- Архитект Диков, изтича 6-месечният срок за изменения на общия устройствен план на София. Какви промени се очакват в него?
- Промените са в три посоки. Ще бъдат отстранени някои технически грешки - установили сме около 90 случая, в които територията като реално използване е една, а в общия план е дадена като друга. На второ място ще разгледаме постъпилите предложения за промяна. Вероятно няма да приемем много от тях, защото в голямата си част това са предложения от недоволни собственици за преотреждане на територии от озеленяване за нещо друго. Третата група са предложения - и служебни, и внесени от стратегически инвеститори, за разширяване на териториите за възможно строителство извън сега предвидените граници.
- Дайте някакъв конкретен пример.
- В западна посока, зад квартал "Толева махала", има постъпило искане от инвеститор за логистика - изграждане на складове на територия от около 150 дка. В източна посока има инвеститори, които желаят да правят вилни комплекси. Ние ще преценим доколко възможно е това разширение и по-голяма част от тези територии вероятно ще бъдат вкарани в графата "далекоперспективно развитие", независимо че част от проектите ще стартират в близко време. При зоните за далекоперспективно развитие е включено условието, че тези територии могат да се изграждат само след отделно решение на общинския съвет и декларация на инвеститора, че той поема изграждането на инфраструктурата. Това би разтоварило финансово общината, защото и в момента имаме достатъчно проблеми за осигуряване на инфраструктура във вече изградените градски части. Нямаме възможност да излизаме на гола ливада.
- Има ли идеи за ново жилищно строителство?
- Има идеи за развитие на нови територии в северна посока, т.нар. "северен град". Тези територии фигурират и в настоящия вариант на плана, но вероятно ще ги доразвием и разширим допълнително. Има територии и в югоизточна посока, които също са подходящи и ще им дадем възможност да се развият. В структурата на града има и някои градинки, които не са отразени в плана. Фигурират в подробните устройствени планове, но ги няма в общия. Ще ги включим, за да е гарантирано запазването им.
- Гражданските сдружения настояват да преразгледате и т.нар. "смесени многофункционални зони" по големите булеварди, в които е разрешено високо строителство. Ще приемете ли това предложение?
- Не. Този град е с 1.5 млн. жители и не може да се предвижда 4-етажно застрояване по големите булеварди. "Цариградско шосе" например е с профил 80 метра. Поначало застрояването по него в голямата си част е правено по старото трасе, когато шосето бе 7-метрово павирано пътче. Аз съм принципно за запазване на това, което е направено, но да държим с ниска степен на използване ценни градски територии е неразумно.
- Да, но се видя колко много проблеми създава такова високо строителство по ръба на вече решени като градоустройство квартали. Небостъргачът "Ропотамо" в кв. "Яворов" е типичен пример.
- Аз и друг път съм казвал, че общият план не дава конкретни решения, той дава възможности за решения. Конкретните решения се дават от подробните планове. Ако по нашите норми такава сграда в съответната територия е невъзможна, независимо че общият план предвижда високо строителство, няма да стане. Но да зачеркваме в общия план зонирането по големите булеварди, защото някъде не можело да стане, не е оправдано.
- Редица големи проекти на общината са блокирани от съдебни искове на собственици и претенции за по-високи цени за отчуждаване. Частният интерес е разбираем, но доколко защитен е общественият?
- В конституцията е казано, че частната собственост е неприкосновена. Няма нищо лошо в това, че всеки собственик иска да получи максималното при отчуждаване. Интересът на общината обаче е друг - защото това обезщетение идва от джобовете на всички граждани. Т.е. тук трябва да се направи разумния баланс. В тази връзка трябва да се прави и разграничение между два случая, които са коренно различни. Има граждани, чиято собственост се унищожава напълно при отчуждаването. В тези случаи аз съм склонен да се търси по-високо обезщетение, защото отнемаме на човека възможността изобщо да използва собствеността. При други обаче се отчуждава една малка част - да речем 1/5, а цената на останалата част от имота се повишава, защото общината осигурява инфраструктура. Да вземем например Околовръстното шосе. В момента имотите там са на изкуствено висока цена, защото няма нищо - канал, вода, път. Не може държавата и общината да инвестират 50 млн. лв. в нова магистрала и инфраструктура, а собственикът да иска безумни суми за отчуждаването на 300 квадрата, при положение че цената на останалите 1000 кв.м, които му остават, скача в пъти. В това отношение трябва да се помисли, други страни са успели да намерят решение. В Израел например общината има право да отчуждава до 40% от собствеността за инфраструктурни проекти по цени, определени от самата нея.
- Промени в закона за устройството на територията предвиждат разрешаването на частни строежи в пространството над и под улиците. Как според вас ще се възползват инвеститорите от тази нова възможност?
- Вчера при мен дойдоха инвеститори, които притежават имоти от двете страни на Околовръстното. По средата земята им е отчуждена. Те искат да направят автогрил - типичните за Италия заведения над магистралите. Съоръжението може да се ползва едновременно за пешеходен надлез и за разполагане на търговски обекти - като ресторанти например. Това по сегашния закон бе невъзможно. В центъра на София пък ще се използва подземното пространство - за паркинги, търговия.
- Предвиждате реконструкция и на един от централните булеварди - "Витошка", като идеята е по нея да има много зеленина и заведения. Това няма ли да промени търговския характер на улицата?
- Вие, ако искате да си купите дреха, къде бихте отишли? В краткосрочен план с появята на още молове профилът на "Витошка" ще се промени естествено, не защото ние сме го искали или сме принудили някого. Никой няма да минава по "Витошка" да си пазарува, когато може да го прави на климатизирано място - през зимата топло, през лятото прохладно, в което има голям избор. Това вече се е случвало - преди 4-5 години по "Витошка" имаше няколко магазина за черна техника и един-два за бяла. Явиха се "Техномаркет" и "Технолопис" и тези магазини изчезнаха, без никой да ги е гонил.
- Готов е и планът за карето между Ларгото и бул. "Христо Ботев", който предвижда едновременно излагане на археология и максимално застрояване. Няма ли опасност на тази археология да се наслаждават само служители на съответните офиси? Спорна е идеята и за стесняване на бул. "Тодор Александров" с отделяне на по една лента от двете страни за паркиране.
- В момента, в който се яви археология - защото никой не е сигурен дали такава наистина има, се прави разработка как да се експонира. Да вземем например магазин "София". Испанците направиха реконструкцията и осигуриха отделен вход за археологията под магазин "София". Аз съм предложил там на Олимпийския комитет да се направи информационния център и хората да влизат и да гледат. Така че няма никакъв проблем да има максимално застрояване и излагане на археологията там, където я има.
Що се отнася до "Тодор Александров", никой няма интерес да доведем по един голям булевард към центъра цялото движение. Точно затова се опитвам да прокарам тангентите, които да заобикалят центъра, без да влизат в него. Аз съм живял в "Люлин" -ако сега например тръгна оттам за "Младост", мога да ви гарантирам, че ще мина през Ларгото. Това просто ще ми е най-прекият път.
- Какво се случва със "София ленд"? Съществува схващане, че мястото на голям увеселителен парк не е в централната част на града?
- "София ленд" е непълноценен като парк. Докато работеше, имаше сериозни проблеми с паркирането, навсякъде се трупаха коли. Според мен трябва да се направи компромис с интересите на собственика и интересите на града. Имам идея да разрешим високо строителство с ниска плътност на застрояване на терена и много висок процент на озеленяване. Тоест да върнем парка, като в същото време защитим интереса на инвеститора, който така или иначе е собственик.
- Да, но така паркът става частен.
- Частна, държавна - нали е зеленина? В Лондон е пълно с частни паркове с ограда, с ключ. Важното е, че в градската структура зеленината се запазва - тя диша, какво като е частна?
- Постоянно се подяжда от строежи и територията над Околовръстното, под планината.
- Е, повече няма. Тези 5-6 етажа, които са били вдигнати там, свършиха. Някои от жалбите, които получаваме, са такива - хора, които с връзки са си изкарали частични изменения за 5 етажа, а по новия устройствен план се разрешават 2. В някои зони, които общината просто не може да си позволи да отчужди, позволихме много ниски параметри - например плътност на застрояване 15% от имота и ниско строителство. Идеята е зеленият клин от Витоша към града да мине, без да се налага отчуждаване, като се построят малки къщи със зелени дворове.
|
|