Инстинктивната реакция на завчерашното съдебно решение делото "Локърби" да бъде прехвърлено под юрисдикцията на шотландския Върховен съд е остра и неподправена: това е тежък удар срещу една правна система, която винаги се е гордяла със своята висока почтеност и праволинейност.

Шотландският закон е коренно различен от английския. Той се основава на римското право и има определени законови положения и механизми, които защитават невинните от съдебни грешки. Както е казал големият експерт по юридическите въпроси лорд Стеър, този закон се основава на "повелята на разума".

Следователно, когато шотландската комисия за преразглеждане на криминалните дела обяви, че все пак допуска възможността либийският атентатор да е бил погрешно осъден, това



срива основите



на всичко, градено върху цели 13 години разследване. Основи, върху които лежеше цялата тежест на шотландската политическа и правна система, трудът на полицаи и дипломати, чиято задкулисна дейност и обединени усилия успя да изправи двамата заподозрени либийци пред съда, създаден специално за този случай в Холандия.

Как е възможно човек да бъде осъден за едно от най-страшните терористични злодейства в следвоенна Великобритания въз основата на доказателства, които издишат? Възможно ли е обвиняемият никога да не е припарвал до малтийския магазин (според обвинението Меграхи е купил куфар "Самсонайт" именно от Малта и в него е поставил бомбата, б.р.), който е ключов за доказване на обвинението? Как може 14 висши представители на изпълнителната и съдебната власт в Шотландия и цяла плеяда елитни съдии и прокурори да са участвали в дело, което може да се окаже една от най-зрелищните грешки на правосъдието? И която със сигурност ще лепне позорно петно върху цялата правосъдна система.

Дали наистина е допусната



такава грандиозна грешка?



Отговорът е: кой знае. Имаме много основания да кажем, че правосъдната система действа бавно, но за сметка на това сигурно. Ако съдът приеме за основателен иска на Меграхи, тогава правдата в крайна сметка ще възтържествува. В същото време това ще затвори устата на цялата орда привърженици на теорията за конспирацията, които още от взривяването на полет 103 на "Пан Ам" над Локърби се надпреварват кой ще скрои по-фантастична теория за случилото се.

Това, което става ясно от резюмето на комисията (цялото заключение е от 800 страници доказателства), е , че по-екстравагантните твърдения на защитата за умишлено подхвърлени доказателства са неоснователни.

Никой не може да обвини в липса на безпристрастие комисията, в чийто състав се включват както хора, несвързани със съдебната система, така и криминални експерти, и която разполагаше с три години да преразгледа всички тези твърдения.

Следователно имаме всички основания да заключим, че полицейското разследване е извършено професионално, уликите са прилежно събрани, следата от развалините край Локърби сочи към магазин за дрехи в Малта. Поне на повърхността либийската връзка изглежда убедителна.

Най-лошото е, че



новите доказателства,



които хвърлят сянка на съмнение върху участието на Меграхи в атентата, не са били разгледани както трябва в съда. А също и фактът, че определени материали, които са били достъпни за обвинението, никога не са били показвани на защитата. Непредоставянето на доказателства е основно нарушаване на съдебната процедура. По време на обжалването то ще стане причина да бъдат повдигнати множество сериозни въпроси как е било допуснато това.

Нищо не е наред, когато правната система може да си позволи пропуск при такъв важен процес. Комисията с право заключи, че тези нарушения поставят под въпрос присъдата.

Но не поставят под въпрос основите на правната система.