Ст. н. с. д-р Петър Гецов от 11 години е директор на Института за космически изследвания към БАН и има над 100 научни трудове и разработки. Роден е на 20 октомври 1950 г. в с. Самоводене, Великотърновско. Завършил е ВВВУ в Долна митрополия и е специализирал във Висшата военна летателна академия "Николай Жуковски". Бил е главен инженер на програмата "Шипка" за подготовка на втория български космонавт Александър Александров. По нея са подготвени над 10 космически уреди, които след приземяването на Александров остават да работят в Космоса.



- Как изглежда България от Космоса?

- Още по-малка, още по-панорамна и още по-красива. Малко са държавите с такова съчетание на планини, равнини и море. Даже и околните страни не разполагат с него. Нашите предци, които са избирали мястото, в което да се заселят, са имали вътрешно усещане и са избрали най-подходящото. Малко са страните, в които са съчетани хубавата природа и плодородието. А и самото географско положение предполага една здрава нация.

- Доскоро работехме с бившите соцдържави. Сега с кого работим в областта на космическите изследвания?

- Освен с руснаците се задълбочава и нашето сътрудничество с ЕС. Той прие стратегия, в която приоритети са стимулирането на науката и наукоемките като знания и технологии производства. Тя предвижда ЕС да достигне до 2009 -10 г. в научните изследвания и технологии САЩ. Европейците изстрелват десетки спътници и отделят огромни средства за космически изследвания и наука. Само за тазгодишната Седма рамкова програма са отделени 4 млрд. евро. Част от тях идват и при нас. Проектите ни сега се базират на космическото материалознание и нанотехнологиите.

- За разлика от космическите храни, в които доскоро бяхме водещи?

- България беше третата страна, която произвеждаше лиофилизирани храни, в които по специален технологичен път се премахва водата. Когато в Космоса тя отново се прибави, храните придобиват почти същите качества. Сега вече много държави, които имат космонавти, си ги приготвят. Сега международната космическа станция тежи 500 тона за разлика от малките кораби в миналото - много е просторна, създава почти нормални човешки условия. И в тоя смисъл отношението към храната не е толкова взискателно като проблем.

- Да, но космическата оранжерия е наш патент. И в Космоса се прочухме с домати и краставици.

- Още се спори кой е основоположникът на изследването и израстването на растения в орбита. За да не задълбочавам спора, не казвам, че сме първите, но едни от първите. Ние сме я създали заедно с руснаците и с тях я изстрелвахме няколко пъти. Космическата ни оранжерия има доста дълга история - повече от 20 години. Тя беше и на американската совалка, и на руската орбитална станция "Мир". С руснаците остана в Космоса. През 1995 г. започнахме проект с американците. Имаше известни подобрения на автоматиката и системата. Интересна е не само от практическа гледна точка, а и защото създава интериор на станцията - влага елемента на природна среда. Историята с тая оранжерия продължава. Не е тайна, че Русия и Европа подготвят полет до Марс. Предвижда се до 2018 - 2020 г. да се осъществи. Сега в Москва се организира 500-дневен наземен експеримент за полет до Марс.

- В тази връзка, какво става с българския спътник?

- Ние сме имали два спътника - "България 1300" и "Метеор - Природа", но те са били много големи. Сега на мода са малките спътници - до 50 кг. На тая основа съвременните достижения на микроелектрониката и компютърните достижения дават възможност за намаляване на теглото, размерите и цената. Защото изстрелването в орбита на 1 кг струва от 15 до 25 000 долара. Може да се изстрелят доста спътници с един носител, което още намалява цената. Ние разработихме национална космическа програма, в която определихме 3 основни цели - да станем член на Европейската космическа агенция, да се включим активно в един проект на Европа за глобална система за мониторинг и сигурност (GMES), да разработим балкански спътник, в който България да е водеща. Можем да чакаме до 2 - 3 години. Отдавна работим по този въпрос и единственото, което e необходимо, e да има държавно решение. Готови сме с проекта, техническите характеристики, оборудването и практическите задачи, които ще решаваме. Спътникът ще бъде за наблюдения във видимия диапазон 30 - 40 метра. Предвиждаме да използваме и американските спътници "Аква" и "Тера" с пространствено разрешение за наблюдение до 250 метра. Така ще имаме ефективен мониторинг в реално време - става въпрос за пожари, бедствия, аварии и т. н.

- В тази връзка могат ли да се предвиждат земетресенията от Космоса?

- Много беше интересен експериментът на старите ни спътници, особено на "България 1300", и ние още анализираме данните. Оказва се, че състоянието на магнитосферата и йоносферата е тясно свързано със състоянието на Земята. Стигнахме до извода, че всяко земетресение си има съответна подготовка - вулканите изпускат повече прах и пара, започва движение в дълбочина на големи скални и други маси. С този процес в йоносферата и атмосферата се появяват повече частици на космическата плазма. Този процес е съпроводен с пиезоефекти, които влияят на магнитосферата. Много се работи за търсене на тая релация между състоянието на земната кора и магнитосферата и йоносферата. Същото обаче се получава и ако някой голям завод започне да изхвърля много частици. И ние трябва да отделим полезния сигнал от тези т. нар. шумове.

- Какво е приложението в реалния живот на фрикционните и свръхтвърди материали, които се получават в Космоса?

- Ние сме свидетели на бума на информационните технологии, но вече се говори за приоритет на нанотехнологиите, при които чрез изменение на самата структура получаваме неузнаваеми досега свойства на материалите. То не може да се направи при земни условия. В Космоса човек прониква в самото вещество и изменя неговата решетка. Приложението им на Земята е в областта на електрониката и получаване на такива подложки и електрически преходи, които правят много по-миниатюрни размерите им. Ние с определен тип взривни вещества получаваме диамантен прах, който при смесване с пластмаси и други материали води до нови абразивни инструменти с високи качества. Нашата секция "Космическо материалознание" е член на европейската система ESINET за създаване на малки предприятия, които прилагат космическите иновации. Целта е по най-бързия начин нещата да стигнат до пазара. Имаме сериозен принос за наблюдението на Стара Загора - всеки ден в сайт показваме замърсяванията и предупреждаваме хората. В областта на космическата физика нашите хора работят по изследване на йоносферата заедно с руснаците и французите, които изстреляха спътника "Деметър" за изследване на земетресенията. В момента разработваме апаратура за изследване на електрическия потенциал на корпуса на международната космическа станция. Оказва се, че той може да достигне над 200 волта и ако няма добра метализация, да доведе до протичане на уравнителни токове, които да извадят някои апаратури от строя. Не трябва да се заблуждаваме, ние сме сравнително малка държава и не трябва да имаме имперски амбиции да се правим на велики. Имаме сериозна космическа история и затова ратуваме за прагматична космическа насоченост. Няма в света държава, която да е инвестирала на човек от населението толкова в космическите изследвания и да е получила такива резултати. Имаме над 100 апаратури и системи, изведени в орбита, двама космонавти, единият с уникална съдба като кацане по балистична траектория, другият с много богата научна програма.

- Ще имаме ли скоро трети космонавт?

- Няма никакъв проблем да имаме трети космонавт. Три са условията - стабилно икономическо развитие, научна програма, която имаме, и политическо решение. За една държава 20 000 000 долара не са нищо, щом могат да си ги позволят разни бизнесмени. Понеже съм участвал в подготовката и изпълнението на програмата на Александър Александров, съм се убедил, че тези пари въобще не отиват залудо. Тогава успяхме да повдигнем голяма част от нивото на нашите заводи и институти, оборудвахме научни звена с апаратура, която и досега е актуална. Една такава иновационна инжекция има голямо значение и именно затова много държави отделят средства за космически изследвания. Това е локомотивът, който тегли цялата наука и промишленост напред. Това има и голямо психологическо значение за нацията, особено когато тя е като нас - излиза от преход и има нихилизъм и неустойчивост на духа. И трябва да й се докаже, че тя струва нещо, че е можеща, че е знаеща.

- А как ще подбираме космонавта?

- Той трябва да е човек, който да може да извърши определен обем дейност. Вече не стои толкова силно само въпросът за неговото здравословно или психологическо състояние. Може да се разшири подборът според научната програма. А тя трябва да следва развитието на науката и икономиката и да има полза. Както нацията, така и отделният индивид може да успява само при наличието на самочувствие и увереност в собствените си сили.