:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,463,527
Активни 54
Страници 3,676
За един ден 1,302,066
МНЕНИЕ

Покрай Гунди да си спомним и Котков

Никола Котков и Георги Аспарухов
Всяка година около 30 юни по един или друг начин си спомняме за "магьосника" Георги Аспарухов. Бележита и паметна личност. Оставила светла диря в съзнанието на поколения българи. Личност във футбола, но и личност въобще - интелигентен, скромен, докоснат от Бога. Вероятно ранната му смърт и споменът за него са начин да се докосваме до божественото. Едва ли е нужно да продължавам. За Гунди. Толкова много се писа и каза за него. Включително и в специалния филм на Олег Ковачев.

Като съвременник и почитател на футболиста и човека пазя светъл спомен за него. В онези години отбивах военната си служба и по волята на съдбата бях в София, в отпуск по болест. В деня на погребението по тогавашната ул. "Волгоградско шосе" минаваше безкрайната върволица от хора, изпращаща двамата в последния им път. Мъчно ми бе, че не мога да се включа в множеството от хора и да изпратя моя любимец. А той се казваше Никола Котков - Котето, Котарака.

Мъчно ми е и сега, че покрай Гунди Котето се споменава едва, с половин уста. А той заслужава не по-малко обич и почит от Гунди.

Ако Гунди бе жив днес и бе чул прекрасните отзиви за себе си и почти пълното мълчание за Котарака, навярно би се възмутил. Би се възмутил, че се забравя човекът, който неслучайно се намираше в една кола с него в онзи фатален ден. Казвам неслучайно, защото известна бе дружбата, мъжкото приятелство между двамата. Приятелство, скрепено и с преминаването на Котков от "Локомотив" (Сф) в последните години от кариерата му на футболист в "Левски". За да играят заедно с Гунди. Защото Котков обичаше и ценеше Гунди - човека и футболиста. И защото Гунди обичаше и ценеше Котков - човека и футболиста. За това приятелство почти не се говори. Просто защото бяха заедно във фаталната кола, се споменава и Котарака. Заедно в колата, заедно в смъртта. Заедно в последната им земна обител - съседните гробове.

Каква почит отдаваме на Гунди? На човека или на футболиста. Едва ли двете са отделими. Той бе еднакво възвисен и като футболист, и като човек. Бих казал, че присъщите му човешка скромност и човечност в най-широкия смисъл на тази дума го възвисяваха до висините на перфектен футболист. Именно човешките му качества го правеха още по-забележим на терена.

И ако това е вярно за Гунди, дваж по вярно е за Котков. За този мъж в буквалния смисъл на думата. Мъж на терена и извън него. Коректен, честен, извисен. Респектиращ с присъствието и с безспорния си авторитет - на човек и едва след това на футболист. Човек, извисен над дребните страсти и некоректност на терена и в живота. Готов да се раздава и твори за съиграчите си и за публиката.

Затова ми е неприятно сега, когато се връщаме повече от 30 години назад във времето, че за Котарака се мълчи. За неговите човешки и футболни достойнства. Ще ми се някой да каже нещо и за него. Аз бях един от многото зрители. Далеч на трибуните не можех да разбера и схвана много неща. Но има живи негови приятели, близки, колеги, които биха могли да запълнят празнините в паметта и да дадат дан чрез спомена за Котето и на Гунди. Той, Гунди, би се радвал за Котето да се говори и пише колкото и за него. Поне на мен така ми се струва. Двамата са пример за подражание и като футболисти, и като личности. Достойни мъже, които трябва да останат в историята и ще останат в историята като такива. Но двамата заедно.

Всичко това е впечатление на юноша от онова време. Юноша, седящ на трибуните и следящ Котков в захлас. Колко ли по-добре познавате вие достойнствата на Котков, колко ли по-добре можете да си спомните за тях? Така че, бивши негови колеги, приятели и близки - длъжници сте му. На него и на Гунди.
63
9447
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
63
 Видими 
30 Юни 2007 00:55
Извинявам се за въпроса, ама не съм го виждал на живо.Кажете ми, кой от двамата е Гунди-мургавия или белия?
30 Юни 2007 01:02
За него знам само, че е играл в ЦСКА, но само няколко мача и само един международен и после го освободили.
30 Юни 2007 01:48
Не съм бил роден когато е правена снимката, ма ще ти отговоря.Русолявия до дясното му рамо ми мяза на руснак/украинец.По презумпция мисля, че е Котков.По 2 въпрос.Не знам дали е играл в цеца , и после избягал.Дето викам, виж в бъдещето, че да си осмислиш настоящето.Ще спомена само Лима и Соуса или както там бяха.
30 Юни 2007 08:17
За статията.
Отдавна не бях чел толкова прочувствена и вярна статия за Котков и Аспарухов.
Наистина, за Никола Котков се пише изключително малко. Дори във филма на Олег Ковачев, имаше преди това и друг филм, за Котьо се споменава мимоходом. Той наистина също беше светла личност. Ако Гунди беше интелектуалеца сред футболистите, Колето беше бохема в най-добрият смисъл на думата. Като човешко излъчване, не напразно наистина бяха толкова близки и двамата очароваха. Каква двойка бяха на терена е друг въпрос. Разбираха се с вързани очи. Вижте документалните кадри от мача ни с Белгия в София, 3:0, с Полша 4:1, Левски-ЦСКА 5:2. Жалко, че по нова време не е имило видеорекордери и само записаното от хрониката е останало. А то е толкова малко.
Бог да ги прости Котков и Аспарухов. Поклон пред светлата им памет!
30 Юни 2007 09:10
Никога не съм ги гледал, не съм бил роден още... Но всеки път на 30-ти юни прочитам някоя статия за двамата и ми се насълзяват очите...
Който ги е гледал - да разкаже! Останалите да не се излагат по форума като тоя най-отгоре...
Поклон и пред двамата!
30 Юни 2007 09:46
bibar. и двамата бяха личности. В живота и на терена.
Гунди, може би, под влияние до някъде на фамилията на съпругата си, (но сигурно го е имало и заложено в него), баща и беше виден столичен архитект, се интересуваше от неща от живота които за неговите колеги бяха табула раза. Обичаше театъра, беше и приятел с много известни артисти, четеше сериозна литература, посещаваше симфонични концерти. Няма да забравя едно негово интервю. В него той споделя, че композиторът Хиндемат му е още труден за разбиране. Като го прочетох това, се засрамих от себе си.
Котков, в житейски план беше отворен за благините на живота. Чашката и компаниите го теглеха. Но, това по никакъв начин, подчертавам, не влияше на играта му. По начало, той беше техничар със страхотна левачка. Тогава футболът бе значително по-бавен, нямаше я сегашната динамика, нападателите не участваха ни най-малко в защитни действия и за играчи като Котков, по-бавничък като линейна бързина, но притежаваш бързо мислене, пасът му беше уникален, не беше проблем да изчака, за да нанесе удар. Три, а те са много повече хеттрика, ми са се набили от неговите. Срещу нас, през есента на 63, победа която направи фактически Локото шампиони, а нас ни лиши от титла в юбилейната 50-та годишнина. Вкара толкова и на ЦДНА, през пролетта на 1963. Най-интересен е хет трика в Пловдив. Легендата, вярвам го на 100%, упорито говори, че преди мач в Пловдив с Ботев, Котков не издържал на изкушението на приятели да обърнат няколко мастики. Неговият лаф когато го канеха да пийнат беше дежурен: " Без едно мога, ама едно не стига". Та, пускат го след тази му "изява"като титуляр и местната публика виждайки го леко клатушкащ се започва да му се смее. Цяла Бъргария знаеше за тази му слабост. По онова време, имаше страхотна закачка между двата отбопа. В смисъл, години наред независимо от формата, класиране и т.н. Локо Сф ги биеше наред и в Пловдив и у дома. 70-те, стана точно обратното.
Та, на въпросният мач. Котков чувайки това "топло" обръщане към него се събира, вкарва за около едно полувреме 3 гола и напуска под овациите на цялата публика.
За футболните умения на Гунди ще цитирам най-големият наш рефер по онова време, Димитър Руменчев: "Пред Гунди и Пеле е теле".
Силно казано, но за мене Аспарухов беше по-комплексен играч. Той единствен преобрази играта си почти на 100% след световното в Англия 1966. Там, световната преса го оцени като най-ортодоксалният център-нападател(консуматор) в света. Завръщайки се, на Гунди първите думи бяха: "Започвам да играя като Алберт", велик унгарски футболист- негов съвременник. Т.е. , започна да се връща и поема топката от дълбочина. Влизаше в комбинации. Мощни шутове от далеч и встрани. Научи се да бие опасни фаули. Дори, нещо което почти никой на неговият пост не правеше по онова време, се връщаше при корнери пред нашата врата да скача. Много го ритаха обаче. Към края КПД му падна почти наполовина. Отсъстваше месеци наред от съзтезателен живот.
Отидоха си млади и двамата, но с толкова много напправено зад гърба си, колкото милиони техни съвремнници и генома да ги хване, няма да го имат.
30 Юни 2007 09:55
За съжаление са загинали при автомобилна катастрофа. Ако са пътували с автобуса на отбора са щели да са живи. Но и други известни личности са загинали при атомобилна катастрофа ( например принцеса Даяна и нейния приятел милионер също са загинали така).Гунди е искал сина му да се занимава с лека атлетика (бягане), а не с футбол (казал е че във футбола много се ритат и има много контузии, затова е харесвал леката атлетика).

В леката атлетика всеки си бяга във своя коридор.....
30 Юни 2007 10:51
verislav, да поясня. Гунди и Котето, пътуват с Алфа Ромео-то на Аспарухов защото него ден, те са обещали да играят мач на звездите срещу Ботев-Враца по случай 60-та годишнина на футбола там. Т.е., клубният автобус просто не е имал повод да пътува до Враца.
30 Юни 2007 12:17
Dokich, за първото , за второто , просто няма какво да добавя.
Но за третото - Другите футболисти, поканени за юбилея на Ботев /Вр/, пътуват действително с автобус, а Котков и Гунди, поради анагажимент на Гунди, тръгват в последния момент за Враца, през Витиня / стария път/, с Алфата на Гунди, и тогава от към прохода Арабаконак излиза Зил-а, тежко натоварен, а Алфата след завоя, /остават около 30 м./ лети с около 80-100 км. и се забива по средата на Зила, отляво, точно под шасито в резервоара и ..............
Жалко, наистина, много жалко.
А автора е прав, много прав.
Майка ми беше тогава гл. счетоводител в ж.п.-то.
За мъртвите или добро или нищо, но Котков беше невероятен , както обичам да казвам :"Пич и половина"
Сорри, ма Гунди беше по-затворен, по- плах, по-нерешителен, а при Котков, точно обратното. Всички знаеха, че Гунди е и слаб шофьор. Но, така се и допълваха - ЛЕКА ИМ ПАМЕТ.............
Така било писано
30 Юни 2007 12:51
последният мач на гунди беше с цска, едно маке го просна на тревата, гундаря вече не търпеше, бекяров от пловдивското локо първи го отнесе на герена, та от земята изрита говедара и пое към съблекалните, а котков, гениален беше, на михайлов старши гол от корна наниза и после премина в левски, изпитваха огромно удоволствие от играта, велики, големи, истински, те и поколението им, няма да се повтори, благодаря и светла памет
30 Юни 2007 13:03
а за катастрофата не ми се и говори, били ли сте на мястото, дере и скат и видимост отникъде и камион в средата, няма как да оцелееш
30 Юни 2007 13:38
Lowec, благодаря ти за възстановката и чудесното допълнение . Доколкото си спомням, първенството беше свършило. Следващата неделя, сезонът трябваше да приключи с финала на тогавашната национална купа-КСА, с мача Левски-Локо Пд.
Поради тази причина, Гунди и Котето трябва сутринта да тренират първо на Герена, автобусът с останалите тръгва междувременно и те поемат с колата на Гунди. После, писано биро дето казваш и стана белята. Това сега ми изплува като спомен.
От Гунди имам автограф. Снимката е при брат ми в България. 300 лева са му предлагали, но за нищо на света не я давам. Последният ми спомен на живо за него, извън терена, беше в края на април 1971. Беше с Алфа Ромео-то. Движеше по Раковски в посока площад Славейков и го хвана светофарът преди да пресече Графа. Някой бързо го позна и се изцепи възторжено: "Гунди, ти си Бог". След 30 юни 1971 г. много пъти тази случка е изплувала в паметта ми. Казвах си, този просто е пророкувал, неволно разбира се, това което ни сполетя всички, 2 месеца по-късно.
Никога не трябва когато стане дума за тях да се забравя, че имаше невероятно поколение от звезди по това време. Фактът, че Жеков и Котков не можеха да им намерят място заедно да играят в национала, е толкова показателен. Якимов, също велик играч и пръв приятел с Гунди, той между другото е член на националното ръководство на НФК Гунди, трябваше да отстоява с всички сили мястото си заради изгряващата звезда на Зумата. Отзад, Шами, Пената, Бобата Жечев. На вратата Мони Симеонов. Сигурно пропускам още толкова.
Бяха наистина и личности и футболисти.
Всякакви сравнения със сегашните са меко казани странни и неуместни.
30 Юни 2007 14:10
Прекрасни футболисти и прекрасни хора. Господ ги прибра рано, но дай боже всекиму да остави такъв светъл спомен.

бичим по една еваларка на афтора, докич и ловеца
30 Юни 2007 15:20
българчетата много обичаме легенди и митове
затуй сме на тоя хал - "славно" минало, безпросветно бъдеще ...
30 Юни 2007 15:44
Лека им пръст на Гунди и Котков, големи футболисти бяха, особено Гунди! Не ги познавам като хора, но според мен превъзнасянето на "онова" поколение от шестдесетте години и противопоставянето му на други поколения в българския футбол е дълбоко погрешно. Някой възторжено спомена играта им срещу Белгия и победата с 3:0, но пропусна да отбележи как няколко месеца по-късно същата Белгия разгроми това поколение с 5:0. Друг пък спомена много уместно за унгареца Алберт. Флориан Алберт стана носител на Златната топка през 1967 за най-добър в Европа като играч на "Ференцварош". Т.е. и по онова време е можело да бъдеш достатъчно оценен и забелязан независимо че не играеш в Реал-Мадрид, Интер или Бенфика, и независимо че си от източна Европа. Гунди направи един супермач в края на 1965 срещу Белгия (онзи допълнителен трети мач след 3:0 и 0:5), вкара 2 гола и бе избран за #8 на Европа през 1965. За съжаление онова "златно" българско поколение от втората половина на 60-те години (Гунди, Якимов, Котков, Жеков, Пенев, Дерменджиев, Бонев и т.н.) не можа да се реализира в пълна степен- два провала на световни първенства през 1966 и 1970.
Ех, имаше и няколко светли лъча- финал на Олимпиадата през 1968, но втория отбор, четвъртфинал на ЕП през 1968, един полуфинал на ЦСКА за КЕШ през 1967. Но като цяло - далеч под постиженията на поколението от началото на 90-те години.
30 Юни 2007 16:19
Две уточнения. Не надценявам ни най-малко поколението от 60-те.
Не го противопоставям и на двете изключително силни поколения от 80-те и особено това от американското лято 94.
Имам предвид масовката която е сега в бг футбола. Една звезда, Бербатов, двама класни футболисти от евровеличина, Мартин Петров и Стенли и до тук.
Защо поколението от 60-те, освен класиране сред 16-те финалиста на световните през 66 и 70, плюс четвъртфинали срещу Италия не постигна нещо повече. Въпреки, че за времето си и това никак не беше малко. Тези играчи бяха обречени да играят само у нас. При това положение, излизайки на финалната права на тях им липсваше опитът който имаха съперниците ни в които всичките им футболисти, с малки изключение, играеха в най-силните клубове на света. От тук, нормално беше нашето самочувствие да е по-ниско.
Вярно е, рего го каза, националът загуби катастрофално от Белгия с 5:0 в Брюксел. Мач в който всичко при белгийците се получаваше и след който предпазливият шеф на ФИФА Стенли Роуз, присътсвал на мача сподели възторга си от тях: "Тази вечер Белгия се показа като най-силният отбор в Европа". По-интересно е другото. Треньорът ни, незабравимият Рудолф Витлачил, направи за третият мач във Флоренция само след месец, 9 (девет!) смени в титулярната единесеторка. От мача в Брюксел останаха само капитана Гаганелов и Гунди. Заложи на стари, изпитани бойци, повечето от които отдавна не бяха актуални за нацтима. Ха, сега се представете подобен ход по наше време. И така в решаващата битка този опит на Руди се оправда на 100%. Спечелихме не само нея, а и войната с белгийците. Това е важното. Защото и Германия е губила, па макар и от Англия, и то у дома, с 1:5.
30 Юни 2007 16:21
прекрасни бяха, надарени, нямаха школовката на чужбинските отбори, един витлачил им беше чужбината, а без нея героите от 94 нямаше да са, кой от онова поколение не е имал оферта за чужбина, а кого беха пуснали, ами соколето щеше да развинти един гаринча
30 Юни 2007 16:22
Имам предвид четвъртфиналите през 1968 за Европейско първенство (3:2 и 0:2).
30 Юни 2007 19:13
Русият (почти рижав) Котарак (Колето Котков)беше елитен локомотивец(баща му май беше машинист). Страхотен техничар. С левачката препарираше не един вратар, защото стреляше рязко и от неочаквани положения. Беше много коректен, но издържаше и на "хокейни" прийоми, защото бе наистина доста як физически. Към края на кариерата му в "Локо", доста се сприятели с мастиката. Всъщност отиде доста обиден в "Левски", защото в клуба му толерираха Начко Михайлов. Спомням си че Владо Цаков ( Мой съученик, надъхан локомотивец и шеф на Радиото..отиде си млад, R.I.P.) както и други запалени фенове на черно-белите, бяха много люти на "предателството" на Котарака.
В "Левски" с Гунди за двете години заедно, направиха добър тандем, защото Аспарухов "виждаше" играта и често му хвърляше страхотни пасове, които Котарака реализираше с финес.
За Гунди (макар да съм стар чорбар) мога да кажа само едно - за мен той си остава най-добрия български футболист за всички времена.
Вечна им памет.
30 Юни 2007 19:31
Пейчо, на въпросния мач, ако не се лъжа (бях малък)пламен Янков при борба за топката(мъжка, не балетна)събори Гунди, не грубо и не умишлено!Не беше и тактическо нарушение!и тогава гунди се направи на мъж и паднал го изрита в корема!Щом това те радва и го оправдаваш е въпрос на ценностна система!
На витиня въпросното място го зная много добре и го помня отлично, макар, че съм минал много километри на няколко континента , но Витиня не се забравя!Значи Гунди се спуска(след като е изкачил върха идвайки от София)и има десен завой(мисля, че беше последния на витиня) с мантинела от дясно и склон от ляво.Имаше ограничение 40 на това място.От завоя следва дълга права, около 100 -150 метра.От дясно излизаше пътя на въпросния камион, под доста остър ъгъл сигурно 45 градуса.Този път също е под наклон и камиона прави ляв по нанагорнището.Във връзка с всичките тези обстоятелства са и ограниченията за скоростта.Това е фактическата страна на въпроса.А сега въпросите!Защо Гунди пътува не с отбора(наказан или не за мача не го освобождава)?Защо по обед?(късна почерпка!)Защо се движи със скорост 140 км/ч(хулиганщина!)За Шофьорските му умения няма да споря, някои казват , че бил шофьор.
30 Юни 2007 19:43
нарушението стана по централната линия до тъча откъм сектор а, макето щом оправдаваш много му реваха от играта, май му беше персонален пазач, та недей да ми разправяш за мъжка битка и английски футбол, ако помниш преди туй на герена с бекяров същото се случи след фаулиране но митко чуков свири мача и нямаше наказание, какво ти казвам, гундаря повече грубост не търпеше, а 140 на онова пътче не го вярвам

Редактирано от - Пейчо Пеев на 30/6/2007 г/ 19:50:57

30 Юни 2007 19:51
Така каза експертизата по онова време.Завоя се кара спокойно с 70 , а неговата Алфа беше Велоче 2000, който е карал , знае как вървяха!(Аз лично не вярвам онзи шофьор да е спрял на стопа и тогава да е тръгнал, но повода за инцидента все пак си е скороста)
За нарушението-точно там стана, за това споменах, че не беше и тактическо.
30 Юни 2007 19:53
За мен въпрос кой е най-добрият български футболист за всички времена е безсмислен-те нещата са пределно ясни. Както е безсмислен въпросът например кой е по-добър отбор за всички времена - дали например "Стяуа" или ЦСКА . Разбира, се, че "Стяуа"-това е все пак европейски шампион.
Рабира се, че най-добрият български футболист за всички времена е Хр.Стоичков, наред със всичките му кусури като човек. Все пак той е носител на "Златната топка" за най-добър футболист на Европа през 1994, както и ведъж втори в същата класация през 1992 и два пъти футболист номер 2 на света-1992 и 1994. Още три пъти е попадал сред номинираните в класацията на "Франс футбол"- през 1991, през 1995 и през 1996.
След него, на голяма дистанция започва спор за второто място-дали Гунди, дали Бонев, или може би Балъков, или пък даже Бербатов. Отговор на този въпрос може да се даде според мен след около 4-5 години, като се види докъде е достигнало развитието на Бербатов.
Иначе в момента класацията за мен е следната:
1.Стоичков
2.Гунди
3.Бонев
4.Бербатов
5.Балъков
30 Юни 2007 20:06
стоичков не може да опре на никой от онова поколение, техника, игра с глава къде са му, рязък спринт и отбор с тактика за него, несравнимо, ония бяха магьосници с топката
30 Юни 2007 20:10
Споделям казаното от Пейчо!
30 Юни 2007 20:23
Момчета, изпадате в лаишки спорове!
Темата е друга! И аз благодаря на всички, които се съобразиха с това, и сини, червени, разказаха свои спомени за двамата футболисти. Жалко, че не съм имал възможност да ги гледам! Благодаря на Бога, че много дълго съм гледал на живо Стоичков! Радвам се, че макар и малка, макар и пълна с безхаберие, страната ни ражда отлични футболисти!
Спрете глупавите спорове! Налейте в чашите! Изсипете по малко на земята да почетете паметта на Котков и Гунди! Пийте до дъно! И продължете със спомените, моля ви!...



Редактирано от - bibar на 30/6/2007 г/ 20:25:44

30 Юни 2007 20:25
Извинявам се за въпроса, ама не съм го виждал на живо.Кажете ми, кой от двамата е Гунди-мургавия или белия?
Пейчо, на въпросния мач, ако не се лъжа (бях малък)пламен Янков при борба за топката(мъжка, не балетна)събори Гунди, не грубо и не умишлено!

А бре бае Желизко...не разбрах ти виждал ли си на живо Гунди....или само завоя на Витиня
30 Юни 2007 20:25
Различни футболни епохи, различен футбол. Но като стигнахме до това кой, кой е, в бг футбол, аз съм намерил соломоновско решение
Стоичков е най-успешният наш футболист.
Аспарухов е най-добрият.
Пейчо е прав, много по-комплексни играчи си бяха от онова поколение.
Камата, рязак демараж, кинжален удар обикновено по диагонала, евала и на Кройф, че максимално използваше качествата му. Спомнете си, че до американското лято 94 той няма нито един запомнящ мач за национала. Мач в който да е повел отбора, да е изкарал напечен мач.
Голям, велик, ама не го бъркайте с онова поколение. Тогава бяха обречени никога да не разгърнат потенциала си до край. Не напразно, първите успехи във футбола на т.н. соцлагер във футбола дойде когато разрешиха на най-добрите си играчи трансфери в Западна Европа. 70-те години и после.
30 Юни 2007 20:32
Изгори за да светиш! Тъжно, но вярно!
Едва ли някога ще имаме футболисти като Гунди и Котков! Не забравяйте, че по тяхно време България беше зад "Желязната завеса". Иначе за тях щеше да има оферти от наи известните световни отбори. Сравнението на тези две светила с Гицата са меко казано неуместни. Той не може да се равнява дори с Начко Михаилов (лека му пръст и на него). Дори Жеков, ако играеха един до друг, щеше да го сложи в малкия си джоб. Що се отнася до автора, той явно не е левскар. За истинските левскари Гунди и Котков са едно и никога не е споменавано само едното име, когато става въпрос за гибелта им.
30 Юни 2007 20:33
ICQ72, извадиха ли ти конците?Разбирам, че операцията от чувството за хумор е минала успешно!
А знаеш ли как се стигна до онова 7; 2?Мога да ти кажа.Беше есенния полусезон.Тогава беше починал бащата на вратаря на ЦСКА Стоян йорданов.А втория вратар Филипов беше контузен!И в този трагичен момент за него, на йорданов му се наложи да пази.Ние поведохме и после изравнихте с един типичен нещастен гол.Йорданов се растрои допълнително и нещата тръгнаха надолу(Случва се в живота)Пролетния полусезон ви резнахме с 4:1 и пак бяхме шампиони!
30 Юни 2007 20:35
Проблемът не е възможността да си играл на Запад по това време, за да си се доказал.
Защо Фл.Алберт стигна до #1 в Европа, а Гунди-само до # 8? И двамата са от едно поколение, единия игра във "Ферензварош", а другият - в "Левски".
И Унгария, и България не постигат нищо забележително като национални отбори през този период. Тогава каква е причината?! Да подскажа- през 1967 "Ференцварош" бачело с Алберт става носител на купата на националните купи-един от двата европейски турнира по това време.(УЕФА или както бе известна по-рано-купата на панаирните градове, възниква по-късно).
30 Юни 2007 20:38
По-верно е да се каже: Стоичков имаше най-голям шанс и късмет. Има шанса да играе с футболисти като Ромарио, Куман, Бакеро и т.н. И късмета тренер да му е Йохан Кройф. Той имаше и редкия талант да излиза винаги надъхан на 100%...за него няма игра за удоволствие - всичко е битка.
Гунди нямам честта да съм наблюдавал мога само да предполагам, че е бил велик играч.
Но дистанцията между двамата е огромна и затова не могат да се сравняват. Все едно спорим по въпроса кой е по-добър - Пеле или Марадона (Или както на времето спорихме кой е по-як - Рамбо или Командо )
30 Юни 2007 20:39
ама нищо срещу стоичков, но да се пъне за най е малко смешно, а футбола тогава беше красив, пазеше се в зона и техничар беше задължително умение, игра без крила пък не помня, на мача левски цска 7... имаше много красиви дълги английски пасове, симфония, гол след гол, след което обединиха левски с раковски, страх тресеше властта от успех на левски тогава и защо и досега не знам, сегашния футбол е силов, атакува се футболиста не топката, много рядко се получава красиво изпълнение, играта е основно по средна линия, по малко се тича така, много рядко се играе за публиката а тя е най важното за играта футбол
30 Юни 2007 20:52
донякъде картина подобна на футбола тогава са бенефисите, този на балъков ми идва на ума, наслада голяма ако го помните
30 Юни 2007 21:00
Пейчо, наскоро гледах архивни кадри с Лари Бърд. Само до преди 20 години в НБА се е играло баскетбол направо изключително бавно спрямо сега и Лари Бърд ми изглеждаше аматьор в сравнение с един Коби Брайънт например. Така е и с хокея- по време на плейофите наскоро даваха моменти от играта на вратаря Жак Планте от началото на 60-те години с легендарния "Монтреал Канейдиънс"- ами той също изглежда аматьор в сравнение с Патрик Роа от средата на 90-те години. Футболът, като и баскетболът и хокеят, са станали много по-бързи и по-динамични през последните 20-30 години. Ако хипотетично си представим, че играят националите на Българив от 90-те години срещу тези от 60-те години, то "старите" нямат никакви шансове. Както "Бостън Брюинс" от края на 60-те с Боби Ор нямат никакви шансове срещу "Анахайм" днес. Светът се развива, спортът също. Днешните спортисти са по-добри от вчерашните. Единственото мерило си остават техните успехи-индивидуални, колективни.По това се отрежда мястото на всеки един и така се правят сравнения между един Горди Хоу например и един Крис Пронгър.
30 Юни 2007 21:10
може и така да е, но футболист дето не може да спре топката технично нямаше тогава, след два успешни мача вече са звезди, а мачове ако ти зараправям, бекембауер танцуваше с топката, ами оверат, мач на уембли помня германците ги дръннаха и станаха европейски шампиони, а аякс от великите години не се повтори, кройф брилянтен, а другите, и как да ти го кажа, има оригинали и кавъри, динамизирани са, но мелодията идва от сърцата, скоростта във футбола, тънко е, бързо мислене и бързо тичане се различават
30 Юни 2007 21:13
Не го казвам, като носталгия по футболистите от онова време.Ако някой каже, че сега футбола е по-бърз, по динамичен и средното ниво на параметрите на футболистите е малко по-високо-да така е!Но сега се играе с по-добре направени топки, по-добри обувки, използват се вещества за "тонизиране" и възстановяване , каквито тогава не!Както и още редица фактори, влияещи косвено или пряко на състоянието на играчите.Същото важи и за другите спортове, но това не променя КАЧЕСТВАТА на състезателите!
30 Юни 2007 21:24
Помня го много добре мачът Англия-Германия, това бе четвъртфинал за ЕП, наистина голям мач бе, с големи футболисти. Но едно време бе по-лесно да си техничен когато скоростите бяха по-малки. Но ако тряба да правим сравнения, се гледат като цяло постиженията и успехите на спортиста, независимо от времето. Ето защо Карл Люис е по-голям спринтьор от Морис Грийн, независимо че вторият е пробягал 100 м по-бързо. За това и Пеле е по-голям футболист от Роналдиньо, нищо че ако ги сложим хипотетично да играят заедно, Пеле ще изглежда доста скромно.
30 Юни 2007 21:32
е да така е с бързо обработване на топката грешните решения и пасове нарастват, но имаше дух, играеха със сърца, правеха те част от играта страдаш с тях преживяваш, някаква магия, и да паднат и да бият твоите празника си го биваше
30 Юни 2007 22:52
Прочувствена статия. Благодаря на автора. Великолепни футболисти, гледал съм ги на живо. Истината е тази: в мача с ЦСКА Гунди непрекъснато беше малтретиран и в един момент той отвърна на грубоста и съдията му показа червен картон. С това е наказан да не играе следващата среща. На тренировката на следващия ден той иска разрешение да отиде във Враца където е поканен да участвува в някакъв мач във връзка с годишнина от създаването на футбола в града. Получава разрешение и предлага и Котков да тръгне с него. Котето не е имал желание, но като приятел на Гунди е тръгнал. Ако не е бил червения картон те нямаше да заминат и щяха да бъдат живи. А колкото до качествата на Гунди, достатъчни са думите на тогавашния треньор на Милан - "Това е център нападателя на моите мечти".
30 Юни 2007 22:53
Момчета, малко отплеснахте темата, ама и така е хубаво. Просто човек ви чете, връща се с "машината на времето" в онези славни времена с много носталгия и малко тъга и ще не ще, отново се премества в днешните прагматични времена. Времето на романтиката е безвъзвратно загубено. Тука някой спомена Аякс от началото на 70-те. Тоталният футбол който е предвестник на сегашният. Само се замислете за миг, какво би представлявал Аякс без ужасното дете на холандският футбол, чародееца Йохан Кройф. Опитаха да продължат в същият стил и след като ги напусна. Машина която с него беше одухотверена, без него, видимо забуксува. Но жалоните на днешният футбол бяха заложени. Всички бяха в заслах. И досега ми е мъка за загубенот през 1974г. световно на холандците когато Берти Фогст-Териера, захапа Йохан и лалетата увехнаха. Минало, незабравимо.
30 Юни 2007 23:15
Dokich радвам се че се радваш за романтичните времена но аякс не се повтори, този футбол сега не е техния, много трудно отбор при сегашните цени би събрал 11 звезди, разчита се на 1, 2, и средно ниво останалите, а кондицията и физическата им мощ може би беше от по малкото срещи, сега едни и същи са в мач след мач в различни гарнитури и са хронично изморени
30 Юни 2007 23:40
Пейчо, съгласен на 100% с тебе. Времената драстично се промениха, смени се ако щеш и самата ценностна система, философията на футбола, а и запалянковците станаха фенове.
Както се казваше в една песен на НЛО, "Сега са други времена".
30 Юни 2007 23:55
пичалбата откога стана философия, не всичко е пари приятелю, нали
01 Юли 2007 00:38
Пейчо, естествено. Едно време се играеше и за пари. СЕГА, изключително за страшно много пари.Това е положението и никой не ни пита дали и колко ни се харесва.
01 Юли 2007 01:03
пичалба на всяка цена и от всичко е не, а кой щял да бил чул, големо важно, ние обичаме играта футбол, мнозина не го проумяват че е играта на народа
01 Юли 2007 01:14
Аман от простотии!Нека просто помълчим!Бяха велики!
01 Юли 2007 05:57
Защо никой не споменава, че "ЗИЛ"-а е бил с ремарке?
Защо никой не споменава, защо резерворарите са били пълни?
Защо никой не споменава, че шофъора след инцидента, изчезна безследно?
Защо никой не споменава, че намерената радиостанция в камиона, изчезна безследно ?
Защо никой не споменава, че по същия сценарий убиха и Людмила ?
Жми градо...
01 Юли 2007 08:53
писал съм, за катастрофата не ми се споменава, нямали са шанс, и на котков по телефона са му наредили да ходи, и солаков даже казва че са ги убили, не са единствените талантливи....
01 Юли 2007 08:53
GayAny, не само това!Освен с ремарке въпросният Зил е бил и с брезент!Освен това не само резервоара е бил пълен а и казанчето на чистачките също!Освен изчезналата радиостанция е изчезнал и гранатомета от ремаркето , а шофьора и един гълъб, дето кацнал на камиона малко преди това се изпарили яко дим!
Все въпроси без отговор, защото нивото на медицината все още не е достатъчно високо за може да помогне на всички.....
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД