Когато държавният глава почне да общува с недомлъвки, политическата ситуация в страната се изнервя. Едно време Петър Стоянов искаше да каже нещо с онова: "Иване, кажи си...", но не посмя да стигне докрай и само даде поле за фантазията на опонентите и привържениците си. Сега Георги Първанов започна да обяснява, че страда тежко заради "приятелски огън от една партийна централа", но не намери сили или желание да назове ясно нападателя и причините за обстрела.

А когато президент говори с намеци, партиите започват да нервничат. Особено приятелските му партии.

За едно няма спор - Първанов провидя атака от страна на БСП по скандала около папката на агент Гоце. Той видя дългата ръка на своята партия около цялото тазгодишно разплитане на досиетата. Според него Партията е виновна, че законът за досиетата и комисията, която трябва да го изпълнява, вкарват в един кюп прекрасните агенти на ДС и долнопробните доносници на комунистическите спецслужби. Затова в "Слънчевото бунгало" на "Евксиноград" Първанов спретна римейк на класическите Боянски ливади на експрезидента Желев - и в двата случая имаше атака срещу ръководството на собствената партия.

Че Първанов атакува не някакъв ефимерен приятелски кръг в БСП, а точно ръководството на партията, също си личи ясно и отдалеч - той



говори за "централа", а не за отделни групички



в тази близка нему партия. Очевидно е и че президентът смята, че е атакуван целенасочено от своите. Дали атаките са започнали с дебатите около закона за досиетата или по-рано и по друг повод - това е трудно да се гадае. Важното е, че преди година-две Първанов изглеждаше като могъщ покровител на партията си и нейното младо ръководство. Сега вече дава вид на човек, който не контролира положението в червените редици. Човек, който не само няма влияние в ръководството на партията (това можеше да е търсен ефект), но дори е във война с него (това няма как да е поза).

Изглежда за Първанов това е важен въпрос, щом сбра посред август в "Евксиноград" един куп журналисти. Там той не им говори по актуални теми като въвеждането на плоския данък или бедствията, които интересуват широк кръг хора и които биха паснали на желанието му да бъде социален президент, а по



проблеми, които го засягат персонално



Темите "Гоце", "НСО" и "Манол Велев", които бяха едни от акцентите на разговора в "Евксиноград", имат значение директно и единствено за личността на Първанов, а оттам и президентството като институция. Лошото е, че за да придаде тежест на своите проблеми, Първанов вкара в употреба цял арсенал от тежки думи като "серия от активни мероприятия", "дискредитират", "дестабилизират държавата". Накрая дотолкова глобализира проблемите си, че вкара в тях и международното положение - имало външни интереси; никоя страна не разкривала сътрудниците на спецслужбите си, в чуждите вестници пишело лоши неща за нас...

Президентската изповед е ясен сигнал, че



България влиза в гореща политическа есен



Както и през пролетта - точно преди изборите за евродепутати, в БСП кипеше - тогава беше пикът на скандала около Румен Овчаров, така и сега - точно преди местните избори управляващите социалисти пак ще се занимават със себе си. Няма как в червените редици да не последва бързо и просто делене - на президентски хора, на млади реформатори, на стари ченгета, пасуващ ариергард и какви ли още не. Няма как да предположим, че Първанов случайно е изпуснал репликата за "приятелския огън". Думите му са целенасочени, което пък означава, че държавният глава съзнателно поставя партията в окопна война.



Кои са хората от двете страни на окопите в БСП,



може само да се гадае. Първанов атакува ръководството на партията, т.е. Станишев. Преди няколко седмици Станишев категорично взе контрол върху партията си, като подмени почти цялото й ръководство след извънреден конгрес. Това е сериозен повод за конфликт.

Кои са другите взривоопасни точки? Преди месеци, без да влиза в подробности, отстраненият от МС Румен Овчаров намекваше, че зад атаката срещу него се крият президентът и Румен Петков. Станишев освободи Овчаров от кабинета, но го направи така, все едно е притиснат от обстоятелствата, а не от желанието си.

От друга страна, президентът бе този, който лансира идеята за по-засилено участие на гражданското общество в политиката и управлението на държавата и се яви като духовен наставник на интелектуалците, които имат желание да моделират местните избори. Инициатива, която бе посрещната на нож на "Позитано", защото бе разчетена като стъпка към създаването на президентска партия. А и



приятелските пасове между Първанов и Бойко Борисов -



вече основен опонент на БСП за изборите, също от доста време са повод за недоволство сред червените. Така че поводи за искри - колкото искаш.

Преди три месеца БСП даде заявка, че навлиза в своя син период - период, който наподобяваше кризите в СДС в ранните демократични години. Очакваше се яростна разправия между софийската организация и ръководството на партията. Станишев спря тази война. Сега БСП пак е пред син период, само дето очакваните опоненти в партията са други. Проблемът е, че тази битка може да бъде спряна само от този, който подпали фитила. Като е казал "А", хубаво е Първанов да кара до края на азбуката. Или да събере отново журналисти, за да им обясни, че не са го разбрали. Че под "приятелски огън" имал предвид друго - огъня на Демократическия алианс Турнхале от Намибия, примерно.