- Г-жо Грънчарова, 7 месеца България е член на Европейския съюз. Кое е най-голямото изпитание пред европейския министър?

- Балансът. Намирането на това златно сечение, при което ние се държим със самочувствието на държава-член, действаме в европейските формати като пълноправен член, а у дома все още покриваме нормативи на членството. Първата година е трудна, защото се работи именно с това съзнание - имаме да извървим още път, но и не сме вече страна кандидат.

- Различна Европа ли очаквахме от тази, в която живеем сега?

- Почти няма разлика в очакванията за тази Европа, която искаме - правила, висок стандарт, бърз напредък. Има разлика в личната Европа, в ежедневието на всеки един от нас. Всеки има различна стартова позиция, различен потенциал. Бихме омиротворили това интегриране на европейските норми на живот у нас, ако, първо, не ги надценяваме и, второ, не ги подценяваме. Тоест трябва да се стремим да се информираме за това, което следва и какъв е най-късият път да стигнем до това, което гражданите наричат "европейско". На политиците се пада отговорността да помогнат в този процес, това е и тяхно задължение.

- В България сега има голям спор между министерството на екологията и природозащитниците дали трябва да се строи в защитени зони. Междувременно от границите на защитените зони бяха извадени тези, за които има одобрени териториално-устройствени планове и така на практика се даде светлина на големите инвеститори по курортите. Как Брюксел гледа на този проблем и дава ли сигнали за несъгласие с официалната политика на кабинета?

- Гледането на Брюксел е функция на това как българското общество гледа на един или друг проблем. Нека направя уточнението, че опазването на околната среда е политика, натоварена с бъдеще и засягаща всеки един от нас. Само за информация - първият екологичен закон в България се появи именно в условията на демокрацията, просто правният ни мир не е познавал този тип нормотворчество преди. Имаме нужда от натрупване на култура. Конкретно на въпроса - все още списъкът на зоните е предварителен. Чака се становището на БАН, ще има консултации с неправителствени организации, предстои т. нар. биогеографски семинар, следва позицията на Европейската комисия - и едва тогава можем да говорим за финализиран списък.

- Този списък ще се появи в края на годината, а дотогава започва строителството в Иракли и други защитени зони, които отпадат по силата на това, че са включени в ТУП-овете? Брюксел одобрява ли това?

- Строителството в защитените зони не е забранено априори. То обаче не трябва да противоречи на специалния режим на защита, с който такива зони се ползват. Разбира се, в целия този процес е важно и становището на обществеността.

- Имаше оплаквания до Брюксел от природозащитници? Възможно ли е да очакваме проверка от експерти на ЕК, които да поискат и независима експертиза на зоните, изключени от "Натура 2000"?

- Да, възможно е. Имаше и жалба на природозащитни организации в ЕК, нормално е да има допълнителна експертиза. Вижте, "Натура 2000" не е българска интерпретация на нещо, това е европейска политика и трябва да успеем оптимално да се включим в нея. "Натура" е модел, с който се гарантира устойчиво развитие на даден регион, а не начин, по който да удариш примерно развитието на бизнеса в една страна.

- Какви са санкциите, които могат да бъдат наложени на страната ни за несправяне с екомрежата "Натура" и за забавяне на екологичното законодателство? Имаме ли вече предупредителни сигнали в тази посока?

- Санкциите са същите, каквито се налагат за всяко неизпълнение на ангажименти, свързани с прилагане на правото на ЕС. Всяка наказателна процедура е свързана с глоби. Самите глоби се определят по специална формула, която събира няколко коефициента - сериозност на нарушението, БВП на конкретната държава-член, територия, вноска в бюджета на общността и т.н. Могат да ни глобят дори само заради непълен списък. Има нещо много важно - определянето на териториите по "Натура" на първия етап е свързано само и единствено с научните критерии - примерно има някакъв растителен или животински вид, който трябва да се опазва, и това се вписва като ангажимент. Едва по-късно влизат в сила другите критерии - икономически, социални. Искам да разсея някои заблуди, примерно, че може да преценим, че ни е по-изгодно да платим една глоба, вместо да изпълним изискване. Плащането на глоба не е отмяна на задължението. И ако сега не се възползваме от възможността да защитим някои зони превантивно, можем да се окажем с двойна загуба - веднъж държавата да плати глоба от бюджета, значи от джоба на всекиго от нас, и втори път да плати обезщетение на предприемач, чието строителство трябва да се премахне. Не бих си пожелала да бъдем "отличници" на двойните и тройните грешки. Имаме вече три предупредителни сигнала за екологично законодателство, с удоволствие мога да кажа, че МОСВ взе всички мерки за транспониране на необходимите европейски изисквания и тези сигнали няма да станат ефективни наказателни мерки.

- Какви бяха тези сигнали? И какви глоби за нарушаване на екологичното законодателство са налагани в други страни от ЕС за подобни забележки като тези, отправени към България?

- Те бяха свързани с неизпълнени задължения по две европейски директиви за дивите птици и за местообитанията. Писмото се получи на 19 юли, от който момент започна да тече двумесечен срок за българска реакция. Трябва да призная, че МОСВ реагира изключително сериозно и изпреварващо внесе промени в Закона за биологичното разнообразие, които ще се приемат още през есента. Тези промени трябва да отчетат забележките на ЕК. Що се касае до глобите - давам ви произволен пример от дейността на съда в Люксембург, - през 2000 година на държава-член е била наложена глоба от 20 хиляди евро на ден за несъобразяване с изисквания за опазване на околната среда. По-важното обаче е друго - тенденцията е при подобни нарушения да се иска налагане на санкция на ден плюс глоба в абсолютен размер, която пък отчита размера на вече нанесена вреда и продължителността на действията, довели до вредата.

- Едни от най-сериозните критики и най-сериозното наблюдение на ЕК са в областта на правосъдието и вътрешния ред. Какво успяха да свършат двете министерства след последните доклади на ЕК за България и Румъния, в които двете страни бяха разкритикувани по редица въпроси?

- Няма да си позволя да иззема правото на двете министерства да говорят за своята работа. Ще подчертая само кооперативността на народните представители, които осигуриха приемането на Закона за съдебната власт и на Гражданско-процесуалния кодекс в сроковете, в които бяхме планирали.

- И все пак, вие координирате работата по изпълнение на плана за тази година, доволна ли сте от предприетите мерки и къде е най-сериозното изоставане?

- Формално работата се координира от работна група, създадена през февруари, която се председателства от заместник-министрите на вътрешните работи и на правосъдието. Министърът по европейските въпроси има нелеката задача да говори с Брюксел за всичко свършено и несвършено, както и да създава напрежение у нас - в най-добрия смисъл на думата. Случиха се хубави неща - погледнете контрола по границите, антикорупционните мерки при граничния контрол, прането на пари, работата на прокуратурата. В същия момент очевидно е, че все още правоприлагането, бързината и прозрачността на съдебния процес, сградният фонд на съдебната система продължават да бъдат проблеми, по които си струва да се разсъждава дългосрочно.

- Зам.-шефът на ЕК Франко Фратини обяви, че София може да бъде санкционирана заради недостатъчния напредък в борбата с корупцията, ако не бъдат изпълнени препоръките на Брюксел. Изпълняват ли се тези препоръки и какво в повече трябва да отчете страната ни като показатели в тази сфера?

- Има една хубава поговорка - "Най-добрият начин да излезеш от тунела е да минеш през него". Можем ли да преборим корупцията е въпрос, свързан с друг - искаме ли? Противодействието на корупцията не е лабораторна работа. Не е вербалност. То е системно усилие на хората - независимо дали работят в институции, медии, дали са работодатели или наемни работници. Лесно е да формулираме поне три неща, важни за антикорупцията - строг контрол, добри доходи, спазване на правилата за кариерно развитие. Но най-важното е изграждане на среда. Семейна - децата да бъдат възпитавани в среда, отричаща корупцията. Професионална - екипът ти, началникът ти да не толерира корупцията. Обществена - ти да не допуснеш друг да те корумпира, дори в ситуация "с най-добри намерения". И много усилия от правосъдната система - да възстанови доверието в себе си. Трябва да излезем от този тунел...

- За страната ни бяха посочени слабости в областта на авиационната сигурност. Има ли план министерството на транспорта за преодоляването им?

- Моята отговорност е да координирам процеса по покриване на ангажиментите. Мога да кажа, че министерството на транспорта прави всичко възможно, в координация с МВР и съответните структурни звена, за летищната сигурност. Още по-решително се действа по отношение на авиационната безопасност, която е пряко свързана със старите самолети. Знаете, че министерството не се поколеба да отнеме лиценза на 5 карго компании.

- Кои агенции все още не са акредитирани от ЕК, което означава, че не могат да разпределят пари по "Оперативните програми"? Какви са проблемите за тези акредитации?

- Няма сериозни проблеми в това отношение, правят се технически уточнения и до есента този процес ще е приключен. Тогава ще се стартират и първите проекти по тези програми.

- Случаят "Либия" остава на дневен ред, дори се заговори за намерения на сестрите да искат обезщетения от българската държава. Вие бяхте министърът, който апелира да се извадят на светло данните за средствата, които държавата ни е вложила в този мъчителен процес?

- Познавам лично петте медицински сестри, д-р Георгиев и д-р Ашраф, срещала съм се с тях в затвора в Триполи, знам мъчителни подробности от 8-те години, прекарани в Либия. Чух Снежана Димитрова да отрича намерение да търси обезщетение от държавата. Чух я да казва нещо важно и вярно - българската държава направи предела на усилията за решаване на случая. Този случай наистина е уникален - от 2004-та, когато влязох в МВнР като зам.-министър и говорител, съм пряк свидетел, че българската държава не пропусна нито една възможност по пътя към решението. Държавната и обществената чувствителност към всяка нужда на медиците ни в Либия бе по-голяма, отколкото към всеки друг. Нерядко сме получавали въпроси от други българи, изпаднали в беда, защо за тях държавната машина и световната дипломация не са така мобилизирани. Мога да ви кажа, че само в ЕС има около 460 българи, които излежават присъди. Не бива да се създават свръхочаквания за това, което държавата - а това сме ние, всички нейни граждани тук, данъкоплатците тук - може да направи. Обществото може да запази чудесното чувство за справедлива победа само ако не бъде премината чертата и от "нашите" хора те не се превърнат в "някакви по-специални" хора.