Поглъщането на компании е любима тема на медиите. Защото е жизнено важна за най-големите рекламодатели, т.нар. "брендове" (сиреч големи, световно познати и силно напомпани марки). Повечето от тях отдавна са преминали зенита си и единственият начин да си осигурят двуцифрения растеж, който поддържа интереса на инвеститорите, възходящия борсов тренд, а оттам и заплатите, премиите, опциите и др. благини на висшите си шефове, е



да се хранят с компании:



млади, жизнени, с нови идеи и продукти, които да обновят овехтялата продуктова палитра на "бренда". Поглъщането е всъщност доминиращият модел на растеж днес. Поглъщай, за да не те погълнат. Цели индустрии живеят от бизнеса с поглъщанията, осигуряват на "брендовете" подходящ за поглъщане фураж от дребни и средни фирми. Броят на сливанията и поглъщанията се удвоява за по-малко от 3 години. Индустриални анализатори, финансови посредници, прависти, рекламисти, медии се хранят от корпоративния пир. Помислете за това следващия път, когато някой умник се прехласва в екстаз от поредното изкупуване на обещаваща българска фирма. Защото у нас едва започва



ерата на фирмените покупки



Тепърва ще убеждават всеки собственик колко по-изгодно е да продадеш стабилно работещата си фирма, отколкото да продължиш сам в бизнеса. Налагането на това убеждение е световен процес. Финансовата индустрия е негов двигател, макар да е сравнително скромен консуматор на фирми. (Образно казано, финансистите са нещо като сводник при поглъщанията - други са консуматорите, но посредникът касира печалбите от бизнеса с поглъщане.) Спонсорират се десетки хиляди изследвания, проучвания и промоции, за да се наложи мнението, че в съвременния свят няма място за умерено големи фирми. Че те просто не могат да издържат на конкуренцията на великите брендове. Че за фирмите, прекрачили прага на значимост,



единственият изход е да се продадат



на някой гигант. В доста случаи това наистина е така, но далеч не винаги. В стремежа си да докаже несбъдната теза, тези дни един англоезичен бастун с български корен написа, че никоя българска фирма няма шанс да пробие, освен ако не бъде подходящо купена поне от някой инвестиционен фонд (т.е. препродавач на фирми). Всяка година големите поглъщали 20% от дребните и средни конкуренти. Още толкова фалирали и изчезвали, разгромени от яките "брендове". Язък за пищните дипломи на този пирон! Ако освен да рецитира го бяха научили и мъничко да мисли, би се усетил, че в този ред



след 3 години български фирми няма да има,



поне не такива, дето си струват приказката. За споменатия майстор на бизнес администрацията и подобните му мислители илюстрираме с картинки. Умниците казват: един бик опасва за известно време 20% от ливадата, още 20% от тревата изпотъпква. Значи тревата няма никакъв шанс - след 7 такива периода тревата ще е или опасана, или отъпкана. Глупости, защото тази теория не отчита най-важния фактор: докато бикът пасе и тъпче, тревата расте. На мястото на погълнатите и съкрушени в конкуренцията фирми всеки ден никнат нови, млади и гъвкави, които заемат опразнените ниши, измислят идеи, налагат продукти, развиват успешни бизнес модели. На това му викат



органичен растеж,



ръст за сметка на собствен потенциал (идеи, умения, сили, капитал и др. фактори). Този тип развитие не е само алтернатива на растежа чрез поглъщане. Всъщност това е единственият възможен растеж. Поглъщането е само форма на усвояване на чуждия, вече постигнат органичен растеж. Макар в съвременния свят трудно да се намерят именити фирми, които да са станали гиганти само за сметка на органичен растеж, има и такива, които растат предимно органично. Епъл и Нокия ми се струват добри примери. Гугъл спечели място сред 500-те най-големи в света за сметка на органичен растеж и едва наскоро се зае с мащабни изкупувания на млади фирми с нови идеи.



Проблемът е да прескочиш прага



на критичния обем. Много успешни, истински брилиантни и професионални фирми задържат експанзията си до предела на стабилност и растат устойчиво, запазвайки малък до среден обем. Други се понасят на крилете на успеха, пропускат оптималния момент да се продадат изгодно и се препъват в критичния праг на размера: много

лесно е да надцениш възможностите си, да "преядеш" с кредити, а при първия напън на конкуренцията да се окажеш неспособен да издържиш умело аранжиран дъмпинг, кредитна обсада (изведнъж всички доскоро дашни банки не само ти отказват нови заеми, но в един глас си искат всички отпуснати пари - на падежа и нито ден отсрочка). Повечето фирми, паднали в капана на непремерен растеж и размер, се пречупват в първата сериозна криза. Единствените им алтернативи са фалитът или да се продадат далеч под оптималната цена. Не че конкуренцията с големите е невъзможна. Просто органичният растеж е тънка работа. Онзи, който усеща, че няма търпението, желанието или умението да отглежда органично растящ (с поколения) бизнес, по-добре да търси купувач, докато продажбите и приходите му вървят нагоре.