Големите специалисти по въпросите на Държавна сигурност като ст. лейт. Цвятко Динков Цветков - човека, който успя да вербува през 1989 г. бъдещия президент на страната, отдавна ни обясниха, че във външнополитическото разузнаване - Първо главно управление на ДС, не е имало категория "агент" за български граждани. Имало категория "секретен сътрудник", или накратко СС.

Каква нова информация ни дава комисията по досиетата за СС Гоце, е спорен въпрос. Преди година Първанов разправяше, че има една поизмачкана папка "Гоце", в нея пише за него, но той не е агент. Сега става ясно, че действащият държавен глава



съвсем съзнателно, с хъс, е сътрудничил



на отдел 14 от ПГУ на ДС - онзи отдел, който чрез специални средства "прибираше" значими за България материални паметници, които се намираха в чужди страни. Сам предал подробна автобиография; изразил желание да работи с органите на ДС; сътрудничил "с готовност и разбиране".

Вече е ясно, че освен биографията на комитата Първанов е работил и по други въпроси - писал е например статия, която трябвало да бъде пусната във вестник на македонската патриотична организация в Канада. По искане на ДС предоставил кратка информация в писмен вид за участието си в конгреса по балканистика.

Става ясно, че още при вербовката му за сътрудничество на ПГУ копие от разработката му е било дадено на Шесто управление на ДС. От досието на Първанов става ясно, че е роден ту в Сирищник, ту в Шиликош, ту в Перник. Става ясно, че ст. лейт. Цветков е платил 7 лв., за да почерпи другаря Първанов месец след падането на Тодор Живков. През 1993 г. майор Кънчев предлага делото "Гоце" да бъде свалено в архив. Защо е прекъсната връзка със СС Гоце? Преди година ст. лейт. Цветков обясняваше, че "Жоро Първанов загуби интерес към работата с нас, след като влезе в групата на Александър Лилов в ЦК на БКП". От досието става ясно обаче, че истината е друга: оперативният му работник, който според документа след 1990 г. вече е П. Атанасов, заминал в чужбина и



"връзката с лицето е прекъсната"



През март 1996 г. обаче оперативен работник по "Гоце" отново е Цвятко Цветков, който сдава папката "Гоце" на полк. Росен Дерменджиев.

Първанов не е доносничил, няма документи, подписани от него, не се вписва в устойчивия образ на ченгето от ДС, което топи приятелите си. Разбира се, може да се разсъждава и в тази посока - е, това е останало от поизмачканата папка, другата информация или е прибрана от предвидливи хора преди време (така твърдят днес хора от комисията по досиетата), или Националната разузнавателна служба просто не я е предоставила на комисията. Ясно е, че работещата в момента комисия е просто един посредник между спецслужбите и обществото - каквото й дадат хората на Румен Петков и Кирчо Киров, това обявява тя. Чест прави на Първанов, че моментално публикува на страницата на президентството цялата налична информация по дело № 19183, с която разполага комисията. Така всеки може сам да интерпретира всички видими данни - без посредничеството на компетентните органи. Всеки може да прецени например дали липсват страници или дали има страници, които са преномерирани. Защо е станало това, кой го е направил - това едва ли ще се разбере някога.

Данните от комисията по досиетата са по-интересни с друго. Оказва се, че президентът



Първанов е черпил почти всичките си идеи,



засягащи външната политика на страната, от бивши сътрудници на ДС. Че президентската администрация сега е добро гнездо за много "СС". Такива са Павлина Попова (Сердика), Емил Вълев (Валентин), а преди от Никола Карадимов (Андрей), Златин Тръпков (Тарасов), който подаде оставка преди няколко месеца, Георги Димитров (Антон, Боил). Протоколът на президента също е запазено място за ДС - Митко Николов (Дипломат), Атанас Велчев (Асенов). Към тях би трябвало да се прибави ръководителят на програмата на президента Тодор Велев (Тонич) - бивш сътрудник на политическата полиция и колега на Първанов във въпросния 14-и отдел на ПГУ. Присъствието на всички тези хора на едно място едва ли е съвпадение. От цялата тази компания липсва само едно име - на Цвятко Динков Цветков, но още преди година самият той сподели, че е кандидатствал за работа в президентството, но не я е получил. Хубавата новина е, че очевидно тези хора от ДС са повлияли благотворно върху Първанов, който от противник на НАТО израсна до ревностен евроатлантик точно по времето, когато зае поста и се обгради с тези съветници.

В интерес на истината наличието на



разузнавачи в администрацията на президентството



не може да се свързва само с периода, в който СС Гоце обитава сградата на "Дондуков" 2. От данните, обявени от комисията по досиетата, няма как да не се набие на очи, че трима от четиримата сътрудници на ДС при президента Петър Стоянов - Валентин Добрев (Козма), Атанас Будев (Асенов) и Владимир Филипов (Вилньов, Васил) са били секретари по... външната политика. Последният е отговарял за въпросите на националната отбрана. При Жельо Желев е било обратното - бившите сътрудници на ДС са давали съвети предимно за въоръжените сили, а не за външната политика и протокола. Такива са били времената, такива са били приоритетите, може би.

На някой прави ли му впечатление, че 9 от 21 обявени сътрудници на ДС от президентските администрации са се водели на отчет, както и Първанов, в Първо главно управление на ДС? Не е ли подозрителен фактът, че петима души, които са работели при различни президенти, са били



сътрудници на един и същи отдел - 10-и,



в комунистическото разузнаване?

А не е ли странно, че по-голяма част от бившите сътрудници на ДС, които сега работят в президентството, са родени в една и съща година, че повечето са свалени от отчет също през една и съща година - 1991-ва, а за някои от тях няма дори данни докога са работели за службите?

Преди година, когато Първанов призна за Гоце, най-важният въпрос не бе дали той ще спечели президентските избори, след като му "излезе име". Никой освен двама-трима тежки опозиционери не мислеше, че разкритията ще доведат до трус в президентството, до импийчмънт. Най-важният въпрос, който продължава да бъде актуален и след оповестяването на официалната информация от комисията за досиетата, е дали миналото на младия историк Георги Първанов влияе върху настоящето на българския президент?

Разбира се, всички тези въпроси са за наша, българска, вътрешна употреба. Лошото е, че нашите партньори от Европейския съюз вчера окончателно разбраха: "Президентът на България Георги Първанов е бил сътрудник на комунистическите тайни служби" (виж АФП и Ройтерс).