"Регламентирани сметища няма. Където се намери ров, се пълни с боклук ", казва кметският наместник в село Извор Людмила Добрева. Селото е част от община Сливница, намира се на около 10 км от града. Като много други малки населени места в България и в Извор имат проблем с изхвърлянето на боклука. Сметищата възникват спонтанно - където си решат селяните, там си струпват боклуците. Никой не ги е определял за такива, но и явно никой няма нищо против сегашната ситуация.

Разговаряме пред сградата на кметството, която изглежда като прясно бомбардирана. Стените са без мазилка, няма и табела, по която да се познае, че това е кметството. Вътре има печка на дърва и въглища, в двора - нива с царевица, до входа - чешма. Общината има трима служители - кметският наместник и две жени, които отговарят за програма "Помощ за пенсиониране". Селото пък е пусто, почти не можеш да срещнеш човек по улиците. Има два магазина, а учениците трябва да пътуват, защото няма училище. Това обаче не е най-големият проблем, защото тъй и тъй в селото има само две деца.



В Извор на 100 къщи се падат 3 контейнера за смет



Боклукът се извозва два пъти в месеца. Контейнерите са поставени миналата година. Преди това всеки се е оправял както може. Жителите са изхвърляли боклука по незаконните сметища и като се натрупа повечко, му драсват клечката. Въпреки че сега има контейнери, голяма част от хората продължават да действат по стария начин. В момента в селото има три спонтанно възникнали сметища. Най-любопитното е, че са "специализирани" - за различен вид отпадъци.

За да стигнем до едното от тях, прекосихме две ниви и един хълм. В крайна сметка попаднахме на четири купчини - за строителни материали, за вехта покъщнина и за битови отпадъци. На четвъртата не се познаваше какво има, защото някой я беше запалил съвсем скоро. Тъй като мястото е извън селото, по полето се рееха найлонови пликчета във всякакви цветове.

Според Людмила Добрева място за сметище не може да бъде определено, защото теренът трябва да е собственост на общината. Но общинските земи са в центъра на селото. Никой частен собственик пък не би се съгласил нивата му да бъде превърната в сметище.

Кметът на община Сливница Лъчезар Василев ни посреща с думите: "С какво пак сме сгафили?" После признава, че незаконните сметища са проблем, с който общината няма да се справи лесно. Общината включва 12 села. Най-голямо е Алдомировци с население от около 1500 души. Второто е село Извор. Постоянните му жители са 108. По думите на кмета Василев всяко едно от селата има проблем с незаконните сметища. Той твърди, че всички в общината си плащат такса смет. Проблемът обаче е, че тази такса е прекалено ниска и не може да покрие всички разходи по сметосъбирането и купуването на нови контейнери. Затова общината е изтеглила заем от 150 хил. лв., с които се опитва да покрие най-неотложните разходи. Но има и села, до които не си струва да се дрънка кола, защото населението там е под 10 души. "Знам, че това е недостатъчно, но за съжаление това са ни възможностите ", казва Василев. По думите му таксата за извозване на един контейнер е 16 лв. "Ние можем да я увеличаваме, но не можем да я намалим", казва той. Размерът на таксата е еднакъв, независимо от разстоянието, което камионите изминават, и всъщност не покривала реалните разходи.

Ако решат да си изхвърлят боклука, хората от село Извор трябва да вървят по 10-15 минути, за да стигнат контейнерите. Преобладаващата част от населението са пенсионери. В селото има само две млади семейства. Кметицата ни казва, че решението на проблема е да се увеличи такса смет. "За хората е



най-добре боклуците да се извозват, но с тоя ниска такса ...





Ако се сложат повече кофи, на всеки да е по-близо, ще има и повече курсове". Веднага след това обаче добавя: "Не съм говорила с хората, но съм сигурна, че няма да се съгласят. Много от тях получават пенсия по 70 лв. Как на такъв човек да му искаш повече пари за такса смет? Какво ще му остане после?" Естествено, повече боклуци се натрупват през лятото, защото хората в селото се увеличават и заради вилната зона. През зимния сезон смет почти не се изхвърля, защото хората изгарят всичко в печките. "Какво има да хвърля един стар човек?! То даже и кофички от мляко няма. Тук всички си подквасват сами млякото в буркани."

Другото сметище, образувало се по естествен път, е до жп прелеза преди входа на селото. Съвсем близо до него е и отбивката за село Бахалин, което е с население 8 души. Сметището е скрито зад дървета и отново в дупка. Личи си, че се използва по-често, защото пепелта от изгорели отпадъци на него е в пъти повече от боклука. За сметка на това миризмата е доста по-силна от тази на първото сметище. Няма нужда от табели или указания как се стига до него, защото вонята на разложени или разлагащи се животински трупове е добър ориентир.

Сливнишкият край е доста беден. Земята е слаба, в селата в района хората се прехранват от земеделие за лично ползване. Както казва кметът на Сливница: "имат по некой корен домат", колкото да преживяват. Жителите в активна възраст работят в София и всеки ден пътуват с влака до столицата. Василев твърди, че по тези места може да се развие селски туризъм. По думите му въздухът тук е същият както в Банкя. В момента в Сливница работят фабрика за бои и фабрика за вар.

От тази година проблемът с боклука в Сливнишка област се решава частично, доставя се по "някой и друг контейнер" и се обновява автопаркът на извозващите сметта служби. По думите на кмета промилът за такса смет е сред най-ниските в страната - 4 промила за града и по 1 за селата. Общината има 4 хил. лв. за почистване на незаконните сметища. Към тях обаче не може да се добави нищо повече. В момента в селата се плаща по 2 лв. такса смет. Според Лъчезар Василев нещата ще се подобрят значително, ако таксата се увеличи с 1 лв. Защото така и така градското население поема по-голямата тежест от цената за прибирането на сметта.

Преди четири години кметът е бил глобен от РИОСВ заради сметищата. Тогава той е издал заповед до районните кметове и кметските наместници, с която е наредил те да се грижат за чистотата в селата. Оттогава проверки не е имало.



СВЕТЛО БЪДЕЩЕ

Краят на бунищата трябваше да настъпи през 2007 г.



От 2003 г. насам екоминистерството постоянно пише програми за незаконните сметища. През 2001 г. бе направено първото голямо преброяване на бунищата - 5135. През 2005 г. бе отчетено, че половината вече били премахнати. Но никой не следи колко са възникнали отново.

В Националната стратегия по околна среда за периода от 2005 до 2014 г. пише, че 120 млн. лв. ще бъдат вложени от държавния и общинските бюджети до края на 2009 г. за премахването на всички стари замърсявания и на нерегламентираните сметища в цялата страна. До крайния срок остават 2 години, но бунища из България продължава да има навсякъде. Като съдим от практическия опит със софийския боклук, набелязаното в програмата, че след 2009 г. боклуците у нас ще се събират само на 54 специално определени за целта места, изглежда химера. Според същата стратегия до края на 2007 г. организираното сметосъбиране трябваше да се прилага навсякъде в страната.

Очевидно, че това не е възможно и зависи пряко и от доходите на населението. Особено в селата то е преобладаващо бедно - пенсионери, роми и безработни.