Според Калдерон животът е сън. Но сънят никога не е само един, има различни сънища; каква свобода, ако можеш да избираш.

Не е ли Глобалната мрежа добра възможност да посънуваш разнообразно, особено ако сънят на живота ти изглежда унил?

Да си избереш виртуален сън е привлекателно. Първо, можеш да си облечеш нова самоличност. Второ, можеш да правиш неща, които иначе полицията и моралът не дават. Трето, можеш



да прекъснеш съня, когато поискаш



Интернет пространството е уникална възможност да си друг. Ново състояние на споделена с хиляди самота. Можеш да си загадъчно екзотично име, което мама и тате не са се сетили да ти дадат, в многоглас форум. Или строг анонимен арбитър в нестройна дискусия. Можеш да си непробиваем глупак, като само виртуалните ти събеседници узнават това всекидневно; иначе си ходиш из улиците като най-средна статистика. Можеш да си мафиот в една от новите хитови игри, който трупа уважение, като наритва зяпльо на улицата или свива портфейла на майка с детска количка.

Можеш да си седемнайсетгодишна ученичка, която си избира да е мускулест супермен в Second life, набрала вече към 7 милиона участници в света.

А можеш да си 13-годишна лолита, въплътила здрачния сън на 50-годишен плешив чичко...

Игрите с живи участници се множат, да не говорим как се множат участниците.

Всъщност някои от тези виртуални реалности са на път да конкурират доскоро единствената. В Second life се явиха вече свои вътрешни бунтовници и терористи, кипи бизнес, доста реален при това, да не говорим, че свалките между виртуалните персонажи са интензивни и очевидно бележат възход.

Можеш да си набавиш програма за любов, такава за изнасилване или за защита от изнасилване.

Всъщност, ако се опитаме да надникнем в бъдещето, не е особено трудно да прогнозираме новите любими игри на човешкия род. Те



ще са игри на живот, като всички игри,



но все по-реалистични. Пълни с основните житейски неща - война и мир, любов, бизнес, семейство и - нови развлечения във виртуалното, нещо като картина в картината...

В бъдещето са надниквали мнозина, някои писатели са го правили стряскащо успешно. Италианецът Нино Алдани в новелата си "Онирофилм" ( "Галактика", 1980) предсказа време, в което реалният секс ще избледнее и изчезне, заместен от възможностите на виртуалното. Този жалонен разказ всъщност е написан за бъдещите киновъзможности, а Алдани е плашещо проницателен: в стремежа към рафиниране на удоволствието от инстинктите си човекът ще впрегне цялата възможна технология.

Наскоро Елтън Джон възропта срещу Интернет - щастливо омъженият певец дори поиска забрана на тази придобивка. Според него Мрежата пречела на хората да общуват истински, превръщала ги в забити пред монитора самотници. (Дали пък не ревнува половинката си от атрактивната мощ на виртуалното - трябва да се провери.)

Не е трудно да предскажем следното - Вторият живот в Нета ще добие немислимо днес съвършенство. Възможностите за реалистично превъплъщение на новите виртуални личности, сега още доста нескопосани, сигурно ще достигнат такива висоти, че човек няма да иска да се връща



в грубоватия, намирисващ, зле организиран,



пълен с аварии и застрашаващи личната му неприкосновеност и его персони от real life.

Ще живее там вътре, и все повече ще му е достатъчно.

Но такава тяга към управление на програми вместо към управление на домашни животни, трудови бригади, ученически лагери и кухненски съдове няма ли да промени коренно битието на част от човечеството?

Ще, и какво от това.

Всъщност досегашните Програматори на живота, които и да са те и където и да са, не са ли нещо подобно на играчи, играещи някакъв N-ти поред life? Упражняващи върху него своите креативни възможности?

Тази, играещата част от човеците - дали няма да се влее в самотните редици на Висшите Програматори ("Трудно быть богом" - писаха братя Стругацки). Или ще изчезне поради проста липса на възпроизводство и следващият етап на "реалния" живот ще е връщане към първичния, продължил милиони години еволюционен пълзеж?

В края на краищата предците на човеците, както се оказа, четири милиона години са се съешавали с шимпанзета, преди да си разделят и да си отблъснат геномите...



Съешаването с машини очевидно ще трае по-кратко.



Поетът Жак Превер написа смешно и хубаво стихотворение още по времена, когато нямаше и хабер от компютри и Интернет. Мисля, че го беше превел доста добре Веселин Ханчев. Потърсих този превод, за съжаление не го открих. Затова не издържах на изкушението и го преведох сам:



Един пише на машина любовно писмо и машината му отговаря с почерка и от името на получателката

Тя е толкова съвършена, тая машина

Машина за пране на пари на любовни писма

Пък онзи, седнал комфортно в машина за живеене,

чете с машина за четене отговора на машината за писане

И от машината за мечти чрез машината за сметки си купува машина за правене за любов

После в машината за сбъдване на сънища люби машината за писане

чрез машината за любов

А машината му слага рога с един машин

Ама машин да пукнеш от смях.



"Любов по роботски", Жак Превер