"Създай ме отново" - има такава рубрика в предаването на Канал 1 "Чай". Жени и момичета, недоволни от външността си, пращат на Драго Драганов снимки, а той избира коя да бъде подложена на козметичните процедури, които да превърнат грозното пате в красив лебед. В зората на българската демокрация такава услуга нямаше, затова мнозина не чакаха и стремглаво се произведоха/създадоха сами. Преподаватели по научен комунизъм за една нощ се трансформираха в политолози, най-обикновени анкетьори в демоскопски изследвания внезапно се оказаха социолози. Да не говоря за политиците, сред които, доколкото си спомням, дори имаше автомонтьор. Казваш, че си такъв, и ставаш такъв - без доказателства, достатъчни са думите. Двама професори си имаме, които никой не е произвел - те сами се назоваха. Българинът вярва на приказки поне докато не са станали дела; нали точно приказки го вкараха в едни 800 дни, през които трябваше да се оправи отвсъде. Не се получи, разбира се, ама той не се научи - още вярва на думи, затова му ги изсипват на кило...

Спомина се циганката, дето ме хвалеше, затова се хваля сам. Това е май правилото на самопроизвеждането. Спазваш го стриктно и ставаш автор на всичко. Съвсем наскоро например се разгоря свада между кмета на София Бойко Борисов и депутата от ДПС и шеф на икономическата комисия в НС Йордан Цонев кой пръв метнал идеята за плоския данък. Първенството тук, ако да ни се струва политическо, не е; първенството е занаятчийско -



кой е по-по-най в професията



И няма значение, че плоският данък е отдавнашен икономически инструмент, който впрочем дори предлагаха в отколе забравения проект "Ран-Ът"; за самоназоваването подобни факти са пренебрежими величини. Онова обаче, което не е за пренебрегване, е, че масовото съзнание трябва да си набие здраво в главата твоето име заедно с успешно понятие. Плосък данък? А, Йордан Цонев или Бойко Борисов! Валутен борд? А, Иван Костов или Александър Божков! Същото като екстрасенса, заявяващ, че получил могъщо послание от планетата Вега на съзвездието Лира, заради което вече рисува лекуващи картини. В България врачките май са навсякъде... Защото тук думите са по-важни от делата.

Интересен е този маниер на самосъздаване на авторитет и способности. На автоконструкция. При взрива на демокрацията минаваха едни неща за яки, качествени и добри, днес са други. Тогава да те назоват охранител беше обида, днес - не. "Йордан Цонев отива още по-далече в лъжата, че както той, така и партията му отдавна се борят за това, заявявайки, че прави това още от началото на 90-те години, когато според него "Борисов охранявал Живков". "Това освен несъотносимо към темата с икономическите идеи е и едновременно невярно и смешно, защото по това време Борисов управляваше най-голямата българска и международно призната охранителна фирма "Ипон", а Цонев се занимаваше с продажба на пици, хот-дог и търговия с валута на плажа в Бургас", замерва с тежки думи шефа на икономическата комисия икономически експерт на ГЕРБ. Е, да, че е прав, прав е: един от бившите областни управители на Бургас по времето на Филип Димитров - адвокатът Стефан Константинов, може дълго да разказва за пицоразносваческите таланти на бившето крупие, незнайно как станало солиден икономически експерт. Иван Костов нека бере греховете Цоневи, той му даде гръб за самопроизвеждане. Ала да си бивш охранител в наши дни не е грешно, да си бивш пицаджия обаче е.

Ще рече,



механизмът на самопроизвеждането преследва две легитимности:



първата е да си създадеш такова минало, което да не звучи обидно днес, а да ти дава право да се заявяваш в избраното качество; и, второ, да откриеш покровител, ракета-носител, егидоносец, които да те припознаят като такъв, за какъвто се представяш. Не е достатъчно само ти да се заявиш, важно е да те заявят и други. Първо, през миналото. Второ, през гуруто. На първите избори битката беше именно за миналото: кой е произвел повече жертви - дали монархофашизмът (?!) или комунизмът. Радващо е, че нещата днес са променени: не става въпрос за жертви, а за идеи. Избирателят се печели с позитивности, не със страх. И губиш изборите не защото са ти загубили страха, а защото не си извършил обещаните позитивности. Между другото това е една от големите грешки на старите десни партии: те продължават да плашат избирателя, не му предлагат иновации, сиреч нови неща. И няма значение, че предупрежденията са в повечето случаи верни, управлението на 3-5-8 коалицията наистина забатачва нещата; но на тези мътни властови практики трябва да се излезе с алтернатива, не с прокоби. Те обаче залагат на минало величие, не на бъдещо насмогване, затова колегите им в Европа се чудят що да ги правят. По всичко личи, че дискретно ги насочват към ГЕРБ, като уцелват 2+2=4 заека: европейските - първо, няма да ги хокат, че са в уния с партия повече популистка, а не дясноориентирана, второ, скоро и България ще се сдобие с дясно управление като в Германия и Франция; българските - първо, коалицията на ГЕРБ със стара дясна партия гарантира това дясно управление; второ, самата ГЕРБ ще получи дясна легитимност, така необходима й да я признаят в Европа.

Бойко Борисов е десен, понеже Европа ще го припознае като десен. В този смисъл той има доста повече право да претендира за авторство на идеята за плосък данък от Йордан Цонев. Защото: създа(ва)й се отново, но внимавай с гуруто, защото именно през гуруто ще бъдеш идентифициран.