Либералният национализъм е ново течение в политиката. Естествено, понеже само по себе си понятието е нонсенс, то може да се пръкне само в нашия парламент, с родилните мъки на целия партиен абсурд. Теоретично погледнато либерализмът защитава индивидуалните човешки права, а национализмът в меката си форма отстоява колективните права на цяла една нация и в крайната си форма потиска точно индивидуалните права - свобода на вероизповедание, публична употреба на майчин език и прочее.

Та, абсурдната ситуация, за която става въпрос е, че хора, които изповядват либералната доктрина, действат и подкрепят тези, присъщи на крайните националисти.

Участници в създаването на либералния национализъм са НДСВ и ДПС, моментът на раждането е сблъсъкът на двете партии по темата задължителното гласуване. Това стана в четвъртък, по време на първото четене на измененията в закона за местните избори. Подмятанията между Лютви Местан и Минчо Спасов вече са известни. Спасов твърди, че демокрацията е отговорност (абстрактно понятие) и либералите трябва да подкрепят задължителното гласуване на всеки вот. Местан обратното - човек има право на избор. Бла-бла.

Нас ни интересува



какво се крие зад пиесата, която играят двете партии



На първо четене ДПС е невинна, защото практически отстоява философията на либерализма - правото на всеки да гласува или не гласува. Но това е на първо четене. Второто ще го почнем след малко.

Като начало е интересна позицията на НДСВ. Изненадващо и много упорито, претендиращата за либерална партия на бившия монарх реши да прокара задължителното гласуване на избори. По време на дискусиите дори се хвърляха заплахи по отношение на тези, дето не щат да отидат до урните - ще им блокираме сметките, едва ли не ще ги пращаме в Гуантанамо. Минчо Спасов вероятно смята, че демокрацията е нещо като данъчен закон: жив или умрял трябва да плащаш данъци, сиреч да гласуваш. Звучи комично, но си е сериозно, особено от устата на либерал.

Точно поради това не можем да оставим настрана факта, че депутатът вероятно или не чете, или му е казано да забрави какво пише в партийните документи като Декларация на ценностите например. В тях се говори за "право на мисълта и словото", "свободен избор на поведение" и прочее. Там се крие и разковничето в либералната доктрина - защита на ценностите на индивидуализма, разглеждане на обществото като низ от свободни индивиди.

Индивидуалната човешка свобода няма ограничения - освен законите. Може да гласуваш "за", "против" или да пасуваш, защото сам можеш да прецениш дали да ползваш своето право на вот, дали има платформа, която отговаря на твоите ценности, но в същото време, съвсем естествено не можеш да обираш изборни секции, дори това да диктува индивидуалната ти философия. Нещо такова.

За съжаление НДСВ е либерална партия предимно по отношение на правата на лидера си. По отношение на правото му на имоти, на власт и политически сметки. В последното се крие и опитът да се налага една доста глупава практика като задължителното гласуване.

На всички нас ни е ясно защо НДСВ и националистически партии като "Атака" и ВМРО настояват за въвеждането на тази мярка. Обяснението е в три букви: ДПС!



Елементарно решение на сложен проблем.



Задължителното гласуване всъщност ще засегне единствено етническите българи. Както всички знаем, този закон в ДПС отдавна е въведен. Резултатите ги виждаме (справка изборите за евродепутати).

Почти 100-процентовото участие във вот на мюсюлманите в България създава дисбаланс в политиката от сорта диктатура на малцинството. Така поне се твърди, защото в действителност алчността на традиционните партии, невъзможността да се правят нормални коалиции превръща иначе малката структура на ДПС в основен балансьор в политическото пространство, дори в държавата.

Задължителното гласуване в случая се явява обида както към християните, така и към мюсюлманите в България. Първо, аз като човек, който цени свободата си, не съм съгласен да бъда репресиран с глупави закони, само защото партиите не могат да си свършат работата и защото са ни втръснали кокошкарските амбиции на политиците.

Още по-обидно е тази репресия да бъде въвеждана от партия, която твърди, че отстоява правото на поведение, избор, свобода и прочее либерални локуми.

Тук идва и второто четене на въпроса с ДПС. Очевидно партията на Сокола е монополист в едно затворено общество и това само по себе си е вредно. Както хиляди пъти е казвано,



не е виновен този, който яде бюлетините,



а онзи, който му позволява. Също толкова пъти е казвано, че има една проста истина: големите партии (не става дума да са български) не предложиха на малцинствата нищо съществено като позиция, като... бъдеще. Яловостта на големите доведе до монопол на малкия. Ясно и просто. Но понеже това е говорено, редно е да изтъкнем акцента: също като Симеон и Доган е либерал и партията му отстоява предимно неговите либерални ценности - правото да прави каквото си иска, да говори каквото си иска и да има поведение каквото пожелае. Сам по себе си той е съавтор на либералния национализъм, защото на практика ДПС е етническа партия и в нея демокрацията е сведена до волята на вожда.

Тук идва разковничето около скандала с допълнението на закона за изборите и дуела ДПС-НДСВ. Две олигархически партии, фалшиво изповядващи либерализма, са се хванали гуша за гуша.

От много отдавна е ясна враждата между Доган и Симеон. За съжаление на монарха Сокола взема гейм след гейм. Очевидно нервността на монарха обаче излиза извън релси и той гази ценностите, записани в собствените му програми и документи.

И се видя вчера, че номерът на царя не мина. В сараите си Ахмед Доган окачи още една купа и може да добави в научните си трудове термина "либерален национализъм" като етикет на политическия абсурд в България.