Скандалите в БСП и НДСВ, както и разпарчетосаното дясно дойдоха дюшеш за Ахмед Доган и ДПС. Най го кефят Сокола подобни ситуации: другите се валят в калта и плюят, а той - целият в бяло, света вода. Дори поредните недобре организирани около тежките наводнения действия на заместничката му и министър на бедствията и авариите Емел Етем минаха между капките, закрити от гъстата жълта пелена на царските партийни умности, и червените напъни БСП да запази реномето си на социална партия.

Човек, ако се вгледа във вестниците и агенциите, ще схване, че абревиатурата ДПС се появява само във връзка със събития, засягащи коалиционните му партньори, не само по себе си. Сергей Станишев щял да прави промени в правителството, които щели да засегнат и министри на движението - дето се вика, я камилата, я камиларя. А кобург-велчевистите и "Новото време" пък щели да влизат в Либерален алианс съвместно с ДПС - трай, коньо, за зелена трева.

В същото време



продължава тихомълком отказът



от страна на Министерството на околната среда и водите, където титуляр е човекът на Доган - Джевдет Чакъров, да се разреши концесията за златодобив в мина "Челопеч" на канадската фирма "Дънди прешъс метълс". И това въпреки опасността държавата да бъде глобена с 1 млрд. евро заради нежеланието й да се договори с канадците. Които засега предпочетоха да сезират Европейската комисия, а не Международния арбитражен съд.

Лошото в цялата тази одисея е, че дори и Бил Гейтс да кацне в България, а не само президентът Буш, и той няма да склони отвъдокеанските капитали да се влеят в българската икономика. Защото държавната администрация в лицето на МОСВ може да откаже и най-добронамерения инвеститор. Още и с "Натура 2000": вместо екоминистерството да се постарае да увеличи защитените територии, по негово предложение и без негово възражение се прави точно обратното - отлага се решението за есента, дано и този, който още не се е усетил, си вдигне бетонен бункер на плажната ивица.

Зад партийните крамоли ДПС намира най-прекрасния начин да преобръща държавата в своя бащиния, защото тогава никой не се занимава с неговите далавери, всички са се втренчили я във Велчев, я в Панайотов, я в Овчаров, я в белите чорапи на Петков. Че дори и от мощния скандал, довел нещата до оставки на двама от най-ключовите чиновници в страната - министърът на енергетиката Румен Овчаров и следовател №1 Ангел Александров, само полъхна покрай движението. Макар че беше набъркана ключова фигура от близкото обкръжение на Сокола - Делян Пеевски, както и структурно при формирането политиката на ДПС държавно предприятие - "Булгартабак".

Някога Тодор Живков във времето на Горбачовата перестройка издигна лозунга:



"Принизяване, принизяване, принизяване!",



което преведено на прост номенклатурен език означаваше едно: снишаване, докато се оттегли бурята. Доган и ДПС перфектно са усвоили тази тактика - принизяват се в бурята, без, разбира се, да спират да си укрепват къщурката.

Нещо повече дори - можем да заподозрем ДПС и неговият пръв партиен и идеологически ръководител в съзнателно възбуждане на страсти и урагани. На скандалния конгрес на НДСВ именно Доган предложи бартер - даваме ви нашия организационен опит, давате ни вашата медийна кампания, който - нека не бъдем наивни - едва ли се е родил в главата му точно в този миг. Със сигурност е имало разговори, текли са срещи, сновали са посредници, намигали са си - някаква кошничка се е оплела. Дали със сериозния мерак за сътрудничество, или само за разбунване на духовете и отклоняване на огъня - никой не може да каже, но факт е, че ДПС изчезна от страниците на вестниците и от екрана на телевизорите. Само очерк в "Сега" описа как в село Рибново Доган изпълнява обещанията си, в което, естествено, лошо няма, стига всичко това да не става за сметка на огромните инвестиционни проекти, които не тръгват включително и заради ината на движението.

Колкото повече са скандалите в държавата, толкова повече ДПС се чувства уютно. В някаква степен дори може да кажем, че тази партия няма интерес в България да е мирно и спокойно, защото тогава излизат наяве тъкмо ония крупни афери, които иначе се гърлят. Държавен резерв, фонд "Земеделие", самоуправство по места - все неща, които ровят в здравето на българската демокрация, правят я болна и хилава. Слабата държава е рай за ДПС и съм убеден, че представителите на партията в администрацията дават всичко от себе си, за да не заякне държавата. Защото тогава ще се наложи да работят по ясни правила, а това за ДПС е най-нежелателна възможност. Правилата означават прозрачност, а прозрачността не е най-любимото състояние нито на Доган, нито на неговите съпартийци. Те предпочитат друг подход - тихо, по терлички да вършат неща, които в никоя друга европейска държава не биха им позволили да вършат.