След двегодишна нервна криза Евросъюзът най-сетне се споразумя да има до края на 2007 г. нов Договор за реформа, който иначе щеше да се нарича Конституция на ЕС. Названието няма никакво значение за България, защото тя едностранно бе провъзгласила, че без никакъв специален акт е ратифицирала Евроконституцията, която така и не се появи в правния мир. По същия начин сега може да заяви, че първа е ратифицирала и ненаписания нов договор. Нейната прибързана реакция казва на другите в ЕС само едно: "Разберете се, ние сме с вас."

Фактически



България отсъстваше от големия диалог



за бъдещето на Европа, пък и нямаше смисъл да се намесва. Сърцевината на спора бе докъде да се стигне във федерализацията на континента, която за болна държава като България може да играе само оздравителна роля. Големите се караха дали да направят две или една крачка към изграждането на "общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие". За българския народ всяка крачка в тази посока би означавала сближаване с "нормалните държави", както му се иска още от зората на демокрацията. Затова евроконституцията бе по-добрият вариант, но и другият не е лош, защото с по-завоалирани думи ни придвижва към същата цел.

Освен че няма да се използва терминът "конституция" на ЕС, ще отпаднат и предложените названия на законодателните актове "закон" и "рамков закон" на ЕС. За европейците двете думи звучат достатъчно строго и затова част от тях предпочитат употребата на досегашните термини "регламент", "директива" и "решение". За българите обаче не е така. Те свикнаха да гледат на закона като на хартиено чучело, което стряска врабчетата, а големите птици кацат отгоре му в интерес на своите естествени нужди. За нас "директива на ЕС" има значително по-мобилизираща роля, отколкото законодателен акт на Народното събрание. Причината е не в разликата на авторитета на родните депутати и евродепутатите, а в разликата на функционирането на правоприлагащите механизми. Докато у нас законите се приемат, колкото да се хвърли прах в очите на европейските наблюдатели, евродирективите трябва да се изпълняват. Парализираното родно правосъдие предпочита да си затваря очите пред нарушаването на законите по високите етажи на властта, защото същите етажи му отреждат фигуративна роля. Европейското законодателство обаче трябва да функционира, независимо как се нарича, защото Комисията в ролята си на негов пазител е длъжна да сезира Съда на ЕС в Люксембург, когато забелязва нарушения. Тя е изложена на постоянно наблюдение от 27-те страни членки и рискува да бъде обвинена в двойни стандарти, ако си затвори очите за нарушенията на едни или други членове.

В този смисъл българските граждани имат повишен интерес



европейското законодателство да се прилага пряко



в тяхната държава. Те трябва да са спокойни, защото към бъдещия Договор за реформа ще бъде приложена декларация, че "Договорите и правото, прието от Съюза въз основа на Договорите, имат върховенство над правото на държавите членки".

Ако се вгледаме внимателно в компромиса, постигнат преди два дни в Брюксел, ще видим, че смекченият вариант на нов основен договор е само еврокозметика. Щял да отпадне член, който посочва символите на ЕС като знаме и химн. Ние си ги знаем, и без да ни ги посочват изрично. "Министърът на външните работи на Съюза" щял да се нарича както сега Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. И това не ни пречи, макар че е доста засукано. Ще го опростим в разговорната реч. Хартата за основните права нямало да служи като преамбюл на Договора за реформа, но той пък ще съдържа препратка, която пак ще й придава "юридически обвързващ характер". С други думи, властта не бива да помисля да гази правата на гражданите, защото въпреки всичко те ще имат право да се оплакват от нея пред Брюксел и Люксембург. Впрочем ЕС ще се присъедини колективно и към Европейската конвенция за правата на човека, която действа във всяка държава членка заради едновременното им членство и в Съвета на Европа. Българите се научиха вече как да съдят държавата си в Страсбург и ЕС обещава да им остави тази утеха.

Родните управници, на които явно не им се удава да упражняват дадените им от народа отговорности, може би се надяват да се разтоварят от тежки грижи, като прехвърлят колкото може повече задачи на ЕС. В Съюза обаче има достатъчно силни и своенравни държави, които трудно отстъпват части от суверенитета си на общите органи. Затова в договора ще бъде записано, че Съюзът "зачита съществените функции на държавата... По-специално националната сигурност остава единствено отговорност на всяка държава членка." Тук обаче си имаме резервен вариант: щом като ЕС се дърпа, ще пробутаме тази отговорност на НАТО.

Щяхме да сме още по-доволни, ако в Договора за реформи България все пак бе оставила и някакъв



свой, дори символичен отпечатък



Така например документът ще провъзгласи, че Съюзът "зачита своето богато културно и езиково многообразие". Бихме повярвали, че точно тук е имало решителна намеса на българската дипломация, за да се знае, "че и ний сме дали нещо на света". Но зад тази алинея 3 в чл. 2 е добавена веднага алинея 3(а), която в българския си текст гласи: "Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еурото". За какво ли се точи такава върволица български пратеници в Брюксел? Впрочем, мушнато в джоба, еврото си има същата тежест, нищо, че ни пробутват гръцкото "еуро" за свое официално българско название.