В 1965 г. Труман Капоти издава като подлистник в "Нюйоркър" репортажния роман "Хладнокръвно", разказващ за убийството на семейство Клътър от Пери Смит и Ричард Хикок в Холкълм, Западен Канзас. От началото на седемдесетте години романът се брои за основно произведение на "новата журналистика". Тя се отличава от традиционната чрез силното присъствие на авторите, които подреждат и представят фактите през личния си поглед и със средствата на "високата литература". Понякога те вкарват и измислени герои в действително събитие, за да се разбере по-добре моментът и на реална измисленост в него. Това дава на читателя не само информация, но и насочва мисълта му към детайли извън конкретния случай, които прерамкират и описваното събитие, и основаното на бързи оценки обществено мнение. "Хладнокръвно" е сред най-добрите описания на пластовете и формите в семейния, общинския и държавния живот на САЩ между 1959 -1965, нищо че тогава са се случили и изобилно са били романизирани далеч по-знакови убийства от това в Холкълм, Западен Канзас - примерно на президента Кенеди в Далас, Тексас. Романът-репортаж има няколко български издания. Най-доброто е от 1984 г. в превод на Катя Гончарова. То е в том с други работи на Капоти, подбрани и преведени от Димитри Иванов - "Арфата на тревите", "Закуска в Тифани", "Кучетата лаят" и "Музика на хамелеони".

Томът завършва с послеслов на Димитри Иванов, следващ не само метода на тази нова журналистика, но и стила на заглавията в подборката - "Свинското ухо". Така Капоти наричал някои парчета от репортерския си опит, които използвал за материал на художествено творчество. Водел се от изискването да изпипа най-низшата форма на журналистиката, каквато е криминалният репортаж, за да я извиси до художествено слово, т.е. да насочва усилията си там, "където е най-трудно да обработиш едно свинско ухо до копринено мека кесия". Както се знае, свинското ухо е дебелокожо.

Спомних си за тази



безвкусно-префърцунена метафора на Капоти



при реакциите на поредното от статистически намаляващите според премиера Станишев и МВР "знакови" покушения - това срещу Манол Велев.

(Чудя се как не се сетиха да кажат в тоя стил, че относителният неуспех на неизвестния извършител се дължи на всеизвестните усилия на МВР в борбата му срещу организираната престъпност: Велев все пак не бе убит на място, което говори за определена несигурност в престъпния свят. Ще рече, покушението може и да е нагло, арогантно, подло и т. н., но не и хладнокръвно.) Всъщност в реакциите нямаше нищо изненадващо: властта се сепна, полицията се затутка, журналистиката се възбуди, публиката зазлорадства.

Ала сред всички реакции най-показателна бе тази на покъртените колеги на Манол Велев, членове на Българския съюз на частните предприемачи "Възраждане". Ето един детайл в нея, който ни представя цялостния смисъл на типовите реакции. Осъждайки остро посегателството срещу живота и личността на своя председател, като национално представителна работодателска организация те изразяват "своята остра нетърпимост към престъпления срещу живота и личността на изявени българи".





Дебелокожо и лесно, но показателно





и за наглостта на "работодателите", и за объркването на "управляващите", и за заблудите на "журналистиката", и за злорадия интерес на "публиката" към популярни "личности". Само изявени в дебелокожието си българи могат да напишат подобно нещо. Само изявени в дебелокожието си управляващи могат да се сепват при избрани убийства и да сипят нищо незначещи закани срещу прословутата организирана престъпност. Само изявени в дебелокожието си журналисти могат да практикуват "разследвания", изчерпващи се в хроники за политическите, приятелските и фирмените взаимоотношения на героите от криминалните рубрики. И само в едно дебелокожо общество може да съществува оправдано злорадство от нечие нещастие, пък бил и той най-големият престъпник.

От такова дебелокожие никой Капоти не може да направи копринено мека кесия. Всъщност тя не е и нужна - както знаем, в съвременния свят хората си служат вече с дебитни карти, за да държат парите си, а свинските уши са предимно материал за кренвирши от истинско месо.