Всяка година около 30 юни по един или друг начин си спомняме за "магьосника" Георги Аспарухов. Бележита и паметна личност. Оставила светла диря в съзнанието на поколения българи. Личност във футбола, но и личност въобще - интелигентен, скромен, докоснат от Бога. Вероятно ранната му смърт и споменът за него са начин да се докосваме до божественото. Едва ли е нужно да продължавам. За Гунди. Толкова много се писа и каза за него. Включително и в специалния филм на Олег Ковачев.

Като съвременник и почитател на футболиста и човека пазя светъл спомен за него. В онези години отбивах военната си служба и по волята на съдбата бях в София, в отпуск по болест. В деня на погребението по тогавашната ул. "Волгоградско шосе" минаваше безкрайната върволица от хора, изпращаща двамата в последния им път. Мъчно ми бе, че не мога да се включа в множеството от хора и да изпратя моя любимец. А той се казваше Никола Котков - Котето, Котарака.

Мъчно ми е и сега, че покрай Гунди Котето се споменава едва, с половин уста. А той заслужава не по-малко обич и почит от Гунди.

Ако Гунди бе жив днес и бе чул прекрасните отзиви за себе си и почти пълното мълчание за Котарака, навярно би се възмутил. Би се възмутил, че се забравя човекът, който неслучайно се намираше в една кола с него в онзи фатален ден. Казвам неслучайно, защото известна бе дружбата, мъжкото приятелство между двамата. Приятелство, скрепено и с преминаването на Котков от "Локомотив" (Сф) в последните години от кариерата му на футболист в "Левски". За да играят заедно с Гунди. Защото Котков обичаше и ценеше Гунди - човека и футболиста. И защото Гунди обичаше и ценеше Котков - човека и футболиста. За това приятелство почти не се говори. Просто защото бяха заедно във фаталната кола, се споменава и Котарака. Заедно в колата, заедно в смъртта. Заедно в последната им земна обител - съседните гробове.

Каква почит отдаваме на Гунди? На човека или на футболиста. Едва ли двете са отделими. Той бе еднакво възвисен и като футболист, и като човек. Бих казал, че присъщите му човешка скромност и човечност в най-широкия смисъл на тази дума го възвисяваха до висините на перфектен футболист. Именно човешките му качества го правеха още по-забележим на терена.

И ако това е вярно за Гунди, дваж по вярно е за Котков. За този мъж в буквалния смисъл на думата. Мъж на терена и извън него. Коректен, честен, извисен. Респектиращ с присъствието и с безспорния си авторитет - на човек и едва след това на футболист. Човек, извисен над дребните страсти и некоректност на терена и в живота. Готов да се раздава и твори за съиграчите си и за публиката.

Затова ми е неприятно сега, когато се връщаме повече от 30 години назад във времето, че за Котарака се мълчи. За неговите човешки и футболни достойнства. Ще ми се някой да каже нещо и за него. Аз бях един от многото зрители. Далеч на трибуните не можех да разбера и схвана много неща. Но има живи негови приятели, близки, колеги, които биха могли да запълнят празнините в паметта и да дадат дан чрез спомена за Котето и на Гунди. Той, Гунди, би се радвал за Котето да се говори и пише колкото и за него. Поне на мен така ми се струва. Двамата са пример за подражание и като футболисти, и като личности. Достойни мъже, които трябва да останат в историята и ще останат в историята като такива. Но двамата заедно.

Всичко това е впечатление на юноша от онова време. Юноша, седящ на трибуните и следящ Котков в захлас. Колко ли по-добре познавате вие достойнствата на Котков, колко ли по-добре можете да си спомните за тях? Така че, бивши негови колеги, приятели и близки - длъжници сте му. На него и на Гунди.