Мария Капон е родена на 8 април 1969 г. в Пловдив. Основното си образование завършва във френски лицей в Маракеш, Мароко, а средното - в езикова гимназия в Пловдив. Висшето си образование по продуктов маркетинг получава в Мюнхен. Говори писмено и говоримо пет езика - немски, френски, английски, испански и руски. Беше избрана за депутат с листата на ОДС, беше и зам.-председател на Демократическата партия. В момента е независим депутат и член на управителния съвет на сдружение "Европейски демократичен път" на Димитър Абаджиев.
- Госпожо Капон, как се оправят българските евродепутати със заплата, два пъти по-ниска от тази на чистачките в Брюксел?
- Българските евродепутати получават толкова, колкото колегите им от националния парламент. Затова въпросът може би трябва да е - как преживяват българските депутати със заплати, два пъти по-малки от тези на европейските чистачки? Отговорът е - несериозно е да говорим за заплатите на евродепутатите, тъй като те имат достатъчно условия, създадени от бюджета на Европейския парламент, да водят реална парламентарна дейност. Те имат възможност да назначават сътрудници, да поддържат приемни, както и много добри условия за работа в самия ЕП. Не трябва да забравяме, че те са депутати на 490 млн. европейски граждани. Отделно за сесиите получават хонорар. Някои го наричат дневни, но за мен като финансист това е хонорар, тъй като е за свършена работа - получава се само в деня, в който има заседания. Тази сума от около 280 евро е напълно достатъчна, така че да могат да живеят. Да не говорим, че ЕП поема всичките разходи за пътувания, медицинско обслужване и т.н. Така че според мен българските евродепутати имат пълната възможност да работят наравно и с достойно вдигната глава като всички останали евродепутати.
- Вашето сдружение "Европейски демократичен път" си партнираше с ГЕРБ на изборите за евродепутати. Какво стана с това партньорство?
- Резултатите от изборите показаха, че партньорството ни с ГЕРБ, БЗНС-НС и ВМРО беше успешно. Днес в ЕП има петима представители от листата на ГЕРБ, а ЕДП има свой евродепутат - Николай Младенов. Така че ние сме много доволни от това партньорство. То може да се развие. Резултатите от евровота показаха, че заедно можем повече. Победителите трябва да са благородни и затова е нужно отваряне към десните партии, защото в традиционната десница, въпреки че не получи мандати в ЕП, има достойни хора. Освен това много дясномислещи останаха по домовете си. Други пък търсят път, за да има истинска десница в страната - голяма, широка, такава, която е способна да промени статуквото в страната. Това е причината да смятам, че на предстоящия местен вот трябва да има модерна и ефективна програма за управление както на градовете, така и на селата, зад която те да застанат.
- Защо ЕДП има амбиции за участие на избори, след като е гражданско сдружение, а не партия?
- ЕДП е гражданско сдружение, които има една основа цел - да създаде една обединена нова платформа. В него има много политически активни хора, които са били през всичките години на прехода в различни партии. Други са от малкия и среден бизнес и не са участвали реално в политическия живот, но имат желание да променят страната. Затова може би е по-почтено към гражданите да имаме и политически формат и този въпрос сериозно се дискутираше на общото събрание на сдружението. Ние активно ще участваме в следващите местни избори - с гражданската си позиция, с идеи, със създаване на механизми, за да има прозрачно гражданско управление в местната власт. За всеки град е необходим отделен проект за нов начин на управление. Той трябва да е по-прозрачен и по-близък за гражданите, така че да може да се поиска вота на всички, които искат промяна. Тези избори са много важни, защото България е в нова ситуация след 1 януари 2007 г. Регионите и местната власт са най-силната власт - към нея са обърнати и някои от основните политики на ЕС. Така през общините може да се промени инфраструктурата, услугите, жизнената среда и стандартът на хората.
- Под шапката на ГЕРБ ли могат десните партии да спечелят местните избори?
- Шапки няма. Важно е да има глава, на която да сложиш шапката. Трябва да се води диалог с всички сили в дясно-центъра и да се намерят общи решения. Ние ще започнем от партньорите, с които сме работили на евровота, защото смятаме, че това е основата на успешния проект за България.
- Имат ли думата малките партньори на Бойко Борисов?
- Малки и големи партньори няма. Партньорите работят заедно, за да могат да дават различни идеи и да се подкрепя най-добрата, да се подкрепят най-добрите хора - най-талантливите и способните. Както в обединена Европа - страните не се делят на малки и големи. Важно е да се уважаваме и да сме почтени в общите си политики.
- Вие самата имате ли амбиция да се кандидатирате на тези местни избори?
- Кметството не е самоцел. Трябва да има разговори в център-дясното на база на програма. Да седнат всички на масата, да се каже как ще се управлява един град, какви са неговите приоритети, да се предложат всички възможни кандидати, които могат да реализират тази програма и всички, които могат да застанат зад нея. След това идва личното решение, което взема всеки кандидат.
- Как гледате на инициативата на президента за преизбиране на т. нар. успешни кметове чрез създадения за целта комитет от интелектуалци?
- Според мен това е предварителна работа за създаване на една партия на регионите, или т.нар. "путинизация" на страната. Това се вижда от всички, и Станишев го знае. Аз очаквам той да успее да се еманципира от прегръдката на Първанов. Чрез промените в правителството, които ще представи, ще стане ясно колко е голяма неговата смелост. Защото България има нужда от силен премиер, независимо че е от левицата.
- Какво мислите за т.нар. бизнес партии, които се създават сякаш само за да се избере определен кмет?
- По света предприемачите участват в политическия живот, като подкрепят политици, които знаят техните проблеми и могат да ги решават. За съжаление българските предприемачи не виждат този, който може да ги представлява наистина. Обикновено малките и средни предприятия са гръбнакът на една икономика и когато не могат да намерят истинските изразители на своите идеи, се опитват лично да участват в политиката. Когато става въпрос за местни избори, трябва да се говори активно с тях, защото те са част от живота на градовете. Не говорим за олигархо-милиционерските кръгове, а за истинските предприемачи. Един кмет не може да е успешен, ако не познава проблемите на бизнеса в собствения си град. Той трябва да създаде прозрачни процедури за обществени поръчки и публично-частни партньорства, в които да участват инвеститорите и фирмите. Бизнесмените трябва да са част от модерната десница и смятам, че някои от тези бизнес партии с удоволствие биха подкрепили десен кмет.
- Как виждате бъдещето на старите десни партии СДС и ДСБ, на които предстоят ключови конференции?
- Аз съм политик, не гадател. Но много се надявам да има стабилизиране на десницата. Според мен народна партия в страната може да има, когато се преформулират десните партии и напуснат вида, в който са. Обединени зад една нова платформа и с широка подкрепа от предприемачи, с модерни лидери - така може да се създаде един нов проект.
- Нова дясна партия на мястото на старите?
- Това е една от възможностите - СДС, ДСБ, земеделците, "Новото време", "Гергьовден" и всички, които искат да работят в общ проект за модерна десница. Резултатите от евроизборите показаха, че проектът ГЕРБ няма с кого да управлява и има нужда от партньор. Липсва вторият стълб за бъдещо управление на страната.
- Това ли е формулата за следващо управление без участието на партиите, които в момента са на власт?
- Алтернативата е получаване на пълно мнозинство. Вие вярвате ли в това? Историята показа, че коалиционни правителства с партии от едно политическо семейство могат да дадат успешен модел за управлението на една страна. Проектът "ГЕРБ" трябва да се развива интелигентно, но трябва да се търси и максимално широка подкрепа за едно ново правителство. Работата е политическа, а не механична. Едно е да събираш хора, защото предпочитат да са със силния. Такива, които се нагаждат, винаги има. Друго е да имаш партньори, с които имаш общи ценности и ясно осъзната обща политическа цел. Такива, на които можеш да разчиташ.
Говори писмено и говоримо пет езика - немски, френски, английски, испански и руски.
Не знаех, че езиците се говорят писмено