Бойко Борисов с право може да се смята за супермен. След като измисли плоския данък, пребори корупцията в столичната община и оправи живота на софиянци, вече свети не само като лидер на партия, в която не членува, но и като пътеводна звезда за други партии, загубили нейде из тъмата себе си и привържениците си. При това без да помръдне и жилица от така харизматичния си мускул. В сряда стана ясно, че СДС го подкрепя отново за кмет на повече от 50 процента. По-преди това и НДСВ съобщи, че го подкрепя, май на 100.

Доскоро нищо не предполагаше, че



толкова много калории нежност



има в студените отношения между ГЕРБ, НДСВ и СДС. Човекът на на Борисов в СДС - Стефан Иванов, загуби битката за лидерския пост, а новият председател Пламен Юруков заяви, че коалиция с ГЕРБ би била пагубна за синята партия. Юруков даже припозна ДСБ като първи свой партньор, призова за обединение със структурите на Костов, а пък Борисов шумно се разсърди. Винаги сърдит, генералът бе и към НДСВ - колчем някой царист се изкажеше, че Бойко е техен човек, и следваше канонада от кметски размисли и страсти: "Кой, те ли?... които ме използваха в изборите... Нали са в тройната коалиция... Вижте Каролев какво говори за мен..."

Сега обаче Милен Велчев заявява, че е напълно реално да бъде подкрепен Борисов. На другия ден Цветан Цветанов връща жеста, като обявява, че БСП и ДПС са основните противници на ГЕРБ за местния вот. НДСВ вече не са враг, участието им в тройната коалиция е забравено, а и Каролев нищо не значи. Пламен Юруков пък изведнъж откри, че с "ДСБ имахме много тежък развод и някои междуличностни отношения много тежат". Дори е готов на общи листи с ГЕРБ. Юруков явно клекна под натиска на столичната си организация, която отдавна е в коалиция с Борисов.

За публиката, разбира се, е много по-интересен



флиртът на генерала със СДС



Защото той си има и романтична предистория, която почна с "марката, която много уважавам", мина през похапване на кайсийки с Петър Стоянов и в крайна сметка е на път да свърши в прегръдката на кмета, в която много столични функционери ще си поемат въздух, но партията ще спре да диша. По-важни обаче са флуидите, които текат между НДСВ и ГЕРБ. По толкова важния за Борисов закон за местните избори царистите се държаха в парламента досущ като представители на ГЕРБ. Те така силно удряха по ДПС с уседналостта, така както и на Борисов му се иска да набие Доган. До последно саботираха и прекия избор на районни кметове, който силно обърква плановете на Борисов. Накрая се оказа, че Милен Велчев - човекът, който официално даде дума на генерала, ще реди листите на НДСВ. Пък листите са много важни, защото в тях попадат хора, които впоследствие образуват кметски или антикметски мнозинства.

Сметката на НДСВ е ясна. Партията не може да има кмет, затова по-добре да бъде подкрепен почти сигурният победител Борисов, което пък после ще осигури добруване на царистите в общината. Жестовете на подкрепа могат да бъдат разменени в различни градове. Но много по-важно е, че колкото повече се сближават НДСВ и ГЕРБ, толкова повече



Борисов се превръща в асо на царя,



с което той играе междукоалиционния покер. Отдавна тройната коалиция балансира между блъфове, натиск и надцакване. Сега Симеон спокойно ще може да каже на "партньорите", че си има ново приятелче, с което може да си играе играта, ако не на предсрочни, то поне след следващите редовни избори. Ако НДСВ се държи умно и премерено с Борисов - нещо, което е напълно в стила на хитрия цар, то партията със сигурност ще извлече полза от сътрудничеството с ГЕРБ.

Вероятно и бизнесменът Пламен Юруков си прави подобни хладни сметки. По законите на чистата математика СДС и ГЕРБ така могат да наредят листите и кметовете, че хем Борисов да се докаже като категоричен опозиционен лидер, хем сините да не загубят позициите си в местната власт, каквато цел си набелязаха. Но за разлика от НДСВ, които, докато имат цар, ще имат и електорат около 4 процента, СДС се крепи на привърженици, които може би и напук на себе си гласуват за СДС единствено заради съпричастност към онази "магия", заради която навремето скачаха по площадите. С подкрепата на човек, който не спира да



се обяснява в любов на Първанов,



рони сълзи пред паметника на Тодор Живков и си направи партия от милиционери, тази съпричастност напълно ще изчезне. И ГЕРБ ще се окаже не пътеводна светлина за СДС, а крушка, на която малките сини мушици ще се долепят, за да изгорят.

Оттук нататък са интересни следващите преструктурирания в политическото пространство. С подкрепата за Борисов СДС направи невъзможно сътрудничеството с ДСБ. ГЕРБ, НДСВ и СДС образуват по-скоро ново центристко формирование вместо десница. "Центърът" - всеяден, гъвкав и готов да се коалира с всички и за всичко, става все по-мощен, което е предпоставка за още по-безпринципно делене на властта в бъдеще. Остатъчното дясно пък отново ще претърпи крах на изборите. Но СДС поне му направи услуга - завивайки към центъра, освободи място за нов субект, който рано или късно ще се появи. Защото в България има много дясномислещи хора, които, представете си, не харесват Първанов и Тодор Живков.