В усилията си да привлече поне малко подкрепа за Ирак президентът Джордж Буш огласи завчера доклад, в който се твърди, че в Ирак има достатъчен политически и военен напредък, за да се оправдае оставането на 170 000 американски войници там.

Президентът на САЩ вярва, че все още е възможна победа в Ирак.

"Тези, които смятат, че битката в Ирак е загубена, са готови да изтъкнат точките, по които иракските власти имат незадоволителен напредък", каза президентът.

"От друга страна, хората, които вярват, че битката в Ирак може и трябва да бъде спечелена, ще приемат положителните резултати по няколко показателя като причина за оптимизъм."

Той допълни, че все още е твърде рано да се прецени дали стратегията му за Ирак е успешна.

Но в Ирак, както и в САЩ хората смятат, че Вашингтон разиграва последните си карти. "Смятам, че САЩ ще започнат изтеглянето на войските си, защото 70% от конгресмените искат завръщането им", казва Махмуд Осман, дългогодишен иракски политик. "Американците загубиха. Не са постигнали нито една от целите си", допълва той.

Докладът признава, че в Ирак се е затвърдило усещането за намерението на САЩ да напуснат четири години след инвазията. Политическото примирие в Ирак се осуетява от все по-засилващите се опасения, че САЩ няма да останат дълго там.

В четвъртък Белият дом се опита да обясни, че пред Ирак се задава светло бъдеще, защото по 8 от 18-те показателя има напредък. По 6 провалът е пълен, а по други два - почти пълен. Картината, която Джордж Буш се опита да нарисува, е, че има неизпълнени цели, но има и осъществени - просто става въпрос за смесица от добре и не толкова добре свършена работа.



Най-подвеждащо е твърдението,



че войната в Ирак би могла да поеме и към добро, и към лошо. В действителност 6-те провала са по едни от най-важните за оцеляването на Ирак критерии, а 8-те успеха са в области, които не са от огромно значение.

Един от неуспехите е по изискването "иракските служби за сигурност да прилагат закона справедливо за всички етнически групи". Не са създадени и достатъчно самостоятелни, независими от САЩ иракски военни части. Това означава, че национална армия няма, а има военни части, съставени от кюрди, шиити и сунити, които никога няма да действат против интересите на своите общности. Изминали са 3 години в обучение на военни без никакъв резултат. В Ирак няма служба за сигурност, която да гарантира безопасността на правителството.

Срещу тези провали стоят смешно дребни успехи от рода на "защитени са правата на малцинствените политически партии". Хубаво е, че са защитени правата им, но тези партии на практика нямат абсолютно никакво влияние. Съюзилите се шиити и кюрдски националисти в правителството нямат ни най-малкото намерение да делят кокала с другиго. Това естествено не е никак учудващо, при положение че убедително спечелиха изборите през 2005 г.

През последните 6 месеца има и реален напредък в някои области. Убийствата въз основа на верски различия са намалели. През януари те бяха 2100, а през юни са 650. Броят на т. нар. значими експлозии, в това число самоубийствените атаки срещу шиитски пазари, е спаднал до 90 от 180 през март. Но е съмнително, че това се дължи изцяло, или дори предимно на американската намеса.

Намаляването на убийствата на верска основа от сунити и шиити може би се дължи най-вече на факта, че Муктада Садр нареди на своите бойци от "Армията на Махди" да прекратят с кръвопролитията. Истина е също така, че на 22 февруари миналата година след нападението срещу шиитската гробница в Самара се разрази битка за Багдад, която бе спечелена от шиитите.



Багдад все повече се контролира от шиитите,



сунитите са изтикани предимно в югозападните квартали на града и още в няколко малки общности. Колкото повече се избиват шиитите и сунитите, толкова по-малко остават за избиване. Около 4,2 млн. иракчани са бежанци - половината в собствената си страна, другата половина са тръгнали по света да търсят убежище.

Реалното положение в Ирак лъсна в целия си блясък тази седмица: 30 тела бяха открити по улиците на Багдад в сряда. За вторник числото е 26, но в добавка 20 ракети и минохвъргачни бомби бяха изстреляни към Зелената зона и убиха 3-ма.

Важното в този случай е, че те бяха изстреляни от "Армията на Махди", след като иракският премиер Нури ал Малики ги разкритикува. За да покажат по деликатен начин, че не са съгласни с критиката, те обсипаха с бомби правителствената сграда в Зелената зона.

Твърденията на САЩ и Великобритания, че за 4 години са постигнали успех в Ирак, винаги са били свързвани с някакви политически цели на управниците на двете държави. Британските министри тръбяха колко успешна е била операция "Синдбад" в Басра, която се проведе в края на миналата и началото на тази година. Според тях тази операция е ликвидирала огромна част от сектантските милиции. Как така, след като тази година Басра се ръководи именно от същите тези хора?

Като цяло "въстанието" се провали. Не беше нужно да чакаме резултатите от междинния доклад или пък окончателния доклад през септември. Причината за провала е същата, както и за всички провали на американците от 2003 г. насам.



Те имат твърде малко съюзници в Ирак извън Кюрдистан



Окупацията не е приета добре от иракчаните - нито преди, нито сега.

Икономическите и социалните условия се влошават отвъд всякакви граници. На теория в Багдад електричество има 5 часа и половина на всеки 24 часа. На практика в много квартали въобще няма ток. В Месопотамската равнина е люта жега, температурите са над 40-те градуса, дори нощем. Преди хората спяха по покривите, за да се спасят от горещините, но сега и това не могат да правят заради опасността да попаднат под минохвъргачен обстрел.

Въстаници саботират петролопроводите, крадци ги пробиват, за да точат петрол. "Само в една отсечка между Багдад и Байджи открихме 1488 пробива", каза министърът на петрола Хюсеин Шахристани пред иракския парламент. Става въпрос за важен петролопровод, който пренася гориво от рафинерията в Байджи до столицата. Министърът поясни, че тръбите работят "не като петролопровод, а по-скоро като сито".

Бензинът се кара в Багдад с камиони. Те обаче не могат да минават по мостове, защото мостовете може да са заредени с експлозиви. Още един знак за това, как протича в момента животът в столицата, е, че духовните водачи са издали фатва да не се яде риба, която преди беше любима храна за иракчаните, защото рибите се хранят с човешките трупове, плаващи по река Тигър.

Изненадващо е съобщението в доклада, че в Ирак са били похарчени $10 млрд. за "проекти по възстановяването, включително и доставка на важни услуги, дадени по безпристрастна оценка".



Опасността от фалшивия оптимизъм,



струящ от междинния доклад, идва от това, че той пречи да бъде сменена политиката с друга, може би по-успешна. През януари Джордж Буш реши на практика да пренебрегне най-важните препоръки на доклада "Бейкър-Хамилтън" - за започване на преговори със Сирия и Иран и за изтегляне на американските войски. Вместо това Буш прати там още войници, осъди Сирия и Иран и прибави и шиитите към числото на враговете си, като заплаши да унищожи шиитските милиции.

Преговорите с Иран винаги са били от ключово значение за разрешаването на проблемите в Ирак. "Иранците могат да си позволят да направят компромис спрямо Ирак, но не и да загубят", обобщава наблюдател в Ирак. Колкото по-застрашени се чувстват те от американската ядрена сила или от възможността за въздушна атака от страна на САЩ, толкова по-важно е за тях Вашингтон да не успее да наложи контрола си в Ирак. През по-голяма част от последните 4 години на Техеран не му се налагаше да полага големи усилия в тази посока, защото САЩ сами си подсигуряваха провала с поредицата неуспешни действия, които предприемаха.

Колкото и да е парадоксално, Иран за разлика от Саудитска Арабия и от сунитските арабски държави всъщност подкрепя иракското правителство. То се управлява предимно от техните идейни съмишленици, шиитите, и от политически фигури, които Иран по принцип отдавна подкрепя в опитите да подкопае режима на Саддам. Проблемът е, че Вашингтон никога не е могъл да приеме факта, че голямата кампания за свалянето на Саддам Хюсеин всъщност е увеличила иранското влияние в Ирак и е дала властта в ръцете на шиитските духовници.

"Постиженията", отбелязани в доклада на Джордж Буш, са дребни и незначителни и не доказват нищо. Те са опит да се докаже, че войната все още не е загубена и да се поддържа тази заблуда поне до президентските избори в САЩ догодина.

Тези напразни надежди за победа изключват вероятността САЩ да направят някакъв компромис. Лъжлива кауза, за която още много иракчани и американци напразно ще дадат живота си.