Моят отличен приятел Владимир Янев - университетски човек, поет и просветен русофил, тези дни представи новата си книга. Тя се казва "Втора цигулка. Строшени херми" и значи в нея е сметнал за важно да си препише и така да ни припомни освен всичко останало ето още какво:

"Русия никога не ще има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове, както всички тези племена, веднага след като Русия ги освободи, а Европа ги признае за освободени!"

"На освободените славяни ще е особено приятно да говорят и да тръбят пред целия свят, че те са племена образовани, способни на най-висша европейска култура, докато Русия е страна варварска, мрачен северен колос (...),



гонител и ненавистник на европейската цивилизация."



На това място Владо Янев възкликва: "Ужасно, ужасно!" - и продължава да цитира...

"Всички тези освободени славяни с упоение ще се втурнат към Европа, до загуба на идентичността си ще се заразят с европейските форми..."

"Между себе си тези земици вечно ще се обиждат, вечно ще си завиждат една на друга и вечно ще интригантстват една срещу друга."

Прилича на днешна фразеология, все едно е написано от някой освирепял руски политически наблюдател от ерата на Владимир Путин. Високомерен и истеричен шовинизъм, та повече няма накъде. (Впрочем прилича и на изреченото от самия Путин: "Източна Европа се пълни с нови въоръжения, създават се две нови военни бази - в Румъния и в България - и два позиционни района - локатор в Чехия и ракетни системи в Полша. И си задаваме въпроса: какво става?" Край на цитата, както се казва, а пък цитатът е от интервюто на руския президент пред журналисти от страните, дето уж си другаруват в Г-8.)

Прилича, но не е. Начетеният човек лесно ще си спомни, че това са горчивите тюхкания на Ф. М. Достоевски, а Владимир Янев дори уточнява кога и къде са изложени те. В "Дневник на писателя" от март 1877 г. Тоест още преди онзи 12 април (не го знам по стар ли, по нов стил ли - не ги разбирам тия стилове), когато император Александър II подписва указа си за отваряне на поредната война с Турция, която се оказва освободителна за българските земи и българския народ. Славянски, естествено.

...Не ми е работа да се намесвам в академичните спорове около причините и резултатите от войната, нито пък да търся лесни аналогии. Другаде ме запратиха тези ядовити думи на Достоевски. Всичко в тях си е направо пророческо - в огорчението си писателят е предвидил точно какво има да става - само че с една важна уговорка.

Не "всички тези племена", не и "освободените славяни" ще бъдат "такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове". Държавите им ще са такива. На държавите, на правителствата и естествено на вървящите след тях медии "... ще е особено приятно да говорят и да тръбят пред целия свят, че те са племена образовани, способни на най-висша европейска култура, докато Русия е страна варварска, мрачен северен колос." По някакъв подъл начин политиците и прилежащите им политолози все успяват така да извъртят работата, че да се окаже, че българският народ мрази руския народ. Едни други политици и агитатори пък в безпросветното си усърдие да пропагандират някаква си вечна дружба - но между държавите и целуващите се генерални секретари! - накараха поне две поколения българи от сърце



да презрат и намразят всичко съветско



Впрочем друг мой приятел, Любомир Котев, в една своя печална вестникарска поредица го каза много точно, при това още в заглавието: "Ми-тът за ос-во-бо-ж-де-ни-я-та ни, или как се пре-п-ли-тат оби-ч-та към бра-ту-ш-ки-те и ом-ра-за-та към ру-с-ка-та по-ли-ти-ка..."

Та така. Не знам дали Владимир Янев е непременно русофил (там в началото просто се пошегувах), но знам, че е крайно неточно определението "русофоб". И ако ще продължаваме да уйдисваме на геополитически моди и геоикономически истерии и държим въобще да се делим на фили и фоби, а в качеството на доказателство си сочим очевидния (и убеден!) империалист Владимир Путин, то лично аз смятам себе си за РУСИЙОФОБ. Не от "руснак", а от "Русия".

И няма да престана да харесвам Гогол и Булгаков.

Но като прочета пак в "Дневник на писателя", че "...изгодата на Русия не е в завоюване на славянските провинции (!!!), а в искрената и гореща грижа за тях и в покровителството им, в братското единство с тях и в общността на нашия дух...", както и че "...само с материалната изгода (!!!) такъв висок организъм като Русия не може да бъде удовлетворен...", сто на сто ще ми се привиждат не те, а Путин, та ще си викам: Да пази Господ!