Страната, която през последния век и половина се развиваше бурно и благодарение на строителството на грандиозни инфрастуктури - автостради, мостове, хидросъоръжения, летища и, разбира се - интернет, внезапно осъзна, че част от тази система е остаряла и даже опасна. Преди 3 седмици се взриви тръбопровод с гореща вода в Манхатън, положен преди 80 години, а сега автомобилен мост в Минеаполис се срути в Мисисипи в спокойна лятна вечер и то без да има голям поток автомобили.

От няколко години американската асоциация на гражданските инженери алармира за опасността: 27% от 160 570 изследвани от нея мостове са признати за "структурно дефектни или функционално остарели". Те са предупреждавали, че при моста в Минеаполис има корозия на стоманените конструкции, некачествени заварки и ерозия на опорите. Губернаторът на Минесота Тим Поуленти обаче не им е обръщал внимание. След трагедията вчера той се оправда, че във всички доклади се е говорило за "търпими недостатъци на моста и за нуждата той да бъде ремонтиран едва след 2020 г., че наистина за състоянието на този мост е давана ниска оценка (4 от 9-бална скала), но тя все пак е била по-висока, отколкото оценката на състоянието на хиляди други мостове в цялата страна."

Оттук нататък



американците ще гледат с подозрение всяка ръждивина,



разяждаща естакадите и виадуктите, а асоциацията на водачите на тежки камиони вече поиска да се определят алтернативни маршрути за ТИР-овете.

Емоциите ще бушуват няколко дни: все пак мостът в Минеаполис не е първият, който се срутва. През 1980 г. 35 души загинаха при падане на мост в залива Тампа, Флорида. През 2001 г. подобен инцидент имаше в Тексас (8 жертви), а след година - и в Оклахома (14 жертви). Трагедията в Минеаполис обаче ще поднови дискусията за кризата в инфраструктурата, която заплашва да подкопае перспективите за икономически ръст на САЩ.

Още преди година Феликс Рохатин - бивш шеф на банка Lazard, човекът, който през 70-те години създаде план, спасил Ню Йорк от фалит - предупреждаваше, че инфраструктурата е напълно изоставена. "И това се случва в страната, където частните инвестиции помогнаха за икономически ръст, който продължава вече две столетия и благодарение на наличието на пътища, канали, училища, обществен транспорт, хидросъоръжения и управление на въздушното движение, създадени от държавни структури", написа Рохатин във Washington Post. "Това наследство се разрушава заради липсата на ресурсите, необходими за неговото обслужване", смята той.

На скамейката на обвиняемите очевидно е администрацията на президента Буш, която



оряза данъците и предопредели "минималното финансиране"



на такива сектори като инфраструктурата. Вчера президентът гневно реагира на критиката, нападайки конгреса, че по негова вина администрацията е парализирана, тъй като парламентаристите продължават да блокират много от законопроектите на Белия дом за разходите.

Ако се абстрахираме от полемиката, става очевидно, че недостатъчното внимание, отделяно на техническото обслужване на обществените структури, е "двупартиен проблем": преди месец Робърт Рейч, икономист либерал, който при Бил Клинтън бе министър на труда, призова демократите да се откажат от ролята на "партия на данъчната строгост" и отново да направят център на своята програма въпросите, свързани с инвестициите в инфраструктурата. Тази програма първоначално бе приета от Клинтън, но после той реши да я отложи във времето, отдавайки предпочитание на политиката на строгите икономии, която му бе полезна и за уреждането на диалога с конгреса, доминиран от консерваторите.

Резултатът е, че за последните 15 години състоянието на държавните инфраструктури значително се е влошило. Инженерите твърдят, че за възстановяване им в рамките на 5 години трябва да се отделят 1.6 трлн. долара, от които засега са намерени само половината. При тези обстоятелства Рейч предупреждава, че деградацията на инфраструктурата



ще обрече Америка на забавяне на икономическия ръст:



"За това говореше Клинтън по време на избирателната си кампания през 1992 г. и това се случва в момента".

Очевидно е, че след изтеглянето на войските от Ирак, борбата с тероризма, нелегалната имиграция и реформата в здравеопазването "реконструкцията на Америка" ще стане още един от лайтмотивите на предизборната кампания. И реконструкцията трябва да започне именно с "мостовете от периода на бейби бума": това са огромно количество съоръжения, построени през 1950-1970 г., със срок на експлоатация преди капитален ремонт - 50 години, които с увеличението на транспортния поток и числото на тежкотоварните автомобили остаряват по-бързо, отколкото се е предполагало.