Интервю
Културата не е акция, която трябва да просълзи лелките от двата пола
Големият проблем на цялата държава е, че печелиш по време на извършването на нещо, а не от качеството на крайния продукт, казва директорът на Националната филмотека Пламен Масларов
Митко Новков
| | Пламен Масларов |
Пламен Масларов е филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист, продуцент. От 2001 до началото на 2003 г. е директор на Народния театър "Иван Вазов". От 2004 г. е директор на Българската национална филмотека. | - | Нека тръгнем поетично: какъв е копнежът на Националната филмотека? | | - | Копнежът на Националната филмотека е като във филма "Лили Марлен" на Фасбиндер. Там има следният епизод: композиторът на прочутата песен е изпратен на Източния фронт. В един момент от руските окопи тя зазвучава. Той излиза от окопа зарадван. Каква е истината? Руснаците са пуснали запис, за да застрелят всеки, тръгнал към песента. | | - | Кой стреля по вас? | | - | Все още никой. Стремежът на филмотеката е създаването на основно депо или "банка" за движещата се памет. Работейки обаче с паметта, човек би могъл да бъде застрелян. Не заради друго, а защото много хора не искат да има такава памет. Те имат сетива за нея, но объркани - безкрайните сетива да я подменят. Да я изрязват, допълват, демонтират, пре- или ремонтират и т.н. В тази посока аз винаги давам един пример - стихотворението на Христо Ботев "Обесването на Васил Левски". Там има следната строфа: "и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила". За бесилото става дума. Но има една грешка или поправка: в оригиналния тефтер на Ботев (за това споменава Кръстьо Куюмджиев) строфата изглежда така: "Виси на него." Точка. И ново изречение: "Със страшна сила зимата пее свойта зла песен..." На някой тогава още - в буржоазна България, а и по-късно, в социалистическа, му се е струвало, че е по-добре Васил Иванов Кунчев да виси със "страшна сила" на бесилото, отколкото зимата да пее със "страшна сила". Та ето какви изменения могат да се случат в архивния фонд, в паметта на една нация. Ние трябва да приемем, че всичко това, което се помещава при нас като архив (памет), е ценно, защото е такова, а не защото може да бъде изкривено, изтълкувано или преработено. | | - | Има ли Националната филмотека ресурс - финансов, човешки, за да запази тази памет? | | - | Ще отговоря така: имаме ресурси, но само ако те са освободени. Можем да прехвърлим целия материал на Българската национална филмотека, който е огромен като количество, на цифров носител, за да се запознае широката публика с него, при положение че имаме отстъпки и преференции. Програмата за 2005-а и 2006-а сме я изпълнили. За 2007-а обаче от парите, които трябва да бъдат отпуснати чрез Министерството на културата за тази дейност, не е постъпил нито лев. Нула...Засега | | - | И в момента не прехвърляте? | | - | Не, не прехвърляме. | | - | Нямате ги вие, а кой ги има тия пари? | | - | Аз не знам къде отиват и защо ги няма. Може би не е целесъобразно да има пари за филмотеката преди последното тримесечие. Проф. Стефан Данаилов и неговият екип преценяват къде са нужни най-много. Не обвинявам никого. Не мога да преценя например, защо еди-кой си театър или институт прави ремонт, пък ние - не. | | - | Защо? Сатирата, например, имаше годишнина... И Народният - също. | | - | Е, и Българската национална филмотека направи 70 години! | | - | Как се справя филмотеката тогава? | | - | За честванията на "1300 години България" едно време трябваше да се направят 130 филма. На мен ми се беше паднал периодът за цар Иван Шишман и аз направих "Хрисовулът на цар Иван Шишман". Но си спомням, че колегите тогава се движеха като оси и се питаха: "А бе, ти имаш ли нещо от Добруджа да ми дадеш, пък аз ще ти дам от Рилския манастир?" Общо взето, и филмотеката нататък отива. Тя е изправена пред един проблем, да го наречем "бартерен": аз ви давам филмов материал, но вие няма да ми плащате пари, защото те ще отидат в сметката СЕБРА (Система за електронни бюджетни разплащания) и не се знае дали ще се върнат при мен. Затова ще ви дам каквото ви трябва, а вие ще ми купите в натура примерно химически препарати, тоалетна хартия, стелажи и т.н. | | - | Все едно не сте директор на културен институт, а на социален дом? | | - | Всяка една държавна организация в България засега е обречена да няма друго занимание освен социалното. | | - | Социално в смисъл на оцеляване ли? | | - | Не само в смисъл на оцеляване. И в смисъл на пребиваване. Нали трябва да задържим нисък процент безработица според европейските изисквания. Дават се едни пари, независимо от кого - дали от здравното министерство, Министерството на образованието или Министерството на културата, за да пребивават едни субекти. Не да оцеляват: те са оцелели и - тъй или иначе - ще оцелеят. | | - | Поддържа се само фасадата? | | - | По-скоро "площите около...". България например е единствената държава в производството на филми, която печели не от това, което е създала като краен продукт, а по времето на "създаването", сиреч от процеса, когато филмът се произвежда. Няма друга такава държава! Въпросът не е какъв филм ще направиш, дали той ще се гледа, или не; въпросът е, когато правиш филма колко пари ще вземеш. И не само ти, а и всеки друг - от тонтехника и осветителя до оператора и сценариста. За съжаление процесът е по-важен от всичко. Тук е големият проблем и той е валиден за цялата държава - печелиш по време на извършването на нещо, а не от това, че си постигнал високо качество на крайния продукт. Не е важно дали си спасил човека от смърт, или пък си направил добър филм; важното е какво ще изкараш покрай това спасяване на човека или покрай това правене на филма. Целта е да се сдобиеш с акт 16, независимо че май самата България го няма. Водих разговори с моите колеги от националните културни институти - г-жа Христова, директор на Народната библиотека, г-н Димитров, директор на НИМ, проф. Стефанов, директор на Народния театър, и общото мнение на всички е, че онова, което ни спъва, е вече упоменатата СЕБРА, въведена през есента на 2001 г. Тя функционира чрез т.нар. консолидирани бюджети. Което значи, че националните институти не могат да имат извънбюджетни сметки. Пълен абсурд! Защото всичко, което изкараме като пари, трябва да влезе в общия кюп и след това да чакаме някой да ни го разпредели. | | - | Трай, коньо, за зелена трева... | | - | Може да ми го разпредели, а може и да не ми го разпредели. А трябва да има приоритети. Културата не е акционно мероприятие - ще открием черквата "Свети четиридесет мъченици" или ще погребем Калоян, за да предизвикаме, както казва един писател, "сълзите на лелките от двата пола". Не искаме това. Искаме да се оформи една концептуална политика за културата. |
| - | Добре де, но вие не сте ли избран с конкурс, на който сте се явили с някаква програма? | | - | Това, което съм си поставил като програма - от ограждането и ремонта на филмотеката до спасяването на нитратния фонд и цифровите носители, съм го и преизпълнил. Всичко, предвидено за изхвърляне или унищожение от Киноцентъра по времето на Евгений Михайлов - аниматорски плаки, плакати, остатъци лента, музика и т.н., го прибрахме. Не като клошари, а като хора, които мислят, че всеки документ, свързан с киното, е ценен за паметта на бъдещите поколения. | | - | Питам за парадокса: вас ви избират с програма, а оня, който ви избира, няма програма? | | - | Изборът ми беше през 2004 г. Проф. Стефан Данаилов, т.е. сегашният ни министър, е изключително съпричастен към проблемите на филмотеката. Той се занима много сериозно, включително и с архитектурния проект на новото хранилище. Чудесно. Дали това мениджърски е адекватно или не, преценявам не аз. Но като "полковник", който се занимава и с култура, мисля, че Майор Деянов го бива. | | - | Май се подмазвате на министъра? | | - | Дори да се подмазвам, тъй или иначе, съм проникнат от това... Но аз съм облекчен: нямам задължението да назначавам и работя с "хора на квотен принцип", а и "коалиционните ми партньори" са предимно директори на други филмотеки в света в рамките на FIAF (Международна асоциация на филмовите архиви). Не мислете за мен като за Вальо Топлото, а като за Пламен Филмовото... |
|
