Сплашването на блогърите вече не оставя никакво съмнение в характера на управлението, което се установи в тази страна от последните 2 г. насам. Нека припомня, че неотдавна МВР би журналист и някак си излезе от това с гордо вдигната глава. Че деец на службите (който твърди, че у нас се следят незаконно политици) не само беше уволнен, задето е отказал да направи 50 лицеви опори, но колегите му - пак гордо! - обосноваха това с нуждата във въпросните служби да има добра физическа подготовка. В тази поредица влизат твърдите мерки срещу Интернет пиратството, когато нашите местни власти "като стена от стомана" застанаха на страната на Бил Гейтс и Холивуд, без дори да се замислят за културните реалности в страната, която им плаща заплати. Влизат вече редовните побои над стачници и протестиращи, за които винаги се намира формално извинение - случва се дори пострадалият сам да си удря главата в асфалта. Оказа се, че младежите, които се борят за запазване на българската природа, са врагове на тази държава: приятели са й Маджо и Джордж, които тя пази с еднакво усърдие.

Някак усещането е, че цялата власт е окончателно взета от бившите комунисти - няма опозиция и дори Бате Бойко, казват, има път към тях за една бъдеща коалиция. Казвам "усещане", защото



реалната БСП се раздира от конфликти както всички партии у нас,



само дето има по-стара организационна култура (то какво друго освен процедури имаше на партийните и комсомолските събрания при Живков?). Работата е там, че през тези 17 г. се наложи убеждението, че икономическата власт е в ръцете на бившата номенклатура и на ДС, че "преходът" всъщност е конверсия на политически капитали в икономически. Историците ще кажат вярно ли е това, въпросът е, че огромното мнозинство от българите днес са убедени в това: що се отнася до социолозите, те знаят, че когато едно нещо се възприема като реално, то непременно има реални последици.

Това, което новата политическа ситуация промени, е, че политическата власт се съедини с икономическата. Вярно че го имаше правителството на Виденов, но то беше крайно нестабилно, под силен натиск не само отвътре, но и отвън. Днес за първи път имаме чувството, че приватизацията на държавата е приключила, че властта е отишла при парите и така ще е завинаги.

В тази перспектива можем да разберем и удивителното за тази кротка страна изригване на социално недоволство. Някои казват, че било заради влизането в ЕС, били сме добили ново европейско самочувствие, браним правата си като европейци. Че ни обиждало сравнението с румънците, които вече са много по-напред от нас. Че предизборното увеличение на заплатите на шофьорите предизвикало верижна реакция. Аз мисля друго: просто властта стана видима,



вече не се прави разлика между икономическа и политическа власт,



не се правят сметки. Оттук гражданското действие става просто, ясно и целенасочено. Те там да намерят решение, това е тяхна работа. Въпрос на време е българите да почнат не само да стачкуват, но и да чупят, да горят автомобили, както това става в другите европейски страни.

Покойният Луканов искаше да избегне тъкмо това, когато отчаяно се мъчеше да прехвърли част от политическата власт върху едва проходилата опозиция. Смисълът беше да се раздели икономическият от политическия гняв, докато тече невижданото в историята преразпределение на национално богатство. Докато едни скандираха политически лозунги, други бранеха работните си места, докато едни се бореха с вражеската партия, други протестираха срещу безсъвестен приватизатор.

Днес този период е завършил и двата гнява се насочват върху едни и същи. Оттук нататък протестите валят един след друг, докато не се създаде някакво усещане за отделяне на икономическата власт от политическата, където държавата осъществява баланс между интересите на своите граждани и капитала, наместо да бъде пъдар и жандарм. Сегашните действия на МВР само задълбочават проблема и засилват ответната реакция. Докато държавата бие, арестува, заплашва, ще става все по-лошо и пак ще решаваме проблемите в типично нашенски стил - с катастрофа.