъщност започва още преди децата да тръгнали на училище. Всяко трето дете има нервно-психично разстройство при започването на задължителната предучилищна група, сочи проучване на РИОКОЗ-Варна сред родители на 166 деца. Това води до отслабване на съпротивителните възможности на малчуганите и пречи на правилното обучение. Най-често децата имат страхова тревожност от тъмнината и фобии. Страхова нагласа към училището имат 13.1% от децата в предучилищните групи и 7.3% от тези, които ходят на детска градина. Нерядко тревогите са съпроводени с липса на апетит. Това е своеобразен протест на детето срещу реакциите на родители, възпитатели, учители. Обикновено този протест има преходен характер, казват специалистите. В края на учебната година процентът на установените отклонения намалява до 23.6% и за момичетата, и за момчетата.

Особено драматичен е преходът на децата от IV в V клас. В подготвителната група те са имали достатъчно сигурен буфер при прехода от детската градина към първи клас. Нищо обаче не подготвя за сблъсъка с многото учители, оценките, изпитването 4 години по-късно.

До IV клас началният учител преподава по повечето предмети, докато от V клас нагоре по всеки предмет е различен преподавател с различни изисквания, казва доц. Татяна Борисова, ръководител на катедра "Начална училищна педагогика" във Факултета по начална и училищна педагогика в СУ. Контактът и връзката на началния учител с децата са много по-силни, детето общува с класния си много повече и то не само по въпроси на обучението, а споделя и лични проблеми, посочва доц. Борисова. В резултат на това началният учител има много силен авторитет. В V клас ситуацията рязко се променя. Контактът учител - ученик е с много по-ниска интензивност, дистанцията се засилва и детето чувства това отдръпване. Не всеки подрастващ преодолява лесно този проблем, коментира преподавателката от СУ. В тази възраст децата много често си забравят бележника, забравят какво имат за домашно и не са научени да помнят, споделя впечатленията си учителка от столично училище.

Немалък стрес причинява и разликата в изискванията в началното училище и в V клас. Често учителите се връщат в пети клас, след като са приключили с випуск осмокласници или дори дванадесетокласници и им се струва, че новите подопечни не знаят и не умеят много неща. Най-трудно ми беше да повтарям по много пъти едно и също нещо, тъй като всяко дете пита поотделно и на всяко отделно се обяснява, разказва Жасмина Стоянова, класна на V клас в 55-о СОУ в София. До миналата година тя е преподавала на горен курс. "С големите се разбирахме и с една дума, не беше необходимо да им обяснявам постоянно. Малките като видят, че обръщам внимание на едно дете, започват нарочно да питат нещо, за да им обърна внимание и на тях", споделя учителката по български език и литература. Често се получава така, че половината от децата имат въпроси, а другата половина не са разбрали. "Въпреки всичко бързо се адаптираха към различните учители. Много често обаче родителите ми звънят да ме питат какво имат за домашно по математика, а аз няма как да знам", споделя Стоянова. Според нея никак не е лесно да се работи в малките класове. При тях дисциплината е по-стегната, но пък децата са жадни за информация, искат да учат и да изкарат добра оценка и са много по-ангажиращи.

Родителите не трябва да губят връзката си с децата особено в този период, съветват специалистите. Може би един от пропуските в обществото ни е, че прекалено много отговорности се стоварват върху учителите и училището, а семейството абдикира от своите задължения, казва доц. Борисова. Тя препоръчва на родителите поне в първия срок да имат по-засилен контакт с учителите, тъй като детето трудно се ориентира в различните изисквания. Учителят също може да подаде по-точна информация на родителя докъде детето се справя и къде има затруднения.

Според Жасмина Стоянова родителите достатъчно обгрижват децата си, обръщат им внимание, следят и контролират всичко, свързано с тях. В моя клас имаше деца от друг клас и се получи разделяне на лагери. Когато споделих проблема с родителите, те много сериозно се ангажираха, разговаряха с децата и класът се сплоти, споделя учителката.

Родителите пък са раздвоени как да се държат с децата - да ги проверяват постоянно или да им помагат при нужда. Дъщеря ми споделя, че голяма част от съучениците й ежедневно биват изпитвани у дома и никога не ходят на училище с домашно, което преди това не е проверено и надлежно поправено от мама или тате, разказва майка на петокласничка. Ина Петрова добавя, че в началото е било много трудно на сина й, особено с разказвателните предмети. "В началото учехме заедно - около 1-2 месеца, но в края на годината дъщеря ми вече имаше навици на учене", казва Нина Григорова. Според нея именно липсата на навици за учене е основен проблем в тази възраст. Още докато дъщеря й е в IV клас започват заедно да подготвят уроците, за да се научи детето да се организира. Много от децата обаче не се справят и може би е необходимо да се помисли за по-плавен преход между класовете, препоръчва майката. Според нея проблем е, че много от учителите не поемат достатъчна отговорност към децата и не им създават умения да учат систематизирано.

Макар навиците за учене да не са проблем за по-големите ученици, те също преживяват стрес и основно той е свързан с кандидатстването. При седмокласниците - дали ще ги приемат в желаната гимназия, а при абитуриентите - ще учат ли в университет. И в двата случая основният проблем идва от масовата психоза, че детето трябва да влезе на всяка цена и в името на тази цел още от предходната учебна година децата тръгват по частни уроци. В крайна сметка тъжният резултат е, че частните уроци се превърнаха в състезание за финансовите възможности на родителите.

Веднъж оставили кампанията зад гърба си, новоприетите осмокласници се изправят отново пред познатото предизвикателство - адаптацията към новата среда, новите изисквания от учителите и не на последно място новите съученици.

Срещу стреса не са имунизирани и преподавателите. Често възрастните преподаватели страдат от т.нар. синдром на професионалното изпепеляване - чувстват се емоционално и умствено изчерпани, развиват негативно отношение към работата. В другите държави обикновено това е характерно за младите учители, докато се адаптират към средата. У нас "прегарят" учителите с повече стаж, защото трябва да се приспособяват към постоянните промени в училището, твърдят специалисти. Причините са видни с просто око - ниски заплати, сринат социален статус и остаряла материална база, което прави средата неизгодна за работа. На този фон към учителите и към училището има прекалени обществени очаквания, които по никакъв начин не се покриват с отделяните финансови средства за образователната система.

Според специалистите стресът в училище може да бъде успешно преодолян, ако родителите и учителите не се обвиняват взаимно и не си прехвърлят отговорности, а се опитат наистина да си помагат при решаването на проблемите на децата. Защото в крайна сметка целта на училището е не само да научи децата на определени знания, но и да им даде възможност да изживеят детството си в дружелюбна среда.