На Сократ приписват приказката за хитрото измъкване по нов начин от трудности: "Ако беше умно, щеше да е приложено от умните, каквито май не сме, щом сме се докарали дотук." Напоследък публичният интерес се съсредоточи в подобно предложение, обсъждано от триумвирите Станишев, Сакскобургготски и Доган на Евксиноградската им среща - това за въвеждане на т. нар. плосък данък, което щяло да се уточни експертно и гласува наесен от Народното събрание. Преди да стигне дотук след подхвърлянето й на конгреса на "лявата" БСП, където бе диалектически допълнена с намека за "данък богатство", идеята витаеше в статии на "либерални" икономисти и в закани на "десни" политици. Някои дори се почувстваха интелектуално окрадени. При разбираемата школовка по политикономия на социализма и управленски опит, основан на комисиони от минимум 10%, повечето видимо черпеха тия си революционни виждания от игра на "Монополи" и от рекламните брошури на офшорни зони.

Както в други случаи, най-смислените разнищвания на темата се появиха във в. "Сега" - виж коментарите във форума към "Властта се престраши да въведе 10% плосък данък" (30.7.2007) и "Плоският данък намалява рязко дохода по граждански договори" (от 31.7.2007), както и статията на Иванина Манчева "Да укротим чудовището, но кое от всички" (1.8.2007). Разсъжденията естествено се въртяха около губещите и облагодетелстваните от подобно решение. Разбира се, ако изобщо може да се говори за облагодетелстване при всекидневно растящи цени и падаща производителност на труда. Наред с традиционното недоверие към властта, това зададе критичния тон в повечето коментари, разкрили в радикалното предложение реверанси към "бизнеса" и пенсионерите преди местните избори. Неслучайно то вървеше с обещание за 10% увеличение на пенсиите.

Не бе обърнато обаче



достатъчно внимание на две важни неща,



насочващи към собствено политическите измерения на предложението. Външното засяга компанията, в която би се наредила България с приемането му*; вътрешното се отнася до принципната недопустимост в една демократична държава на повратни икономически решения без парламентарни избори.

В Европа плосък данък има (по низходящ ред на ставката и година на въвеждане): в Исландия (37,5%, 2007), Литва (27%, 1996), Латвия (25%, 1995), Естония (22%, 1994), Словакия (19%, 2004), Румъния (16%, 2005), Черна гора (15%,2007), Сърбия (14 % от 2003), Русия (13%, 2001), Грузия (12%, 2005), БЮРМ (12%, 2007). Исландия с нейните 37,5% няма защо да я броим. Останалите са бивши социалистически страни; повечето са новоустроени държави с подкупна администрация и хлабави данъчни служби. Навсякъде без прибалтийските републики и донякъде Словакия, впрочем със твърди ставки, от които нашите радетели на плоския данък биха пропищели, тече мътно, но законно преразпределяне на собственост в полза на лица и групировки, чиито капитали в доста случаи идват от преднамерено обезценена обща собственост и доходи за "изпиране". Корупцията, връзките на политическите партии с бивши и настоящи служби за сигурност и организираната престъпност, бездейните правоохранителни системи, поръчковите убийства и подсладеният медиен образ на всичко това придават особен чар на обществения и културния им живот. Всички са в тежка демографска криза, следствие на висока смъртност, ниска раждаемост, лошо здравеопазване и емиграция на по-младото население. Всички имат проблеми с малцинства, затворени в паралелни общества или направо в самообявени автономии със свой език, политическо представителство, религиозни и всекидневни традиции и съответно изключени от общ стопански и политически живот. Без илюзиите за най-стара държавност и с реалността на най-ниското заплащане на труда, не броим ли Грузия, България удовлетворява почти всички условия да е в подобна компания, сплотявана на всичко отгоре от общия славянски произход и православието. Това обаче е предостатъчно основание за съмнения, че



плоският данък ще е икономическо Wunderwaffe



за ликвидиране на купищата проблеми със събуждане на предприемчивите, осветяване на сивата икономика и привличане на инвеститори. Но дори да е, предлаганият процент показва, че у нас ситуацията е кризисна и налага извънредни решения, удряйки в земята конкуренцията с най-нисък процент.

Когато обаче се предлагат подобни решения, те не трябва безусловно да се приемат, защото идват от "лидери" на съуправляващи политически партии. Коалиционната формула, получена от просто съотношение на избрани по трудно съвместими програми и мотиви депутати, през лятото на 2005 г. може да е оправдавала общата цел - членство в Европейския съюз. Но когато това управление прави рязък завой към нова икономическа и данъчна политика през лятото на 2007 г., поне за очи е длъжно отново да се допита към гласоподавателите си. Тяхно е правото да решат дали да се наредят накрая в компанията на братските по род и вяра страни с нисък плосък данък, или да следват практиката на повечето държави в Европейския съюз с по-сложни, но отдавна измислени изходи от икономически трудности. Това става обикновено на избори, пък били и извънредни в средата на управление, което иска да приложи извънредни мерки. Разбира са, нищо не гарантира, че в една нашенска предизборна кампания всички няма да заобещават 10% плосък данък в угода на дарителите си; някои току-виж свалили мизата и на 8%. Но все пак това ще ангажира обществото доста по-сериозно, отколкото съобщаваните му умни решения от Евксиноград и ако не друго, ще симулира демокрация.



------------------

Zmeja и Manrico от форума на "Сега" засегнаха донякъде тази тема в постингите си от 31.7.2008.