Излезе от гарата и усети пърлещото слънце да накъдря космите му. Въпреки безветрието усети мирис на печено от няколкото врабчета на плочките пред него. Някъде встрани две котки се отмък-примъкваха към тях със скоростта на пълзящата сянка от козирката на гарата. Подритна врабчетата, за да се пекнат и от другата страна, и продължи напред. За има-няма 10 минути трябваше да се прибере вкъщи. Живееше близо до гарата и след командировки винаги се прибираше пеша.
Едва преполовил пътя и пред него зейна огромен изкоп с табелка "Преминете на отсрещния тротоар". Докато се опомни, зад него профуча багер и направи още един изкоп. Потен работник без потник, но с каска, задраска "Преминете" и написа "Подскочете".
Прескочи изкопа, преди да го разширят до олимпийски размери, и тръгна да заобикаля по съседната пресечка. Но там някакъв строеж бе изгризал улицата и част от отсрещната сграда.
Върна се още по-назад. Закрачил уверено напред, не видя жълтата лента. Опъна я с гърди като бегач на къси разстояния, тя се скъса и изплющя във врата на един полицай.
Полицаят тръсна глава като куче след баня, пръските пот литнаха встрани, пречупвайки слънчевите лъчи в малка многоцветна дъга, и се изпариха миг след това. Единственото, което падна на земята, бе бяла потна сол.
- Убийство. Дръпни се - изкомандва полицаят.
Явно и оттук нямаше да може да мине. Оставаше да се върне до гарата и да хване трамвай. Една спирка напред, после малко пеша назад и ще си е вкъщи.
Пред гарата врабчетата бяха изгорели, котките вече започваха да димят като на грил, а едно куче се надяваше на котките, преди и те да се овъглят.
На спирката ламинирано листче го уведомяваше, че трамваят вече не стига до гарата. Временна промяна в разписанието - за удобство на гражданите.
Мушна се под релсата, която от горещината се бе извила нагоре, и се запъти към гишето на гарата. Хващаше първия влак към Бургас, после от Пловдив с автобус атакуваше столицата откъм юг през "Цариградско".
В Пловдив си купи нови дрехи, че старите се ронеха като кожа на мумия. Качи се на автобуса и след час изпсува синхронно с други пътници. Магистралата беше затворена. Колоездачно състезание някакво. Няколко от спътниците убедиха организаторите, че са състезатели, яхнаха дадените им колелета и завъртяха педалите към София.
Останалите поеха с автобуса по обходния маршрут, а той се върна на автостоп в Пловдив. Оттам нае чартърен полет и следобеда кацна на софийското летище. Изчака час-два да разчистят новосрутилия се покрив на терминала, после изчака в таксито, което бе наел, още шест часа, докато мине кортежът на гост от приятелска страна, и към десет вечерта слезе на два километра от дома си.
- Оттук нататък само с магаре може да се мине - прозя се шофьорът на таксито, взе парите и замина.
Магаре-немагаре... тръгна на инат. Катери изкопи, прескача ленти, дори си прокопа тунел, отбелязвайки си да не забрави да поиска после наем от кабеларките или БТК, ако решат да му ползват тунелчето. В полунощ пъхна ключа в бравата. И в този момент той не си мислеше как ще обяснява къде е скитал цял ден и защо се връща потен, запъхтян и не със своите дрехи. Мислеше си само как ще отвърти вентила на радиаторите и ще гушне студените ребра. А за Студенофикация и за сметката, която щяха да му надуят, че му доставят студена вода до радиаторите, ще мисли на сутринта.
