:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,463,550
Активни 55
Страници 3,699
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Всички усещаме покварата на живота ни

Според поета Валери Петров, където нещата са "май", истинско майсторство няма
Валери Петров
-----------
Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. в София. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения". Автор е на сценариите за игрални филми "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на киноновели и на анимационни филми. Написал е много и прекрасни поеми, пиеси, направил е чудесни преводи на български от Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Шекспир...
---------

- Продължавате да пишете с несекваща енергия - защото вече го умеете или защото по този начин се чувствате по-жив?
- Едва ли продължавам да пиша, защото съм добил умението да го правя. А и мисля, че човек никога не създава добро изкуство, когато го прави, "за да", т.е. с някаква цел. Той го прави, защото не може иначе, или - за да не бъда толкова високопарен - защото нещо вътре в него го тласка да го прави... а и да показва направеното!...
Но нека разкрия учтивата недомлъвка, която се съдържа във въпроса ви - всъщност вие ме питате какво ме кара да пиша в тази доста дълбока старост. Отговорът ми е, че продължавам да пиша, не "за да се чувствам по-жив", а, обратно, защото въпреки бръчките и другите по-неприятни спътници на старостта има, изглежда, още в мен някакъв живец, който не ме оставя на мира. Аз и до ден днешен не зная кога и защо изворчето на стиховете пресъхва и кога и защо процърцорва или бликва отново. Никога, когато след някоя по-дълга пауза отново ми е потръгвало, не съм могъл да разбера какво ми е пречело преди това: толкова писането ми се е виждало лесно - искаш да кажеш нещо и го казваш! А съм имал и случаи, когато съм бивал убеден, че ми е потръгнало, а успехът се е оказвал привиден, но това е друга тема... Изобщо сложна история. Спомням си за едно древно китайско стихотворение, в което се казваше: "Науката е плитка, а спорът е дълбок - пред някои въпроси почесва се и Бог". Така или иначе в тези твърде напреднали години не забравям, че биологията си е биология и дълго проверявам новонаписаното с близки и приятели, преди да го дам за печат.
- А не ви ли потиска мястото на поезията днес - доста се позатвори. Ще се върне ли някога интересът към нея, или върви към музейни и архивни пространства?
- Ще ми се да вярвам, че ще се върне, но казвам "ще ми се", защото сериозни основания за това завръщане не мога да открия. Отдалечаването на читателите от поезията, дори и на младите ( а може би процесът е даже по-изразен сред тях ), според мен е една фасетка от някакво общо отслабване на духовното начало у днешния човек, от неговото напредващо дехуманизиране. Този процес ми се струва свързан, от една страна, с повсеместното издигане на печалбата, на материалната придобивка в ранг на главен стимул за човешкото съществуване, с утвърждаването на притежаваното богатство като главно мерило за стойността на отделния индивид. Откъде иде силата на този стимул и защо опитът на човечеството да го замести с други по-високи стимули претърпя крах в края на миналия век? Знам ли го. Може да ни е останал от пещерното време, когато човекът, беззащитен пред враждебната природа, е бил принуден да трупа хранителни запаси "за черни дни". Тъй или иначе трябва да е много мощен, щом днес действа дори при милиардера, който не знае какво да прави с парите си. Макар че той трябва като колоездача да върти педалите, за да не падне... Но това са, както има дума, "дълбоки размисли на плитко място", т.е. мисли на лаик в областта.
- Ние ли сме си такива, или има нови обстоятелства?
- Мисля, че друг фактор за отслабването на духовното у човека е експлозивното напоследък развитие на науката и на нейните приложения в живота на хората. Това е направо парадоксално, защото науката сама е духовност от най-чиста проба ( тъй че при висшите си постижения дори заговаря с термини, заимствани от поетическия език ). Така или иначе нейните компютри и интернети започват да мислят вместо нас, а пълните й с пошлости и търговия ТВ-екранчета прихващат и привличат върху себе си погледа ни, зареян към красотата и етническите проблеми. А поезията се занимава именно с тези високи неща и затова съдбата й напоследък не е весела.
Има и още нещо, което не бих искал да премълча. В немалка степен - казвал съм го неведнъж - поезията сама е виновна за хала си , развитието й през миналото столетие към трудна разбираемост, капсулирането й в някакъв неин си енигматичен език ускорява охладяването на читателите към произведенията й. Но аз не се отчайвам - рано или късно ще се окаже, че човекът не може без духовното.
- Така ли беше по време на детството ви? Помните ли го добре? Има ли големи разлики между хората тогава и сега?
- Не, не помня добре детството си, но и да го помнех, като дете не съм могъл да оценявам хората, за да мога сега да ги сравнявам с днешните. Мога да кажа само за общия въздух на обществото ни - защото това май е солта на въпроса ви, - че сравнен с днешния обществен въздух, този от 45-те години (като не говоря за липсата на свобода), както и по-ранният, този от, така да се каже, първия ни капиталистически период (като се абстрахирам от изстъпленията на фашизма ), някак си е "по-нормален". През последните години нравите на обществото ни претърпяха истински срив. Други хора образуваха горния слой на това общество, други са днес ценностите им, стилът на отношенията им, езикът им. Може би старостта прави да чувствам така нещата... но не правя тази уговорка само за да изглеждам по-умен! Всъщност мисля, че всички усещаме покварата на живота ни. С изключение на типичните й носители, то се знае.
- А тя поддава ли се на терапия чрез естетичното? Вярвате ли, че човек може да стане по-съвършен в близък досег с изкуството?
- Ужасите, които преживяхме в края на миналия век и в началото на настоящия, ни тласкат към скепсиса по този въпрос. Въпреки това с риск да изглеждам старомоден ще ви призная, че вярвам в облагородяващото въздействие на изкуствата. Красотата сама едва ли би спасила света, но мисля, че тя ще помогне на човечеството в усилията му да надвие зверското в себе си. Известен е образът на СС-овския убиец, който свири чудесно на пиано, и все пак за мен естетика и етика са родни сестри, неотделими една от друга. Спомням си как в юношеството си при един излет в Рила мъглата ме блокира за два-три дни в една малка хижа - Заврачица или Грънчар - и какво щастие бе за мен, че в чамовата библиотечка на пазача се намери "Щурецът край огнището" на Дикенс, - сякаш някаква материална сладост, някакъв нектар се вливаше в душата ми при светлината на газовата лампа. Сега и аз - с другите сноби - се усмихвам на задължително-щастливите финали в романите на този велик писател, но чувствам, че ако имам нещо добро в душата си, то едно зрънце от него ми е от онова мое рилско четиво. Личният ми случай естествено няма доказателствена сила и все пак...
- Но изкуството може да бъде и тежко като кошмар...
- Разбира се, аз говоря за изкуството, което - както казва Пушкин - "пробужда добри чувства". Разбира се, има и друго - антиизкуство, - което насажда отчаяние и неверие в човещината. Но в огромното си мнозинство писателите не вървят по този лош път. Аз - въпреки познатата дума за добрите намерения, които застилали пътя към ада - често оценявам художествените произведения не толкова по майсторството на авторите им - майстори, дал Господ!, - а по чувството ми за техните намерения: защо еди-кой-си е написал творбата си, дали за да ми демонстрира колко е талантлив, или за да стори добро дело?... Впрочем аз май влязох в противоречие със себе си, като сам допуснах това "писане, за да...", което отрекох преди малко. Какво да правиш - нещата, както казах, са сложни.
- Майсторлъкът в поезията и киното, в изкуството изобщо - Божа работа ли е той, или е повече плод на огромна амбиция и труд?
- Разбира се, че е, както казвате, Божа работа, т.е. вродена дарба, способност да чувстваш и създаваш красота. Но както всички знаем, дарбата се развива и това става чрез себеотдаен труд. А способността да се трудиш себеотдайно, да не те мързи също е Божа работа.
Трудът обаче се извършва не чрез упражнения, а в процеса на творчеството. За мен в този процес ролята на труда, на усилията за постигане на съвършенството е от първостепенно значение. Напоследък, когато се говори за хората на изкуството, често се употребява за някого думата "перфекционист", пък според мен "перфекционист" и "художник" са синоними - възможно ли е, когато създаваш художествена творба, да не се стремиш към съвършенството, да гледаш през пръсти на работата си, да си казваш: "А бе, може и така!" Как за създателя на космически кораб ще е немислимо да остави недобре закрепена някоя плочка от облицовката му, а на създателя на стихотворение ще е позволено да одобри творбата си за поетически полет, когато усеща, че нещо в нея май би могло да бъде по-добре казано. Там, където нещата са "май", истинско майсторство няма. При това дотук, говорейки за труда, явно мислехме главно за формата, а тя е свързана, както знаем, със съдържанието и оттук - с "майсторлъка" да виждаш света по новому и по новому да правиш видим за читателя този нов свой свят. А това също иска и дар, и труд. И амбиция, естествено...
- А обидно ли ви е, когато някои ви свържат с лявата част на политическия спектър, преди да обърнат внимание на творчеството ви? Това справедливост ли е, или начин за омаловажаване, за дискретно пренебрегване във вътрегилдийната конкуренция?
- Да ви кажа право, не ги знам какво говорят за моя милост тези някои, но предполагам, че изказванията им са породени от прекаленото изостряне на политиката в живота ни. Ако говорим за характеристиката на убежденията ми, като на "свързан с лявата част на политическия спектър", то тази характеристика е справедлива и тези, за които говорим, дори биха се чувствали още повече в правото си, ако биха "обърнали внимание на творчеството ми". Но аз разбирам смисъла на въпроса ви: грубост е наистина да омаловажаваш едно писателско дело, без да го познаваш, защото обществената позиция на автора не съвпадала с твоята. А и за каква "дискретност" можем да говорим в случаите на такова глупаво политизиране и каква "гилдия" е нашата при страшното разводняване на писателската среда и взаимното игнориране на двете й течения!...
- Това ли е бедата в културата ни - разводняване и игнориране? Изобщо какво липсва на културата ни, а с какво следва да се гордее?
- По всяка вероятност ще ви кажа неща, познати всекиму. Може би и ще се усмихнете, защото пак ще трябва да започнем с турското робство. Но така е, то е прекъснало и спряло за столетия духовното ни развитие, тъй че колкото и да се връщаме към далечното минало, новата ни модерна култура фактически се ражда преди век и половина. В резултат тя в ново време се е развивала под силното влияние на редуващите се другаде школи в науките и изкуствата. След това за цялата втора половина на миналия век културата ни бе изолирана от това, което ставаше на Запад, а напоследък пък същият Запад безпрепятствено залива книжния ни базар (грешката не е случайна!) с най-долнопробната си продукция. И така в областта на духовното все нещо застигаме, нещо наваксваме... Спомням си, че по време на социалистическия реализъм на литературното ни поле се появиха група млади и даровити критици, които в тайния си бунт срещу задължителните схеми в изкуствата зовяха за едно отваряне към света. Сочеха за образци модерната европейска и американска белетристика, а след това по силата на обстоятелствата бързо развиха обратната теза: за едно връщане към нашенската си традиция, взимайки за пример свежестта на Софрониевото житие. Напоследък пък, прескачайки етапи, гледам, че се увличаме по нови за нас чужди теории, които вече бледнеят там, където са се породили. Боледуваме, изглежда, от някакъв таен комплекс за малоценност, който още се крие в нас - няма да говоря за чуждиците, кирилицата, сервилността и т.н.
А пък този комплекс - убеден съм в това - е лишен от истински основания, защото, като ме питате с какво следва да се гордеем, глаголът не ми допада, но бих казал, че по духовна линия няма от какво да се срамуваме пред другите нации: за споменатия век и половина новата ни култура, тръгвайки почти от нулата, е стигнала равнището на страни, имащи зад себе си - в поезията например - непрекъснато развитие от Шекспир, Ронсар и Данте до днес. Повтарям, влиянията, които сме изпитвали през този кратък период, са били - и продължават да са - силни, но бих искал да зная какво би останало от духовната самостоятелност на трите нации, които взех наслука, ако бяха имали злощастна история като нашата. Уви, езикът на нашата култура е "малък", а предубежденията към нея у чуждите култури са големи. Трябва да вярваме в бъдещето и да работим за него!... Но да приключим тази наша беседа - твърде дълго говорихме за нашите писателски работи, а читателите ви си имат немалко материални грижи.
- Е, нали не само с хляб се живее...
-Така е, но това се разбира след години или десетилетия...

НОВИ СТИХОВЕ

ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО

Когато вече старостта ни е,
уви, безспорна, щем, не щем,
привличат нашето внимание
ту тоз, ту онзи нов проблем.

Тъй, сякаш пред писмо загадъчно,
не мога днес да разчета
това, че толкоз безостатъчно,
човек изчезва от света.

Учудени, недоумяваме:
тук бе и в миг се изпари!
...А как в света се появяваме,
не се запитваме дори -

естествено е дребосъчето
да претендира за живот,
и разума ни не измъчва то
с въпроси от абстрактен род.

И ето, туй противоречие,
ми трови старческия ден,
и затова си мисля: не че е
проблемът свързан лично с мен,

но длъжни сме да процедираме
със малко логика поне -
какво е туй: едно разбираме,
а пък обратното му - не!


ПОВРЕДА В МРЕЖАТА

Един кош важни работи, пропуснали срока,
имах снощи да свърша, и в миг спряха ни тока!
Поне денем да беше, а той взе, че угасна
вечерта - със две думи, неприятност ужасна:
нито книга да взема, нито ред да напиша,
телевизорът, тъмен, мълчи в своята ниша
и можех единствено да седя във креслото
и, вторачен във тъмното, да си мисля каквото
ми дойде наум. И така, по принуда,
петнайсет минути, мълчалив като Буда,
се домогнах до мисли, е, не всички елмази,
но три-четири свестни, и сред тях беше тази,
че както заети сме непрекъснато всички
да мислим за работи, крайно важни в кавички,
във същност за нас генерален проблем е,
че за истинско мислене не намираме време.
Погледнах навънка
през завесата тънка:
затъмнен бе кварталът и, уж стари познати,
бяха всички прозорци само черни квадрати,
но сега в тях не виждах нищо мрачно, зловещо,
а, напротив, си казах: И там мислят над нещо.


СУЕТА СУЕТ

Тази жажда за слава! До въздишката сетна
човек си остава със душица суетна.
Днес
трима читатели
със чувствителност висша
(тоест
почитатели
на каквото напиша )
на гости ми дойдоха и вместо букет
във дар ми поднесоха един слънчоглед.
Беше толкова хубав - със главата му жълта
неочаквана радост във дома ми нахълта!
Но гостите почнаха: какъв майстор съм бил
и как неподправено при мен бликало чувството,
и как бил съм пробил
свой нов път във изкуството,
модерно по същност, но без отказ от римата,
като формоподдържаща... И тъй дълго и тримата
продължиха с възхвалите в същия дух,
че аз най-накрая съвсем се надух,
тъй че после, останал със подаръка сам,
дълго крачих из стаята, преизпълнен със срам,
и понеже се движех насам и натам,
а жълтата пита
дори не опита
да ме следва със поглед, го обърнах на смях:
нещо може би струвах, но чак слънце не бях...


УПЛАШЕНОТО

Двама млади съседи
имат малко дете
и таз случка със него
ми разказаха те:

Той веднъж от почерпка
в полунощ се прибрал
и жената му вдигнала
съответен скандал.

От шума им детето
да заспи не могло
и в уплаха ги слушало
от свойто легло,

но когато баща му,
за да бъде простен,
обещал, че ще стане
друг от следния ден,

то сълзите си с мъка
удържало дотук,
на врата му се хвърлило
с плач: Не ща да си друг!

...Този разказ приличаше
на нелош анекдот,
а бе късче от техния
всекидневен живот

и аз виждах ги двамата,
как омекват и как
утешават с целувки
своя плачещ юнак,

но понеже бе разказът им
придружен с весел смях,
аз усетих в душата си
таен укор към тях

и все пак зарад малкото
се почти просълзих,
тъй че случката с него
породи този стих,

зле римуван, нахвърлян
върху първия лист,
но със край, който ще ми се
да е нежен и чист,

светъл, тънък, прозрачен
като лятна дъга,
със шест цвята от радост
и един от тъга.

ФОРМУЛЯРЧЕТО

"Зачеркнете ненужното!" - тези думи, познати
от безброй формуляри, днес ти идат наум,
когато поеме назад мисълта ти
по извървения през годините друм.

Колко много ненужни малки случки, които,
остарял, си припомняш с леко чувство за срам.
Формулярчето с тях е за другите скрито,
но нали си ги знаеш, че те още са там,

и не само "ненужни", а и смешни, и грешни:
оназ глупава дума, оня пуяшки жест,
онуй стихче, което пред четците ти днешни
не би ти направило особена чест.

А пък тез твои грешки, те не са нито много,
нито тежки, сравнени с този подъл наш свят,
но и туй ти сравнение те осъжда тъй строго,
че поглеждаш към себе си с допълнителен яд.

И те, тъй или иначе, ти развалят покоя:
- Каква глупост! - си казваш. - Где съм бил? С кой акъл? -
Пък акълът ти бил е тоя същия, твоя,
с който сигур отново да сглупиш би могъл.
"Зачеркнете ненужното!" - много лесно се казва,
а и може наистина да е лесно за друг,
но ти свойто "ненужно" ще го носиш във пазва,
докогато инфарктчето теб зачеркне от тук.
архив на поета
Валери Петров
65
5826
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
65
 Видими 
30 Юни 2007 01:29
Да си жив и здрав още дълго, бай Валери-ти, Поете български и истински!
30 Юни 2007 01:42
Прозаграфе и бай Валери ли при бай Волен, бе?
Тцтц сигур за оди ще да е закъсал болнавия
ми като са е обградил с прозаици
30 Юни 2007 02:00
Милият Валери Петров!
Когато прочитам нещо от него, винаги ставам сантиментален. Но това после, след като, изтръпнал, видя името, и трескаво прегледам анотацията да не би, недай Боже... Е не, и тоя път не, ура! И съм благодарен за всеки ред, и да не съм съгласен с нещо, и за това съм благодарен.
30 Юни 2007 02:19
Малкият Голям Човек! Поклон!
30 Юни 2007 08:34
"И мисли, никакви на вид,
Чудесно стават под перото,
И погледът ти е открит
За хубавото и доброто...
"

Поклон!

30 Юни 2007 08:40
Умни приказки.Колективният ни комплекс за малоценност не е таен.Доста знаем вече за кучето, къде е заровено.Нахлуването на чуждиците има обяснение.Има обяснение и мутроархитектурата.Самоподценяването на духовните ни постижения върви например ръка за ръка със самоподцняването на българските домати, на българските лекари и учители.Бясното унищожаване на българската природа, превръщането на живота ни в пустиня, много добре се знае.Знаят се и хората, които са за връзване, за да дишаме чист въздух.
30 Юни 2007 09:05
И не го казва за първи път Поета, hamalin:


Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
.............
Тъй, както драсках си, и ето,
насред започнатия стих
във сгъвката на канапето
забравени неща открих.
И мисля си, загледан нямо
към инак веселия свод,
че може нещо по-голямо,
по ценно в нашия живот
да е успяло да се скрие,
загуби, мушне, изпари
и неговата липса ние
да не усещаме дори...

30 Юни 2007 09:10
защо малоценност, във всеки малък народ го има, не сме различни, а слугинажа тук е форма на живот, колкото по верен значи повече тъп, коленичил пред господаря и подъл сатрап към другите надолу.....човещината, без нея означава някакъв робот да си станал, без мисли и без свяст, добър и човек е бай валери, Господ длъжност му е дал такава, с думи да теши
30 Юни 2007 09:57
30 Юни 2007 10:48
Драги приятели, предлагам ви да чуете “Простите неща” и “Съседът” прочетени от Валери Петров. Запазете си ги, така и гласът му ще остане с вас.
А ако се замислите за “Съседът” – по-добра картина на това, което правим след промените трудно ми е да си представя...
Натиснете тук
Натиснете тук
30 Юни 2007 10:58

Защо поезията и духовното западат, а изкуството опошлява се чуди Валери Петров. Моят отговор е, че нито едното е вярно нито другото. Напротив, днешният човек е по-"духовен" от вчерашния. Това, което се е променило са изразните средства. Просто един цветен филм е по-привлекателен от черен текст. Просто е. От там нататък разлика няма. Освен може би и тази, че една книга може да се направи от един човек, но един филм - НЕ. Вече са нужни повече усилия. Нужен е ЕКИП, инвестиции... Но във всяка сфера е така и изкуството не прави изключение.

Бъди жив и здрав, Валери Петров!

30 Юни 2007 11:34
Добър поет е Валери Петров, като последен социалистически "мохикан". Малко е стеснен в идеализмът си, а животът преля от това русло и то въпреки всички оплаквания - за добро.
30 Юни 2007 11:47
30 Юни 2007 12:12
Рядко вкусваме изящна българска реч -

Благодаря!
30 Юни 2007 12:21
Промити мозъци!...Посредственност!..Много лъжи!
Вкратце комунистичeска "култура".
30 Юни 2007 13:06
ефел публикувай поне едно стихотворение откъдето и да е, вкуса ти да премеря,
30 Юни 2007 14:13
Благодаря на редакторите за съботния подарък. Удоволствие е да се чете Валери Петров. Благодаря и на Графа, за връзките към аудио файловете. Да, щастието е в простичките неща, като прочитането на едно стихотворение от такъв талантлив и мъдър поет като Валери Петров.
30 Юни 2007 15:14
ефел, без да искаш се издаде, отнеми газ, нещо си възбуден, пише се така:посредствен, посредственост, посредствеността.
30 Юни 2007 16:45
Благодаря на Графа за линковете!!! Ех, този Валери Петров, просто е чудесен!!! Благодаря ти, майсторе, за прекрасното слово и още по-прекрасните чувства, които в нас събуждаш! Поклон!
30 Юни 2007 17:33
Това е човек, от който струи Добро.
30 Юни 2007 17:48

Baron Sesigopipa,
щом такъв отявлен антикомунист като Иван Костов, за четири години пълна и неограничена власт, не доказа и наказа БСП за разрухата, значи никой и нищо немой да напрай. Просто е като фасул. Тъй че недей сега си го изкарвай на Валери Петров.

30 Юни 2007 18:19
Благодаря, Валери Петров, че те има, та можах да видя на живо и чета, и рецитирам, и плача с най-истинни сълзи от едно присъствие на Великото!
.
Политиката не е място къде един поет пише стиховете си, там е мястото където поета се употребява в името на най-свидните му герои - това прави и БСП с Валери Петров, демострира притежание.
Поетът пее и плаче с Народа и Народът пее и плаче зарад Поетите си!


България на българите-европейци!
Виделина Вам!
30 Юни 2007 18:36
Baron Sesigopipa,
30 Юни 2007 19:15
Сирена, тук не говорим за комунизъм и антикомунизъм.
Говорим за анонимни констатации на така наречените "интелектуалци" или поне "духовни водачи на народа".
От тази анонимниост поощряваща квалифициране на информацията като строго секретна за айдутлуците на партията рущител затова сме най бедната държава в Европа.
Лендзенето на недосегаемата мутра Маджо , приятел на Румен Петков е най красива илюстрация за това което говоря.
И подръжника на таз партия изведнъж плаче за покварата???!!!!


30 Юни 2007 19:29
оloгоFLените да не се обаждат.

Поклон на Валери Петров!

/превеждал Шекспир, без да знае английски/


30 Юни 2007 19:34


Валери Петров е поет чаровник и на тази възраст дори още по-очарователен, отколкото преди. Дано суетата му /всеки е суетен, поетите най-много/, за която мило си признава, не му се обиди и да го напусне, защото си мисля, че докато човек е суетен, е жив и все още млад.

За СУЕТА СУЕТ,
30 Юни 2007 19:34
Кой иска днес Шекспир, секи иска Маджо и Мухобойко Борисов...
30 Юни 2007 19:47
Благодарим ти , че те има , Валери!Бъди жив и здрав
30 Юни 2007 19:50
Не. Просто един човек му превежда текста грубо, без рими, а той го дооформя.


30 Юни 2007 23:23
Не, не, и друг път съм го казвал, FL не може да е истински, това е творение на редакцията на Сега. Може и на някой друг, няма значение, но е измислен образ. Толкова дивотия в един човек, това не е възможно.
30 Юни 2007 23:27
Валери Петров е поет когото чета с удоволствие. Учи на човещина. И перото му е изящно. Какво повече да иска човек от един поет. Допълнителните претенции за политическа позиция - към политиците. То хора с мегафони крещящи за недъзите и сега бол.
30 Юни 2007 23:29
FL, прав си!
Валери Петров ще "изчезне" по силата на житейската логика.
Въпросът ми към теб е: - А поезията му?!
И тя ли ще изчезне?
Май заради това злобееш толкоз, щото знаеш КАКВО СЛЕДВА!
След теб ще остане единственно...написаното в този форум.
А написаното от Валери Петров остава другаде!
30 Юни 2007 23:36
Не остава написаното във форума, уви! И то не е навеки.
Май след 5 години архивите се чистят.
А как ще преживеят тази загуба тези, които са преживяли,
ама просто не ми се мисли...
Затова някои творци и блестящи пера трябва да се молят - Господи, дано да не надживея Форума на СЕГА!
30 Юни 2007 23:49
Вевче, и ти си права, "...но нас все ще ни четат..."!
И препрочитат!
Тъй де
01 Юли 2007 00:25
Екстроверт с казва от лат.корен "екстериор".Отворен навън.
Не от "екстра", което е съвсем друго.
Българите образовани през комунизъма са малограмотни.
Което е още по лошо не различават лъжа от истина.(Не искат и да различават)
01 Юли 2007 00:28
А Валери Петров ще остане и след 5, и след 10, и след 50 години.
01 Юли 2007 00:46
ефел ти си досадноеднотипен под всичко на тема българска култура, стиховете му са топли обичливи с човешко чуство, такива вече рядко пишат, в тях кое не ти хареса, или са неадекватни на поквареното време и ти под вола търсиш теле на твой акъл
01 Юли 2007 01:00
Цялата тази филипика ми напомня историята на Мусаши; най-великия майстор на меча във феодална Япония. На времето, обаче, мненията били разделени - едни казвали че Мусаши е най-великият, други казвали че някой си друг (не помня вече името), също много известен самурай, е най-добрият.
Накрая и на двамата им писнало и си обявили дуел на някакъв остров. Другият отишъл няколко часа преди уреченото време на дуела, и зачакал със секундантите си да се появи Мусаши. Мусаши го нямало никакъв, и тъкмо когато всички се чудели дали въобще смята да се яви, се задала лодка, със самотен гребец - Мусаши. В момента в който лодката опряла в пясъка, Мусаши скочил на брега, грабнал едното гребло, затичал се към противника си и го праснал с греблото по главата, убивайки го на място.
-
На Ейджи Йошикава (който пише романизирана биография на Мусаши), обаче, не му минават тея номера. Мусаши не се е появил сам - друг е гребял лодката - някакъв си рибар. Мусаши седи в лодката, реди мъдрост след мъдрост, коан след коан, сере мрамор, разсъждава за живота вселената и всичко останало, и дялка дървен меч от някакво парче дърво. Като стигат до острова дървеният меч е вече издялкан, и боят започва - дървеният меч на Мусаши въплъщаващ "духът на Мусаши" срещу твърдата стомана на противникa му, олицетворяваща "механичното умение". И, след дълъг дуел, Мусаши удря противникът си по главата и го убива.
Така, Йошикава успешно лишава историята на Мусаши от всякакъв истински дух.
-
Като човек със стил, Йошикава разбира разликата между style, nostyle и freestyle. Това което Йошикава не разбира е, че freestyle не е просто всякакъв style, a e всякакъв style включително и nostyle.
Йошикава не може да допусне, героят му да се окаже Nostyler. Йошикава е готов да промени историята, само и само да направи героя си Freestyler.
Така Иошикава прави героя си Nostyler.







Редактирано от - AVG на 01/7/2007 г/ 01:19:18

01 Юли 2007 01:23
Велик човек. Винаги се захласвам като го чета. И няма да престана да го чета докато съм жив, така както няма да престана да чета Шекспир и Димчо Дебелянов. Не виждам кой друг от поетите след Девети септември 1944г., е демонстрирал с творчеството си какво чудо е нашият прекрасен език.
01 Юли 2007 02:32
Аз също ценя и чета поезията на Валери Петров.
Безспорен поет е!
Обаче това, което е поместено по-горе според мен не е на познатото ми негово ниво. Малко съм изненадана от възрастта му. Мислех го за по-млад, може би защото напоследък и самата не усещам как годините се търкалят край мен, като снежна топка и не ми се иска да призная, че тази топка става все по-огромна.
Но... възрастта си е възраст. И бих била по-удоволетворена, ако той вместо горните няколко свои делнични откровения за съвсем тривиални неща бе написъл една изповед за покаяние на греха си, че е бил поддръжник на левите сили, които съсипаха Родината ни.
Едно негово искрено сбогуване с Призрака на комунизма, което да е на висотата на поемата му: "СБОГОМ, МОЕ МОРЕ..."
Не е достойно за творец от неговия мащаб да си тръгне от този живот, все едно, че не е живял в своето време. Че не е видял, не е почувствал трагедията на безброй творци, умъртвени като мухи от неговите леви съидейници. Подкрепяйки ги той става съучастник на стореното от тях.
И, ако не се покая, над спомена за него винаги ще има една тъмна сянка...
01 Юли 2007 09:32
FL:
30.6.2007 г. 12:21:00 ..Посредственност!..

Посредственост вярно че се пише с двойно н. Само че в руския език.


FL - агент на Путин, на КГБ!
Срам! Позор! Смърт! Ура!

Редактирано от - Чарли Дарвин на 01/7/2007 г/ 09:33:26

01 Юли 2007 10:11

Теодора Астро, а дали Иван Костов някога ще се покае, че беше антикомунист само на думи. Че ни излъга два пъти (1992 и 1997-2001) най-безсрамно.

01 Юли 2007 13:26
Не е достойно за творец от неговия мащаб да си тръгне от този живот, все едно, че не е живял в своето време. Че не е видял, не е почувствал трагедията на безброй творци, умъртвени като мухи от неговите леви съидейници. Подкрепяйки ги той става съучастник на стореното от тях.
И, ако не се покая, над спомена за него винаги ще има една тъмна сянка...

Теодора,

Редактирано от - б.б. на 01/7/2007 г/ 13:28:00

01 Юли 2007 14:17
Необходими отбивки, които са полезни.Иван е самовлюбенец, нарцис, което е болест.Примери бол.Наградата с ме4а, което си е пикня, но той се върза, защото е слаб дух, малокултурен 4овек.Дето кара хората да подска4ат, това беше не4овешка провокация, гавра, подиграфка, криминална постъпка.Иван4о има и досие.Това е истината.
01 Юли 2007 18:22
Сирена, тука става дума за различни, за несравними неща, за различни личностни величини.
Синият балон Иван Костов се завъртя над българското небе, спука се и вятърът на времето отвя парчетата. Скоро никой няма да си спомня, че го е имало. А слабичкият на вид Валери Петров е личност с трайно присъствие в българката култура. Неговото име и дело ще ги има докато свят светува.
Омерзението, за което той споменава, не е отсега.
Ако сега падат на видно глави на мутри, то когато левите сили наложиха своята власт, са трепани елитни творци, които нямат никаква вина. (Извинявам се за употребата на грубата дума, но тя най-точно отразява мерзостта на извършения след 9-ти септември 44-та г. интелектуален геноцид над нацията ни, на който геноцид Валери Петров е жив свидетел.)
До голяма степен тъкмо това някогашно прочистване на българското общество откъм здравомислещи личности е предпоставката да се появи фигурата на Иван Костов. Един от многото родни абсурди. Как може да се вярва че човек, чиято съпруга и майка на децата му е видна комунистка ще е антикомунист?!!

Всяко действие, всяка изречена или написана дума, всяко послание от Валери Петров са и ще бъдат пример за поколенията българи.
01 Юли 2007 18:35
Покварата от живота, бай Валери, не започва от днес. Покварата започна с това, че комунистите извършиха нечувано насилие над душите на хората. Че с насилие изтръгнаха вярата им в Бог и вековните им традиции. Навремето кое е добро и кое е лошо го казваше Бог. Вие наложихте да го казва партийният секретар. Сега партийния секретар го няма. Кого да слушат хората? Няма ги вечните истини. Прекъснахте културните традиции. Пошлостта и лошия вкус идват от ваше време. Да вземем ширещата се и критикуваната от вас чалга. От една страна явлението чалга е освобождаване на духа, израз на духовна свобода, онази свобода, която вие отнехте на хората, т.е. да творят свободно. Това е положителното. От друга страна чалгата е проява на лош вкус, творческа немощ, клозетна лирика, некултурност, долнопробност. Но това е културното ниво на народа ни, каквото вие го наложихте, но без цензура. Вашето културно ниво без цензурата ви. Не сте направили хората по-културни, по-изискани, това е. Тези хора не са се развалили за една петилетка.
Пак се връщам като пример на чалгата. Публиката е жадна за текстове, за музика, но поетите са немощни, нямат продуктивност. И тогава започват да доминират селските стихоплетци. Като им слушам текстовете, аз не бих имал проблеми да ги пиша подобни. Но аз зная, че това, което мога да го напиша и аз, това вече не е изкуство.
Дотам я докарахте, бай Валери, и вината основно е ваша. Не я прехвърляйте другиму.
01 Юли 2007 20:03
Както е казал Народния писател Вазов "и той на своя ред ще си отиде и нему трева ще никне над праха!Едни ще плачат, други ще проклинат(FL), но неговите песни все ще се четат!"Явно четем Народен поет като се пооттърсим от неминуемия субективизъм!
01 Юли 2007 20:07
не знам кой какво разчиства със Поета, откога убиват талантите на българия, фашистите не са го правили, същото е, после комунистите продължават и сега, проклятие е да се родиш добър свястен и морален тук, а бай ви валери некому да е слугувал да лял елеи за прослава, майче не, кротък, замечтан, лирик, да не е Исус че с греховете на света сте го накачулили, защо не ги понесете вий, неговата служба е да прави хората добри
01 Юли 2007 20:22
И като плюнахте по тоз светъл човек и най-голям наш жив поет, вдигна ли ви се самочувствието? Съизмерихте се с него, да?


А простотия у нас винаги е имало и винаги е била велика сила, независимо дали при соца, дали преди него, дали сега. Де го Алеко? Яворов как си е отишъл? А Гео Милев и Йосиф Хербст?
А Валери Петров що не го издаваха 10 години?
Обаче да се покаел, викат тука некви пигмеи. Бе що не си..... !







01 Юли 2007 20:36
Gozambo,
ПП а на червените червиви шафрантии

Редактирано от - б.б. на 01/7/2007 г/ 20:38:47

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД