|
| Михаил Константинов |
- Проф. Константинов, според вас има или няма уседналост в закона за местните избори?
- Категорично има. Тя е в чл. 3, ал.1. Там е записано, че трябва да си живял най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място, за да гласуваш. В закона повече за уседналост не се говори. Сега идва златното време за ЦИКМИ, която трябва да реши въпроса. Ако съдим по конституцията, по данъчните закони и по закона за избиране на евродепутати, когато има фиксиран срок за уседналост, това означава поне през половината време лицето да се е намирало физически в съответното населено място. Когато се каже "10 месеца уседналост", това означава поне 5 месеца физически трябва да сте били там. Разбира се, как това ще се контролира, е друг въпрос. Очевидно се контролира трудно. Но е време българските граждани да се научат да спазват закона. Така че от много хитрост БСП и ДПС, махайки определението за това що е уседналост, всъщност приеха уседналостта в най-тежката й форма.
- Смятате ли, че в ЦИКМИ ще има политическа воля, за да бъде разтълкуван законът по този начин?
- ЦИКМИ така или иначе трябва да каже на общинските и секционните избирателни комисии какво се разбира под уседналост. Освен това вече има прецеденти. Няма защо да се открива топлата вода. В цяла Европа има уседналост за местни избори, тя е между 6 и 12 месеца.
- Смятате ли, че е възможно наистина да се спрат изборните екскурзианти?
- Аз се надявам, че екскурзиантите изобщо няма да тръгнат. Това е коректното и законосъобразно поведение. Не може една партия, особено партията, която държи мандата и претендира да е европейска партия, да тръгне да нарушава закона. Аз даже не искам и да помисля такова нещо. Смятам, че ДПС няма да подкара своите избиратели от Турция, които не отговарят на изискванията на закона. Така беше на евровота, за което ръководството на ДПС заслужава поздравления. Хората си спазиха закона и така трябва да бъде в България вече. Ние сме европейска държава. Не може все с андрешковски хитрини и с измъкване по тъча да се печели на дребно, не е достойно. А е и стратегически погрешно.
- Интегралната бюлетина бе приета, но за сметка на това отпадна преференциалното гласуване. Как ще коментирате?
- Това беше малко глупаво. По цял свят има и интегрална бюлетина, и преференции. Вярно, бюлетината става голяма. Но с такава бюлетина гласуват в 95 на сто от демокрациите по света. В Индонезия например, където лично съм наблюдавал изборите през 2004 г., бюлетината беше малко чаршафче. А там 50% от населението официално е неграмотно, но си гласуват нормално. В други държави, където са много партии и дълги листи, бюлетината се прави като книжка. Просто нашите политици се плашат от проблеми, вече решени в много държави, които са на по-ниска степен на развитие от нас. Крайно време е българските политици да престанат да подценяват българските избиратели и да ги мислят за малоумни.
- Защо според вас политиците упорито отказват да дадат малко повече власт на избирателя?
- Защото ги е страх, казвам го със съжаление. Страх ги е от народа. А който се страхува от народа си, не е прокопсал. Защото, когато се страхувате от нещо, вие не го и познавате. Българските политици, и на власт и в опозиция, не познават българския народ и се страхуват от него.
- Смятате ли, че има шанс в близко бъдеще да се въведе някакъв вид мажоритарен елемент?
- Безусловно е, че трябва да се запази пропорционалната система. Дори държави като Англия изоставят вече чисто мажоритарната система, защото тя има много недостатъци. Въвеждането на преференции е идеален начин за мажоритарен избор. Партията дава един списък от хора, а избирателите казват кои от тях да бъдат избрани. На евровота имаше преференции, но прагът беше 15%. Толкова висок праг няма никъде по света, отново се прояви страхът на политиците от избирателите. По света или е нулев прагът, или е 5%. В Словакия се опитаха да сложат 10%, защото и там се страхуват от народа. При нас обаче имаше случаи, в които 10% бяха събрани от някои кандидати.
В крайна сметка самата партия е сложила хората си в листите. Излиза, че тя няма доверие на този, който е на по-задно място. Тогава защо го слага изобщо?
- Как ще коментирате превръщането на общинската избирателна квота в праг за влизане в общинския съвет?
- Това не е нещо ново, защото досега така влизаха независимите кандидати за съветници. И за разлика от народните представители, където няма избрани независими кандидати, в много общински съвети има такива. Единственото ново е, че партиите, които са под квотата, няма да влязат. Това засяга само партии, които имат гласове за по-малко от един съветник. На тези партии, които имат гласове за повече от един съветник, това не им вреди, дори напротив. Защото пада част от конкуренцията и техните гласове стават с по-голяма тежест. Според мен това е добра идея. Каква партия е тази, която не може да набере толкова гласове, колкото се искат от един независим кандидат? Друг е въпросът, че когато става дума за евровота, прагът от 1/18, или 5,56%, се оказа доста висок. Но тогава ДСБ и СДС проспаха въвеждането на праг и сега щяха да имат по един евродепутат, ако прагът го нямаше.
- Най-големите критици на прага за общински съвет бяха именно десните партии.
- Нали знаете - парен тиква духа, дори на стобора. Или котка, която е скачала върху гореща печка, не скача и върху студена. Та десните изпищяха предварително и според мен се поизложиха. В някоя много малка община, с 11 съветници, където прагът е 9 процента, е възможно да не го прескочат. Но тогава къде са тръгнали в тая община да искат съветник? Ако намерят начин да се обединят, едва ли ще има община, където да останат без съветници. Според мен обаче, дори и разделени, десните няма да пострадат съществено от превръщането на квотата в праг.
- Смятате ли, че е редно да се повиши и прагът за влизане в парламента, тъй като партиите в него вече са твърде много и доста трудно вървят нещата - и за управлението, и за опозицията?
- В парламента има 7 партии, обикновено са били 4-5. Според мен избирателната система за парламентарните избори трябва да се промени в един друг, технически детайл. Спомняте си, че с 60 хил. гласа в един софийски район БСП взе само един мандат, а си получи мандатите с по 8 хил. гласа в Ямбол. Не защото има математическа грешка в системата, тя просто е такава. В нея има заложено едно вътрешно противоречие, но има решение на този проблем.
- Според вас "Хеър-Нимайер" или "Д'Ондт" е по-добра система за определяне на резултатите? Сега на местните избори бе приета първата.
- Тези два метода дават практически еднакви резултати. В много редки случаи "Д'Ондт" дава по един-два мандата на по-голямата партия. Обикновено на най-голямата, но понякога и на втората по големина. Досега за парламентарни избори три пъти резултатът щеше да е различен, ако се използваше "Хеър-Нимайер". През 1994 г. "Д'Ондт" даде на БСП 125 мандата, иначе щеше да има 124. През 1997 г. "Д'Ондт" даде 137 на Иван Костов, иначе щеше да има 136. През 2005 г. "Д'Ондт" даде 53 на НДСВ, иначе щеше да има 52. Общо взето, "Хеър-Нимайер" е по-щедър към малките партии, а "Д'Ондт" - към големите. Сега ще печелят по-малките партии, но само тия, които са минали общинската избирателна квота. Маргиналните малки партии няма да минат бариерата. В този смисъл общинската квота компенсира щедростта на "Хеър-Нимайер". Важно е обаче, че докато метода на "Д'Ондт" много малко хора го разбират и могат да го приложат, то по метода на "Хеър-Нимайер" всеки с джобния си калкулатор може да сметне резултатите. Така нещата стават прозрачни, което е хубаво.
- Какви според вас са възможностите за фалшификации на вота?
- Досега на всички избори е имало фалшификации, но в сравнително поносими мащаби. На последните президентски избори Георги Първанов спечели срещу Волен Сидеров с 3 към 1, но за съжаление получи фалшиви гласове от Турция, които му бяха съвсем излишни. Там имаше секции с 2500 "гласували", почти всички за Първанов, като в тях даже нямаше предварително отпечатан списък. Нормално в една секция могат да гласуват 800-1000 души със задъхване, и то ако има предварителен списък. Фалшификациите обаче не помогнаха на Първанов, само го омърляха. Шашмите на парламентарни избори са носили 1-2 мандата максимум на една определена етническа партия. Има места, на които не е имало избори, но се прави протокол. Хората ги няма физически, но ГРАО печата пълния списък, какъвто е бил през 1990 г. Тогава са били 300 души, сега са останали 30. Пристига там списъкът и те ги отбелязват като гласували. А партиите ги мързи да пращат наблюдатели. Така се получават общо 18-20 хил. гласа, които на парламентарни избори дават 1, максимум 2 мандата. Навремето съм говорил с различни политици, но те нехаят, защото става въпрос само за тези 1-2 мандата. Но на местните избори, ако станат подобни фалшификации, те могат да са фатални. Другата измама е покупко-продажбата на цигански гласове, както и гласуването под строй на цели предприятия. На парламентарни и президентски избори това обикновено няма голямо значение, но на местни избори може изцяло да изкриви вота.
Ромите в "Красна поляна" скандират "смърт за българите"