Заканите за учителска стачка на 15 септември пак се заявяват насред лято с познатата синдикална решителност. Но при тая решителност защо стачката не е сега? Отговорът е лесен: учителите са във ваканция; отпускарско време е и широката общественост няма да се трогне от неколцина даскали, дежурещи в училище с лентички "Аз стачкувам". И то когато Азис става татко.

Изобщо стачките и протестите у нас прескачат лятото, тъй като все се намират важни съображения за отлагането им, каквито са прибирането на реколтата, отпуските и туристическият сезон с отровния контравъпрос: "Какво ще кажат чужденците?". Дошли да отдъхват по родните плажове, да разглеждат забележителностите на столицата, Старосел и Перперек, и хоп - стачка. Срам.

Срамът иде обаче от отговора на един друг въпрос:



А защо всъщност стачка?



Стачкува се за подобряване на условията на труда, за по-високо заплащане и по-справедливо уреждане на взаимоотношенията в работата, за по-достойно третиране на едно съсловие и за по-голямо обществено и политическо внимание към него. Стачкува се, когато тези условия са непоносими за мнозина, когато заплатите не покриват първични жизнени нужди, когато взаимоотношенията не са регламентирани ясно или се злоупотребява с тях. Тогава една или няколко професионални групи стигнат до крайност в отделянето си от обществото с неработене, за да покажат тъкмо своята ценност, блокирайки така важни сектори на общия живот. Когато работещите в промишлеността, транспорта и услугите, лекарите и учителите заедно направят това, стачката се превръща в национална и може да придобие черти на политическа революция. След нея не просто пада правителството, но се променя общественият договор.

Що се отнася до учителството у нас, обстоятелства, които оправдават една стачка, ги има и сега, имало ги е преди, ще ги има и на 15 септември. Впрочем същото се отнася и до преподавателите от висшите училища и учените от БАН, сред които вървят приказки, че щяло да се стачкува от 1 октомври, ако правителството не изпълнело исканията за значително увеличаване на възнагражденията.

За да се чака обаче есента, нещата, изглежда, не са чак толкова нетърпими. Също така изглежда, че учителството не е единно в представите си за условията на работа и за нивото на заплащане. Поради което точно когато се подготвя новата учебна година, негови случайни представители с достъп до медиите предпочитат да се заканват за действия в бъдеще, докато останалите са в "заслужен отдих". Ако съсловието беше единно в нетърпимостта си, която се заявява в учителските стаи и в кухните, ако синдикатите имаха авторитета, който си приписват на пресконференции, нищо не пречи тъкмо насред лято в София да се изсипят поне 10% от българските учители. Присъединят ли се към тях и 10% от университетските преподаватели, служители и учени от БАН,



ще се съберат, има-няма, 15 000 души



Какво хубаво шествие ще стане в някой делничен предобед из центъра на столицата по време на текущите ремонти! Ако го разреши Бойко Борисов, то ще е по-ефикасно от таксиджийските блокади и ще смути работата на експертите, дето разписват бюджета за следващата година според зададените политически приоритети. (Там образованието и науката, естествено, липсват; нали ще развиваме инфраструктура по португалски.) Пък току-виж смути и народните представители, министрите, триумвирите, президентството, политическите сили и - последно, но не и по важност - новините по телевизиите и вестниците, тъй постни през лятото. Сънища в лятна нощ? Не, напълно реални възможности, пропускани заради традицията учебната година да се открива с тържествени речи всеки 15 септември, но и все с обида, че това става от бедни учители в крило-ляво потегнати училища. Напоследък особено в градовете - и с листовки на частни школи, обещаващи допълнително обучение и спорт в удобно за децата и родителите време.

Затова е удобно да се говори за учителска стачка на 15 септември,



но същевременно е нечестно



Едно отговорно учителско съсловие ще направи всичко възможно именно новата учебна година да се приближи още повече до идеалите му за прилично образование. Несъмнено сред тях има място и заплащането на труда, но то, както и всички останали неща, се договаря предварително. А като се опира до договори, не може ли, вместо да стачкуват, повечето български учители да подадат заявление за напускане на работа, колкото и да я обичат?

Това разкрива друг момент в заканите за стачка от 15 септември. Освен че е плосък начин да се обърне внимание на учителството, това е и своего рода заем, взет от представите за тая дата, за да покрие със сълзливи идеали и съчувствие действителните проблеми на заетите в държавните образователни институции. Ако стачката почне сега (а тя трябва да е сега, за да има нормална учебна година!) и се затегне повече от месец, кой ще даде всички ония средства за покриване на нуждите, надвишаващи заплатата, но все пак помагащи да не се мре от глад дори при тия летни цени? Стачният фонд на синдикатите, които издържат управите си от участия в бордове и собственост на частни фирми? Или нова услуга "Заем: Аз стачкувам" на банките, които и така държат договори за преки удръжки от учителските заплати, привеждани по тяхна сметка? Ето защо заканите за сериозна стачка се допълват с представи, където плуват типови образи на родното образование: разплакани дечица, за които тоя година пак май първият звънец няма да бие на 15 септември; объркани учители, които се чудят дали наистина, кога и как да стачкуват, или пак май ще е по-добре да я карат както досега. То тая година бездруго 15 септември се пада в събота.