Румен Симеонов е новият подуправител на БНБ, който от средата на юни отговаря за банковия надзор. От 1996 г. до средата на 2007 г. беше директор на "Надзорна политика и методология" в БНБ.
- Г-н Симеонов, ще обясните ли защо БНБ отново въвежда мерки за ограничаване на кредитите от 1 септември?
- Основната ни тревога е, че не искаме толкова стръмен ръст на кредитите в банковите баланси. Очакванията ни са тези мерки да повлияят в правилна посока. Разбира се, ефектът ще се види в следващите периоди, защото тяхното действие не е мигновено.
- Какъв трябва да е умереният растеж на заемите?
- От 1 януари досега е налице около 30% нарастване. Не искаме да го видим по-висок от това в края на годината. Но не сме си поставяли за цели конкретни цифри.
- Защо е опасен този ръст на заемите? Не е ли сравним с останалите страни от Източна Европа?
- Има страни от Източна Европа, които имат доста по-голям ръст от нашия. По принцип един бърз кредитен ръст предполага, че кредитните решения може би не се взимат толкова прецизно.
- Т.е. банките не са достатъчно внимателни, когато отпускат заемите.
- Има елемент на борба за заемане на позиции, на пазарни дялове. В конкурентната борба е естествено всяка банка да предложи нещо, което другите не предлагат. Но такива продукти пораждат по-висок риск.
- Какво очаквате да се случи с лихвите по заемите? Някои експерти твърдят, че мерките ще оскъпят ресурса на банките и лихвите ще се качат. Други смятат, че банките ще компенсират чрез понижаване на лихвите по депозитите.
- Отсега не можем да кажем дали всички банки ще увеличат лихвите по кредитите, или ще намалят лихвите по депозитите, но като цяло очевидно ще има свиване на маржовете. Т.е. разликата между лихвата по кредита и лихвата по депозита ще се намали и ще намалее способността за печалба на банките. Потребителят по принцип никога не е доволен, когато се увеличава цената на нещо, но все пак не трябва да забравяме, че лихвата като цена на кредита отчита и риска от съответния кредитополучател.
- Действително ли лихвите у нас са едни от най-ниските в Централна и Източна Европа, както ни уверяват банкерите?
- Да, лихвите у нас са едни от най-ниските в Централна и Източна Европа. Тенденциите обаче са в обратна посока - да нарастват лихвите по кредитите.
- БНБ съобщи, че реалните лихви по заемите, които плаща българинът, са нулеви или дори отрицателни. Какво се има предвид?
- Има се предвид обвързването им с процента на инфлацията. Разликата между процента на инфлация и лихвата показва нулеви или дори отрицателни резултати на реалната лихва.
- Искате да кажете, че гражданите не плащат никакви лихви? Уверявам Ви, че това ще прозвучи странно на хората, които изплащат жилищен кредит.
- Ако например нарастването на цените за жилища в процент е по-голямо, отколкото лихвения процент по кредитите, очевидно е така. Неслучайно е налице такова търсене на жилищни кредити.
- Това означава, че гражданите постъпват разумно, като взимат кредити, но, от друга страна, БНБ обясни, че кредитополучателите не отчитат рисковете, когато теглят заем.
- Все пак говорим за очаквания. Естествено, потребителят очаква да се случи по-доброто, да има предимство - доходите му да нарастват, да се покачва цената на жилището, което купува, т.е. да получи облагите от тази сделка, докато ние гледаме какво би се случило, ако стане обратното. Ако цените тръгнат надолу и обезпеченията се обезценят, може да се окаже, че тези очаквания няма да се сбъднат и тогава нещата се обръщат. Всяка икономика има цикли. Така както в банковия сектор има конкуренция, конкуренция има и в другите отрасли. Ще има фирми, които няма да издържат, т.е. тяхното състояние ще се влоши, те могат да изпаднат и в неплатежоспособност, което значи, че няма да могат да си изплащат кредитите и т.н. Така че естествено е банките да дават кредити с намерението да са добри, но невинаги икономическите условия са в посока на възход. Затова искаме да се презастраховаме - ръстът да е умерен, за да може бъдещето да е по-лесно прогнозируемо.
- А какво ще стане с лихвите по депозитите?
- Когато говорим за доходност, виждаме все повече спестявания под формата на инвестиции в различни фондове, където доходността, макар и да не е винаги сигурна, е значително по-висока от тази по депозитите, така че всеки по-грамотен гражданин, който има свободни средства, със сигурност ще се насочва все повече към този вид инвестиции, защото лихвите по депозитите все по-рядко компенсират инфлацията.
- Как едно домакинство да прецени дали не поема голям риск, когато взема кредит за жилище?
- Трябва да си направи съвсем елементарна сметка - колко са му доходите и каква част от тях се ангажират за погасяване на кредита или на кредитите.
- Как ще коментирате очакванията на много икономисти, че банките пак ще заобиколят мерките, както стана миналата година например?
- В условията на единен пазар има множество възможности да се увеличава кредитът индиректно чрез предоставяне на кредита от банки, които не са в България. Но това важи преди всичко за корпоративните клиенти, защото обикновено потребителските и ипотечните кредити са локални и не се предоставят дистанционно. Ние не искаме да виждаме нарастване на кредитния дълг толкова значимо и бързо в балансите на нашите банки, които оперират на нашия пазар. Това е отговорността на БНБ. Тези мерки нямат за цел да свият въобще кредитите, а да намалят кредитния ръст в банковите баланси на банките, които оперират в България.
- В отчета за 2006 г. БНБ посочва доста сериозни нарушения от страна на банките - нерегламентирано кредитиране на акционери на търговските банки чрез дружества с непрозрачна собственост, за които са се появили съмнения, че може да са свързани лица с акционерите. БНБ събрала ли е конкретни доказателства и последвали ли са мерки срещу тези банки?
- Винаги т. нар. вътрешни кредити са били обект на надзорен интерес. Тук става дума преди всичко за такива кредити, за които е трудно да се докаже обвързаност. Ако такава обвързаност се установи, това е лесно доказуемо. Но ние наблюдаваме случаи, когато има такава обвързаност, но банкерите се опитват да я избегнат. Ние искаме да видим дали банкерите са анализирали достатъчно тези случаи и доколко успяват да се справят с тях. Но не бих казал, че това е масова практика и дори като гледаме като относителен дял на тези кредити в банковата система, това не се наблюдава често. Но, естествено, за някои банки те биха могли да създадат проблеми.
- Има ли нужда според Вас от закон, който да защитава потребителите на ипотечни заеми, подобно на закона, уреждащ потребителските заеми?
- Аз лично бих подкрепил, ако сегашният закон за потребителския кредит включи по-голям размер на кредита от сегашните 40 000 лв., за да може да се включат в него и ипотечните кредити.
- Защитени ли са клиентите на небанковите кредитни институции? Често, когато банката откаже заем на клиент, той отива в такава институция.
- Небанковите институции, които предоставят кредити, вече стават реални конкуренти на банките. Разбира се, техните продукти са малко по-различни. Целта е клиентът бързо да получи кредит, защото той е свързан с покупка на стоки. За България тези обеми още не са чак толкова големи. Тяхното състояние не ни засяга чак толкова, защото те не работят с привлечени средства от публиката, но има нужда самите клиенти да разбират правата си и да ги отстояват по-добре. Органът, който следи потребителските въпроси, е Комисията за защита на потребителите. Естествено е, че при този вид фирми лихвите са по-високи, защото лихвата калкулира по-голям риск.












