В разгара на туристическото лято хотелиерската гилдия извести с панически викове онова, което икономистите от няколко години мърморят под носа си: идат фалити на хотели. Корифеи от всички синоди на туристическата индустрия, че и шефката на ресорната държавна агенция ни уведомиха, че



2007 г. се очертава като слаба година



и като начало на дълбока криза в бранша. Чудно откъде решиха, че годината ще е слаба. Няма данни за това. Никак не е коректно изводи за един сезонен отрасъл, чийто пик се достига между 20 юли и 20 август, да се правят въз основа на статистика "за първото полугодие". Но дори и за този период, числата са по-скоро благоприятни. Изводът, че "туристите са намалели", съвсем не се подкрепя от преброените пристигащи чужденци - те били с 0.37% по-малко от миналата година до това време. Тази разлика е под прага на статистическата грешка. Пък и какво значи 0.37% по-малко пристигащи, след като туристите от Европа са се увеличили с 30%, а средният престой на пристигащите се е удължил. Пък и българинът, макар и дран с двойно по-високи цени от тези, които чужденецът плаща за същата услуга, очевидно се завръща в курортите. Но нима можем да разсъждаваме за конюнктурата на ваканционния пазар, след като няма надеждни данни за броя на нощувките? Нашата хотелиерска гилдия, че и новата й агенция се оказват



съмнително неспособни в броенето



Не само броят нощувки се оказва неясен. Неизвестен е и броят на леглата! Според статистиката (данни на фирмите към декември 2005) легловият фонд е 221 хил. Общините обаче отчитали към 126 хил. легла. Но агенцията по туризъм си мислела, че са "по-скоро между 500 и 600 хиляди". А още по-голяма загадка е колко души, колко нощи и за какви цени са спали върху неизчислимия брой легла. Знае се причината за цифровата мъгла около туризма: хотелиерите мразят да плащат курортни такси (които иначе прилежно събират от всеки турист), а едва ли безкористно плащат и данъците, особено ако могат да ги избегнат. (Данъчното усърдие е толкова по-вяло, колкото повече приходи се касират "на ръка" и се работи "на чекмедже".) Но дори само статистиката на платежния баланс да вземем, изпъква едно увеличение на приходите от туристически услуги с 16% за година. Това е 2.5 пъти повече от средния ръст в икономиката. Защо тогава пищят "Празни сме!" и



"Помощ, фалираме"



Проблемът е, че за няколко години се настроиха толкова нови хотели, частни квартири и апартаменти (които се дават под наем, докато собствениците им чакат бум на цените, за да ги продадат с печалба), че половин Шанхай трябва да нахлуе у нас да ги напълни. Естествено е голяма част от необмислено строените обекти за подслон да стои празна. За да привлекат клиенти, собствениците на празни легла дъмпират пазара. Така свалят не само своите цени, но подбиват и цената на всички легла. При свръхпредлагане туроператорите, които държат големите чуждестранни контингенти, ловко си служат със заплахата да се насочат към други хотели, за да получат от всеки хотелиер дори по-ниски от разумните цени. И в тази ситуация собствениците на хотели, същите хора, които безмозъчно застроиха и съсипаха курортите, същите кметове и общински величия, които издаваха разрешения за строеж на сгъчканите един в друг билдинги, сега искат



"закон да пази пазара"?



Идеята им е розов сън на всеки, който се е закрепил на някой пазар: държавата да наложи "защитни цени", които да гарантират "минималната рентабилност" и да "ограничи броя" на хотелите, на леглата и пр. Значи да защити пазарната ниша за онези, които вече са я заели. Друг да няма право да влиза в този пазар. Същата идея неведнъж сме чували от адвокати, банкери, нотариуси и таксиметрови шофьори. Този зов за ограничаване на конкуренцията, за да се гарантира пазарът на кастата, която вече го е заела, не само противоречи на нашия закон и принципите на общото европейско законодателство. Ако властта се огъне под натиска на хотелиерските лобита в нея, може и да забави няколко хиляди неизбежни фалита, но



монополът ще довърши туризма



Да допуснем, че наистина наложат забрана за нови хотели или определят "лимит за леглата в курортите". Това означава да се гарантира няколко години пазарен уют на вече навлезлите в бранша. Забраната на нови конкуренти ще им помогне да задържат и вдигнат цените си, но ще обрече хотелите на застаряване и западане. България трайно ще остане място за лош и евтин туризъм. Обратно - ако конкуренцията докара до фалит онези, които не са планирали правилно, техният банкрут ще отрезви и ще дисциплинира отрасъла. Ще му наложи да мисли и смята всеки ден, да инвестира всяка година в наличните хотели, за да държи качеството на продукта. Ще видите, един ден ще купуват бетонни билдинги на цената на земята, за да ги взривят и отворят въздух и зелени пространства за хората. Срутването на първия монстер, за да стане на парк, ще е сигнал, че в българския туризъм разумът е надделял.